Решение № 4795 от 8.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14156/2013 г.
ВАСI отделение08.04.2014 г.докладчик Благовеста Липчева
Диспозитив
ОБЕЗСИЛВА Решение № 5133/23.07.2013 г., постановено по адм. д. 5284/2013 г. по описа на Административен съд - София-град ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 4795 от 8.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14156/2013 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Агенция "Митници", чрез процесуален пълномощник, против Решение № 5133/23.07.2013 г., постановено по адм. д. 5284/2013 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отменено Решение № 9700-0042 от 04.02.2013 г. на Началника на Митница Столична, потвърдено с Решение № 195/07.05.2013 г. на Директора на Агенция "Митници". Касаторът поддържа, че атакуваното решение е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подкрепа на тезата си излага подробни аргументи в жалбата и моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което отхвърли релевираното оспорване, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Автолукс 2002" ООД, гр. София, чрез процесуален представител, с писмен отговор и в о. с. з. оспорва предявената жалба като неоснователна. Идентично заключение дава и представителят на Върховна административна прокуратура. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба, инициирала настоящото производство, е депозирана срещу подлежащ на оспорване съдебен акт от активно процесуално легитимирано лице, при наличието на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, с оглед на което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на производството пред АССГ е законосъобразността на Решение № 9700- 0042 от 04.02.2013 г. на Началника на Митница Столична, с което е отхвърлено искане на "Автолукс 2002" ЕООД за възстановяване на лихва за забава върху възстановен акциз за периода от неговото внасяне до 01.01.2011 г. - датата на влизане в сила на Закона за възстановяване на надвнесен акциз за употребявани автомобили / ЗВНАУА/, потвърдено с Решение № 195/07.05.2013 г. на Директора на Агенция "Митници". При осъществената служебна проверка на допустимостта на обжалваното съдeбно решение, настоящият състав констатира, че същото е постановено спрямо ненадлежен ответник, който не е пасивнопроцесуално легитимираната страна по делото. Съгласно чл. 154, ал. 1 от АПК съдът конституира страните служебно съобразно предмета на съдебен контрол и с оглед приложимите специални разпоредби. В случая, нормата на чл. 15, ал. 1 от ЗВНАУА изрично сочи, че в хипотезите, при които при обжалването по административен ред решението по чл. 8, ал. 3 е потвърдено, именно то е предмет на съдебно обжалване. Негов издател е Началникът на Митница Столична, поради което той е и пасивно процесуално легитимираната страна в съдебното производство. Извод за обратното не следва от нормата на чл. 159, ал. 2 от ДОПК, който съгласно чл. 15, ал. 3 от ЗВНАУА е приложим за неуредените случаи, тъй като изричните разпоредби в специалния ЗВНАУА сочат, че решаващият орган по смисъла на чл. 13, ал. 1 и 2 и чл. 15, ал. 1 от ЗВНАУА е различен от по- горестоящия административен орган - Директорът на Агенция Митници. В тази връзка в своята практика Върховния административен съд многократно е посочвал, че волята на законодателя решаващ орган по смисъла на ЗВНАУА да е издателят на първоначалния административен акт не буди съмнение. Разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от ЗВНАУА ясно разграничава издателите на актове в отделните фази на административното производство - "решаващия орган" и "Директора на Агенция Митници", а използването на различен термин "решаващ орган" от единствения горестоящ за системата на митниците орган - Директорът на Агенция Митници налага извода, че страна в производството по оспорването на първоначалния индивидуален административен акт е неговият издател - Началникът на Митница Столична. Като не е конституирал същия, а вместо него е приел, че пасивно процесуално легитимирана страна е Директорът на Агенция Митници, решаващият състав е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане съдът следва да конституира като ответник по спора Началника на Митница Столична и спрямо него да предприеме дължимите процесуални действия. При формиране на становище по същество относно дължимостта на претендираната лихва решаващият състав следва да има предвид задължителното тълкуване на общностните норми по сходни случаи, намерило отражение в Решение от 18 април 2013 г. на Съда на Европейските общности, постановено по дело C-565/11, Mariana Irimie. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение