Решение № 12091 от 9.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9602/2014 г.

Решение № 12091 от 9.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9602/2014 г., VIII о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано по касационна жалба на Директора на дирекция "ОДОП" В. при ЦУ на НАП, против Решение № 1033 от 29.04.2014 г. по адм. д. № 4107 по описа за 2013 г. на Административен съд В., с което по жалба на Професионална гимназия по машиностроене и транспорт гр. В., бул. "С.", №..., представлявано от Д. С. П. М., е отменен Акт за регистрация по ЗДДС № 030421300014384/6.08.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-В., потвърден с Решение № 655/31.10.2013 г. на Директора на дирекция "ОДОП"-В. и Дирекцията е осъдена да заплати разноски.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон-касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващо се в: неизлагане на мотиви от кой момент жалбоподателят е реализирал изисквания оборот за задължителна регистрация по ЗДДС. С. първи вариант на експертизата, ако се изключи стойността на префактурираните консумативи на отдадените по наем недвижими имоти, към 31.12.2011 г. лицето ще е достигнало изисквания оборот и такъв ще е налице към 30.06.2013 г. Датата, посочена в АР за достигане на облагаем оборот за регистрация е само част от мотивите на акта, затова от обстоятелството, че към 30.09.2011 г. не са налице основания за регистрация, не следва, че АР е незаконосъобразен. Неправилно и в нарушение на чл. 26, ал. 5, т. 4 ЗДДС съдът изключил от облагаемия оборот стойността на префактурираните услуги за консумативи.

Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата против АР, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Касаторът е подал и частна жалба против Определение № 2262/10.06.2014 г. на АС В. по същото дело, с което е оставено без уважение искането му за изменение на посоченото по-горе решение в частта му за разноските. Поддържа, че доказателства за платен адвокатски хонорар са представени едва с отговора на искането за изменение на решението в частта за разноските, а съдът не съобразил и обстоятелството, че делото е без материален интерес и не представлява фактическа и правна сложност. Иска се отмяна на определението и изменение на решението в частта за разноските.

Ответникът по касационната жалба и частната жалби-Професионална гимназия по машиностроене и транспорт гр. В., оспорва жалбите по съображения в писмен отговор. Иска се оставяне в сила на решението и присъждане на разноски. Правоприемникът на закрития със Заповед № РД-14-52 от 27.06.2014 г. на Министъра на образованието и науката ответник- Министерство на образованието и науката, чрез процесуален представител Ю. Т.-държавен експерт, оспорва жалбите по съображения в писмено становище от 18.02.2016 г.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите процесуално допустими, а по съществото им съобрази следното:

1. По касационната жалба.

Предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е бил Акт за регистрация по ЗДДС № 03042130014384/06.08.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-В., потвърден с Решение № 655/31.10.2013 г. на Директора на дирекция "ОДОП"-В. за достигнат към 30.09.2011 г. облагаем оборот над 50 000 лв.

Установено е в ревизионното производство, че жалбоподателят през периода 1.01.2011 г. -30.06.2013 г. е извършвал продажби на стоки и услуги - извършена доставка на машинни части, материали и продукция, услуги по монтаж и др., както и е отдавал под наем собствени недвижими имоти; има регистриран ЕКАФП, а от представените месечни касови отчети от фискалното устройство за процесния период е отчетен общ оборот в размер на 106 630.61 лв.

Органите по приходите приели, че през процесния период жалбоподателят е реализирал облагаем оборот по реда на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, както следва: наеми в общ размер на 48 959.42 лв., префактурирани разходи в общ размер на 21 542.11 лв. и други разходи в общ размер на 2 879.98 лв. и е достигнато до извода че жалбоподателят към 30.09.2011 г. е достигнало облагаем оборот над 50 000 лв. - 52 142.14 лв. и съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДДС е следвало да подаде заявление за регистрация по ДДС най-късно до 14.10.2011 г., а така също че към 30.06.2013 г. облагаемият оборот по ЗДДС на жалбоподателят е в размер на 79 850.65 лв. и основанието за задължителна регистрация не е отпаднало.

За да отмени акта за регистрация, първоинстанционният съд е приел, че макар издаден от компетентен орган и без съществени нарушения на процедурата, оспореният акт е необоснован и незаконосъобразен, защото към посочената в него дата не е бил налице оборот над изискуемия законов минимум за задължителна регистрация по ЗДДС.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Въз основа на цитираната от първоинстанционния съд непротиворечива съдебна практика на ВАС по Решение № 8806/16.07.2008 г. постановено по адм. дело № 5022/2008 г. на ВАС, I-во отд., Решение № 15819/1.12.2011 г., постановено по адм. дело № 4479/2011 г. на ВАС, I-во отд. и Решение № 14775/4.12.2009 г., постановено по адм. дело № 7923/2009 г. на ВАС, I-во отд. и др., съдът правилно е приел, че стойността на префактурираните разходи на наемателите на адресата на данъчния акт за консумативи на наетите имоти не следва да се включват в облагаемия оборот на Гимназията, доколкото те не са част от данъчната основа на доставките на наемни услуги, извършени от наемателя. При това, обоснован е фактическият извод на административния съд, че към посочената в Акта за регистрация дата 30.09.2011 г. не са били налице основания за задължителна регистрация.

Неоснователно в касационната жалба се поддържа, че съдът допуснал съществено процесуално нарушение като не се произнесъл дали към момента на издаването на акта за регистрация не са налице основания за задължителна регистрация. От разпоредбата на чл. 102, ал. 2 ЗДДС следва, че датата на която, според мотивите на акта за регистрация, данъчният субект следва да се регистрира е съществен реквизит на данъчния акт с правни последици - основание за начисляване на ДДС върху извършените от лицето облагаеми с този данък доставки, поради което при установяване на некоректно определяне на тази дата - незаконосъобразен е самият акт за регистрация, както правилно е приел административният съд. Нищо не пречи след отмяната на процесния акт органите по приходите да издадат нов акт за задължителна регистрация с коректна дата. От друга страна, съдът не може служебно в производството по оспорване на акта за регистрация да определя датата, на която е следвало задълженото лице да подаде заявление за регистрация и съответно да проверява дали към момента на издаване на акта основанията за това са отпаднали.

Предвид изложеното, съдебното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и следва да остане в сила.

1. По частната жалба.

Частната жалба също е неоснователна.

Вярно е, че с представения преди приключването на делото договор за правна помощ с процесуалния представител на жалбоподателя не е представено доказателство за банковия превод на дължимото договорено възнаграждение, но в договора е посочена точната сума на възнаграждението и банковия път на плащането му, който, видно от представеното с отговора на искането за изменение на решението в частта за разноските платежно нареждане, е изпълнен напълно.

Неоснователно се поддържа и че съдът без основание не е уважил възражението за прекомерност на претендираните разноски за процесуално представителство, предвид фактическата и правна сложност на делото.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК и чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение