Решение № 9154 от 12.8.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1648/2021 г.

Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Манев, чрез пълномощника му адв. Печева, срещу Решение 2166 от 27.11.2020 г., постановено по адм. дело 2052/2020 г. от Административен съд Пловдив, с която се иска неговата отмяна, решаване на спора по същество и се претендира присъждане на понесените по делото разноски. Ответната страна - Управителят на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) не взема становище. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. По същество е неоснователна. Първоинстанционният съд е сезиран с жалба на В. Манев насочена срещу мълчалив отказ на Управителя на НЗОК да издаде заповед за възстановяването му на заемната длъжност, от която е бил временно отстранен със Заповед РД 09- 165 от 17.05.2018 г. на същия административен орган. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил оспорването и е осъдил оспорващия да заплати в полза на ответната страна разноските по делото. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че със заявление до Управителя на НЗОК, получено в НЗОК - София на 20.07.2020 г., Манев е поискал да бъде издадена заповед, по силата на която да бъде възстановен на заеманата, до отстраняването му, длъжност Началник сектор Контрол на аптеки в Специализирана администрация, Отдел Извънболнична медицинска, дентална помощ и аптеки, Дирекция Договаряне и контрол на изпълнението на медицинска, дентална помощ и аптеки, с място на работа Районна здравноосигурителна каса Пловдив. Установено е още, че със Заповед РД09-165 от 17.05.2018 г., издадена от управителя на НЗОК на осн. чл. 100, ал. 1, т. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и във връзка с наложена постоянна мярка за неотклонение задържане под стража по частно наказателно дело (ЧНД) 931/2018 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, В. Манев е бил отстранен временно от работа, считано от 09.05.2018 г. Мярката за неотклонение задържане под стража е била заменена мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 20 000 лв. и на 10.01.2019 г. оспорващият е бил освободен от ареста. Междувременно с докладна записка изх. 35-00-1345 от 20.11.2018 г. Директорът на РЗОК Пловдив изразил становище до Управителя на НЗОК София, че са налице достатъчно основания за провеждане на дисциплинарно производство срещу държавния служител и налагане на дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 5 ЗДСл. След замяната на мярката за неотклонение задържане под стража с по-лека Манев изпратил чрез Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) Пловдив до Управителя на НЗОК уведомително писмо вх. 35-16-70 от 15.01.2019 г., с което го уведомил, че основанията за издадената заповед за временно отстраняване от работа са отпаднали и същата трябва да бъде отменена, както и че на 11.01.2019 г., в 8:30 часа, се е явил на работа в сградата на РЗОК - Пловдив и не бил допуснат до работното си място от охраната, като не му е представена заповед за това. Установено е също, че на същата дата 15.01.2019 г. Директорът на РЗОК Пловдив е изпратил писмо до Управителя на НЗОК с изх. 35-00-246, с което е направено предложение за образуване на дисциплинарно производство срещу В. Манев. Управителят на НЗОК уведомил Директора на РЗОК Пловдив с писмо с изх. 20-16-275 от 12.02.2019 г., че основанията за издаване на Заповед РД-09-165 от 17.05.2018 г. не са отпаднали и същата не е отменена. На 01.07.2020 г. Управителят на НЗОК издал Заповед 3, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл във връзка с утвърдено ново длъжностно разписание на РЗОК Пловдив, в сила от 01.07.2020 г., съгласно Заповед РД-09-158-04.06.2020 г. на Управителя на НЗОК, служебното правоотношение на В. Манев било прекратено, считано от 01.07.2020 г. Манев сезирал на 17.07.2020г. Управителя на НЗОК с искане за издаване на заповед за възстановяването му на заеманата длъжност, което е получено от административния орган на 20.07.2020 г., по което искане административният орган не се е произнесъл. Въз основа на тази фактическа установеност от правна страна съдът е приел, че мълчаливият отказ на Управителя на НЗОК да се произнесе по искането на държавния служител да бъде възстановен на работа, е законосъобразен акт, а жалбата - е неоснователна. За да обоснове този си извод е посочил, че преди да узнае за искането за възстановяване на работа, административният орган е прекратил служебното правоотношение на държавния служител на осн. чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, считано от 01.07.2020 г., който акт подлежи на предварително изпълнение по силата на специалния закон. Актът, с който служебното правоотношение е било прекратено не е предмет на конкретното производство, но е основание за отказа на административния орган да се произнесе по искането, който отказ, предвид установените факти, е законосъобразен. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е събрал относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактите по делото. Съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като се е произнесъл след като е установил и изследвал в цялост фактическата обстановка, след като е обсъдил приетите по административното дело доказателства и наведените доводи за незаконосъобразност на оспорвания мълчалив отказ. Съдът е извършил проверка на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК и не е нарушил общия принцип на служебното начало, прогласен в чл. 9 и доразвит в чл. 168 АПК. Доказателствата по делото са правилно ценени, като съдът ги е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност. Разгледани са подробно всички възражения на жалбоподателя, свързани с наличието на основанията за отмяна по чл. 146 АПК и е отговорено на тях. Доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 АПК, при проявена от съдебния състав процесуална активност съгласно чл. 171, ал. 4 АПК. Въз основа на приобщения доказателствен материал по делото, първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора и е извел законосъобразния правен извод за законосъобразност на мълчаливия отказ. Наведените в касационната жалба оплаквания в обратна насока са неоснователни. Направените от съда изводи изцяло се споделят от настоящия касационен състав. Наличието на акт, с който служебното правоотношение на Манев е било прекратено, считано от 01.07.2020 г., т.е. преди подаване на искането за възстановяване, който акт подлежи на предварително изпълнение по силата на разпоредбата на специалния закон, обосновава крайния извод на съда за законосъобразност на оспорения мълчалив отказ. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение