Решение № 5997 от 25.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9070/2014 г.

Решение № 5997 от 25.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9070/2014 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" гр. София, подадена чрез пълномощник ст. юрисконсулт Владимир Мирчев против решение № 217 от 9.05.2014 г. по адм. д. № 91/2014 г. на Административен съд Враца, 4-ти състав, с което е отменено уведомително писмо с изх. № 01-6500/10771 от 9.12.2013 г. за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. за кампания 2013 г. по отношение на Цольо Митков Цольов от с. Габаре, обл. Враца и делото е върнато като преписка на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", за ново произнасяне по заявление за плащане с УРП 372049, с първоначална дата за регистрация 13.05.2011 г. Излага доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излага, че съдът погрешно е възприел фактите по делото и поради това направил погрешни правни изводи. Смята, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган, при спазване на административно производствените правила и съобразно приложимите материалноправни норми. Моли, да се отмени обжалваното решение и се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Цольо Митков Цольов, чрез пълномощника си адв. Рая Стефанова от АК-Враца оспорва жалбата като неоснователна и излага доводи за правилност на обжалваното решение. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура в съответствие с чл. 217, ал. 1 от АПК излага становище за основателност на жалбата и неправилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в установения от закона срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение решение № 217 от 9.05.2014 г. по адм. д. № 91/2014 г. на Административен съд Враца, е отменено уведомително писмо с изх. № 01-6500/10771 от 09.12.2013 г. за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. за кампания 2013 г. по отношение на Цольо Митков Цольов от с. Габаре, обл. Враца и делото е върнато като преписка на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", за ново произнасяне по заявление за плащане с УРП 372049, с първоначална дата за регистрация 13.05.2011 г. Административният съд е приел, че обжалваният акт, подписан от зам. изпълнителен директор, съгласно заповед № 03-РД/2866 от 12.11.2013 г. на изпълнителен директор на ДФЗ, е издадено от компетентен орган и не е нищожно. Приел е, че заповед № 03-РД/2866 от 12.11.2013 г. на изпълнителния директор на ДФЗ делегира правомощия на зам. изпълнителния директор за издаване и подписване на уведомителни писма по схеми и мерки за директни плащания, за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане адресирани до кандидатите за финансово подпомагане. Приел е, че оспореният акт е издаден при нарушение на административнопроцесуални правила и отменил акта, като върнал делото като преписка на изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне Решението на Административен съд Враца с. като краен резултат е правилно и следва да се остави в сила по следните съображения: От фактическа страна е установено, че производството пред Административен съд-Враца е образувано по жалба на Цольо Митков Цольов против Уведомително писмо с изх. № 01-6500/10771 от 9.12.2013 г. за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. за кампания 2013 г. Установено е също, че процесното уведомително писмо е издадено от Николай Дачев - зам. изпълнителен директор на ДФЗ на основание заповед № 03-РД/2866 от 12.11.2013 г. на изпълнителен директор на ДФЗ, издадена на основание чл. 20, т. 2 и 3 и чл. 20а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 10, ал. 1, т. 2 и чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие", за делегиране на правомощие да издава уведомителни писма. С решението предмет на касационната жалба неправилно административния съд е приел, че съгласно чл. 20 и чл. 20а ЗПЗП, уреждащи правомощията и компетенциите на изпълнителния директор на ДФЗ, е предвидена правна възможност за делегацията им на негови заместници и/или други лица, поради това, че ЗПЗП определя тези правомощия като изрична компетентност на изпълнителния директор на ДФЗ. По направените правни доводи в този смисъл от жалбоподателя Цольо Цольов съдът не е отчел ТР № 4/2004 по д. № ТР-4/2002 г. на ОС на ВАС, с което изрично е указано, че делегирането на правомощия е допустимо в случаите на изрична законова регламентация, каквато в конкретния случай не е налице. Съгласно законодателната уредба, в сила до изменението на чл. 20а от ЗПЗП с ДВ, бр. 12/2015 г., единствено оправомощен орган, който е следвало да се произнесе по заявлението за финансово подпомагане е изпълнителният директор на ДФЗ, Разплащателната агенция, както и че въз основа на цитираната норма, изпълнителния директор на ДФЗ, не може да делегира упражняване на правомощията възложени му по ЗПЗП, след като в самия закон не е предвидена тази възможност. Освен това не е установено, че са били налице и предпоставките за упражняване на правомощията на изпълнителния директор по заместване - изрична заповед за заместване или фактически данни за невъзможност да упражнява възложените му функции. Неправилни са изводите на съда, че са били налице необходимите законови предпоставки за издаване на оспорения пред него акт, след като издателят на акта не е разполагал с материална компетентност да го издаде. При тези обстоятелства, при липсата на компетентност за лицето посочено като издател на акта, правилно административният съд с решението предмет на касационната жалба е отменил уведомителното писмо и делото е изпратено като преписката на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" София за ново произнасяне. В предвид на изложеното решението следва да се остави в сила защото като краен резултат е постигната целта на оспорването, независимо от това, че правилният диспозитив е "обявява нищожност". С оглед изхода на спора претенцията на ответната страна за заплащане на разноски за касационното производство е основателна и в полза на Цольо Цольов следва да се присъдят в размер 350 лв. /триста и петдесет/лева, надлежно доказани съгласно договор за правна защита и съдействи. Предвид на изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховния административен съд, трето отделение,