Решение № 15374 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7385/2018 г.

Решение № 15374 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7385/2018 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. Хаджигеоргиева от гр. [населено място], една от които е подадена чрез пълномощник адвокат И. Александрова, и втора касационна жалба, подадена чрез адвокат Т. Мангъров, против Решение № 35/19.04.2018 г., постановено по административно дело № 19/2018 г. по описа на Административен съд – Видин, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № РД-02-11-18/8.01.2018 г. на Кмета на Община Видин за прекратяване на наемно правоотношение с Община Видин. В касационните жалби се съдържат оплаквания за неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска неговата отмяна, след което спорът да бъде решен по същество като се отмени процесната заповед и се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски. Твърди се, че съдът не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства и направените възражения, което е довело до погрешни правни изводи. Развити са доводи за незаконосъобразност на заповедта, като несъответна с целта на закона, а именно да бъде осигурена защита на правоимащите лица, които са с установени жилищни нужди, на което условие отговоря жалбоподателката. На проведеното по делото открито съдебно заседание, касационният жалбоподател се явява лично и с адвокатите Рачева и Мангъров, които поддържат касационната жалба и молят да бъде уважена по изложените съображения. Ответната страна – Кметът на Община Видин, редовно призован, не се явява и не взема становище по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Видин е заповед, с която на основание чл. 46, ал. 1, т. 5 от Закона за общинската собственост и чл. 34 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди на граждани, настанени под наем и продажба на жилища общинска собственост, е прекратено наемно правоотношение между Община Видин и Ц. Хаджигеоргиева. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено обстоятелството, че е прекратено трудовото й правоотношение. Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът правилно е установил относимите факти, въз основа на което е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед, след което е приел, че е издадена от компетентен орган, в съответната форма и при спазване на приложимия закон. Установено е, че жалбоподателката обитава общинско жилище, предоставено й под наем като ведомствено, по повод заеманата от нея длъжност в Регионално управление на образованието гр. Видин. Служебното й правоотношение е било прекратено, считано от 5.12.2016 г., което именно е основният факт, при наличието на който наемното правоотношение се прекратява. В приложимите разпоредби от закона и от наредбата не се съдържат други условия, при които административният орган упражнява това свое правоотношение, каквото например е разписано при прекратяване на наемно правоотношение на основанието по чл. 46, ал. 1, т. 2 ЗОС - поради извършване на ново строителство, надстрояване или пристрояване, основен ремонт или реконструкция, когато се засягат обитавани помещения. В Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди на граждани, настанени под наем и продажба на жилища общинска собственост, също не са въведени допълнителни изисквания, които следва да бъдат спазени преди прекратяване на наемното правоотношение. Единственото условие, което следва да е налице за постановяване на заповед по чл. 46, ал. 1, т. 5 ЗОС, е прекратяване на служебното или трудово правоотношение на наемателя. В този смисъл, неоснователно се твърди, че органът не бил съобразил нормата на чл. 25, ал. 4 от Наредбата, съгласно която при изтичане на срока за настаняване, наемното правоотношение може да бъде продължено, ако наемателят отговаря на условията за настаняване под наем в общинско жилище. Тази разпоредба предоставя оперативна самостоятелност на органа, тъй като съдържа само възможност, но не и императивно задължение да се продължи наемното правоотношение на друго правно основание. Ето защо твърдението, че жалбоподателката е картотекирана като нуждаеща се от настаняване в общинско жилище, както и, че отправила искане за закупуване на ведомственото жилище, са неотносими към настоящия правен спор, както правилно е приел първостепенния съд. Оспорената заповед не нарушава целта на закона, както се твърди в касационната жалба. Възникналото в случая наемно правоотношение е единствено и по повод изпълняваната от жалбоподателката служба, поради което логично и законово издържано е прекратяването на служебното й правоотношение да води до прекратяване и на наемното такова, без административният орган и съдът да трябва да съобразяват дали отговаря на законовите условия да закупи жилището или същото да й бъде предоставено под наем на друго правно основание. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно е валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на материалния закон, същото следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,