Решение № 8873 от 14.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 310/2016 г.

Решение № 8873 от 14.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 310/2016 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по частна жалба на К. А. Р. от гр. Варна, чрез адв. Боева като процесуален представител, против решение № 2207 от 27.10.2015 г., постановено по адм. дело № 1365/2015 г. по описа на Административен съд - Варна, с характер на определение в частта, в която оспорването й е оставено без разглеждане и производството е прекратено. Прави искане за отмяната му в тази част и за връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата.

Подадена е касационна жалба от същата жалбоподателка и от Р. А. Р. против решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на Р. Р. срещу заповед № 12/20.01.2014 г. на кмета на район Одесос при община Варна. Излагат се доводи за неговата неправилност в тази част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяната му и постановяване на друго, с което да се прогласи нищожността на оспорената заповед.

Ответникът - кметът на район Одесос, община Варна не изразява становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неправилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, второ отделение, като обсъди направените доводи и данните по делото, приема следното:

1. Частната жалба на К. А. Р. е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

С решението с характер на определение е оставено без разглеждане оспорването й срещу заповед № 12/20.01.2014 г. на кмета на район Одесос, община Варна и е прекратено производството по делото в тази част.

За да направи извод за недопустимост на жалбата, съдът е приел, че частната жалбоподателка не е адресат на заповедта и не е извършител на строежа.

Този извод на съда е законосъобразен. По делото са налице данни, че тя е съсобственик на недвижимия имот и на жилищната сграда, построена в него. Безспорно е установено, че извършител на незаконния строеж, представляващ разширения на съществуващите жилищна сграда и лятна кухня в имота е другият съсобственик и неин брат - Р. А. Р., който е адресат на заповедта. В административното производство по премахване на незаконен строеж участници са само компетентният административен орган и лицето, извършител на строежа. Никакви други лица не са засегнати от разпоредителната част на административния акт, за да бъдат заинтересовани такива в съдебноадминистративното производство. Съсобственикът на терена и на сградата в него не са заинтересовани лица, тъй като заповедта за премахване на строежа не създава задължения за тях и не рефлектира негативно в правната им сфера. Частната жалбоподателка не твърди, че е извършител на строежа и затова не притежава активна процесуална легитимация за обжалване на акта независимо от обстоятелството, че е участвала в административното производство. Поради това решението с характер на определение като правилно следва да се остави в сила.

2. Касационната жалба, подадена от К. А. Р. срещу съдебния акт в отхвърлителната му част е процесуално недопустима като подадена от лице, което няма право на касационно обжалване по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК. С прекратяване на производството спрямо Р., тя губи качеството на страна по делото пред административния съд. За нея липсва правен интерес да обжалва решението, с което е отхвърлено оспорването на брат й Р. Р. като адресат на заповедта, за когото актът непосредствено създава задължения за премахване на незаконния строеж. Такъв интерес не може да се обоснове от обстоятелството, че решението в тази част е неблагоприятно за другия жалбоподател. Касационната жалба на Р. следва да се остави без разглеждане, а производството по делото - да се прекрати в тази част.

Касационната жалба на Р. А. Р. е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество, е неоснователна.

С решението на Административен съд - Варна е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 12/20.01.2014 г. на кмета на район Одесос, община Варна, с която е наредено премахването на незаконен строеж: пристройки, представляващи разширения на съществуващи сгради в имот с административен адрес гр. Варна, ул. "Хр. Македонски" № 10 и премахване на оградата към имот с административен адрес гр. Варна, ул. "Хан Тервел" № 45, с извършител Р. А. Р. Заповедта е издадена на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че са налице пречки за разглеждането й като унищожаема поради подаване на оспорването много след изтичане на законоустановения срок за това и липсват основания за обявяване нищожност на административния акт.

Решението в отхвърлителната му част е валидно, допустимо и правилно.

В случая искането е за обявяване на заповедта за нищожна, което може да стане без ограничение във времето съгласно чл. 149, ал. 5 АПК. С оглед данните по делото правилно е прието, че касаторът е пропуснал преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 АПК за обжалването й като унищожаема.

Законосъобразно и обосновано, при съобразяване на критериите за нищожност, установени от съдебната практика и доктрина, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената форма и при спазване на процесуалните и материалноправни предпоставки за постановяването й, поради което е валиден акт. Наведените от касатора доводи за нищожност на оспорения акт, свързани с неучастие в административното производство на всички заинтересовани лица, относно характера на строежа, представляващ според него текущ ремонт и вътрешно преустройство, непосочването на всички съсобственици на имота като адресати, представляват основания за отмяна на акта като унищожаем. Поради подаването на жалбата извън срока тази преценка е недопустима.

Настоящият състав споделя изводите на съда за липса на основания за обявяване на заповедта за нищожна. Не се констатират такива съществени пороци при издаването й, които да се отразяват на нейната валидност. Сочените от касатора съществени нарушения на административнопроизводствените правила относно невръчване на констативния акт на всички заинтересовани собственици на имота не водят до нищожност, поради което и не е следвало да бъдат обсъждани. Касаторът не може да се позовава на нарушени чужди права. Въпреки това съдът е проследил изпълнението на установената в чл. 225, ал. 2 ЗУТ процедура и правилно е приел, че липсват нарушения. Произнесъл се е и по доводите, свързани с вида на строежа, които са относими към материалната законосъобразност на заповедта и касаят нейната унищожаемост, а не обосновават нищожност. Въпросът относно възстановяването на оградата между двата имота след издаване на акта е свързан с изпълнението на заповедта, а не с нейния предмет и съответно валидността й.

Не са налице касационните основания на чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на обжалваното решение в отхвърлителната му част, поради което като правилно следва да се остави в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение