Решение № 2949 от 28.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14102/2013 г.

Решение № 2949 от 28.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14102/2013 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Петър Любомиров Антонов, от гр. София, срещу решение № 835 от 29.07.2013 г. по адм. д. № 530/2013 г. по описа на Административен съд - София-област, втори състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответникът - Директора на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", гр. София, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последна е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 835 от 29.07.2013 г. по адм. д. № 530/2013 г., Административен съд - София-област, втори състав, е отхвърлил жалбата на Петър Любомиров Антонов, от гр. София, срещу разпореждане № 166-бВ-3 от 10. 04. 2013 г. на и. д. Директора на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", в оспорената част. Така постановеният съдебен акт не страда от визираното в касационната жалба отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Спорният въпрос по делото е бил следва ли да бъде изплатено на Антонов гарантирано вземане за м. август 2012 г., представляващо начислени, но неизплатени трудово възнаграждение и парични обезщетения по чл. 221, ал. 1 и чл. 224, ал. 1 КТ. Безспорно е установено, че лицето е било в трудово правоотношение с осигурителя "Европрефабрикати България" АД повече от три месеца и това правоотношение е било прекратено на 31.08.2012 г., на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. С решение № 119 от 05.10.2012 г. по т. д. № 72/2012 г. по описа на Софийски окръжен съд, което е вписано в Търговския регистър на 25.10.2012 г., е обявена неплатежоспособността на цитирания осигурител и е открито производство по несъстоятелност. На 20.11.2012 г. Антонов е подал заявление - декларация по чл. 25 ЗГВРС. С разпореждане № 166-бВ- от 10.04.2013 г. на и. д. Директора на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", в необжалваната му част, е отпуснато гарантирано вземане в размер на 1567,80 лв. за начислени, но неизплатени брутни трудови възнаграждения за периода 01.06.2012 г. до 31.07.2012 г. Отказано е изплащане на гарантирано вземане за м. август 2012 г., представляващо начислени, но неизплатени трудово възнаграждение и парични обезщетения по чл. 221, ал. 1 и чл. 224, ал. 1 КТ. Разпоредбата на чл. 23, ал. 1 ЗГВРСНР, в редакцията му изм. обн. ДВ, бр. 48 от 2006 г., бр. 18 от 2011 г., която е била в сила към датата на издаване на административния акт, е със следното съдържание: "Гарантираните вземания на работниците и служителите по чл. 4, ал. 1, т. 2 са в размер на последните три начислени, но неизплатени месечни трудови възнаграждения и парични обезщетения, но месечно не повече от определения за тези случаи максимален размер на гарантираните вземания, ако са били в трудово правоотношение със същия работодател не по-малко от три месеца". В случая последните три начислени, но неизплатени месечни трудови възнаграждения преди месеца на прекратяване на трудовото правоотношение са за месеците май, юни и юли 2012 г. Същите са в рамките на визираните от цитираната норма 6 календарни месеца преди месеца на прекратяване на трудовото правоотношение. Вземайки предвид само месеците юни и юли 2012 г., административният орган по същество свежда гарантираното вземане само до два месеца, което е в противоречие с нормата на чл. 23, ал. 1 ЗГВРСНР, която прогласява, че гарантираните вземания са в размер на три начислени, но неизплатени месечни трудови възнаграждения и парични обезщетения. В тази връзка прочита на цитирания текст следва да бъде в смисъл, че гарантираните вземания са в размер на последните три начислени, но неизплатени месечни трудови възнаграждения и парични обезщетения, в рамките на шестте календарни месеца, които са преди месеца на прекратяване на трудовото правоотношение. При различно тълкуване на разпоредбата на чл. 23, ал. 1 ЗГВРСНР се стига до свеждане на гарантираните вземания до два месеца, както и до неизплащане на обезщетения по чл. 221, ал. 1 и чл. 224, ал. 1 КТ, които плащания се дължат към момента на прекратяване на трудовото правоотношение. Действително съгласно чл. 168, ал. 1 АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Но жалбоподателят е претендирал гарантирано вземане за м. август 2012 г., представляващо начислени, но неизплатени трудово възнаграждение и парични обезщетения по чл. 221, ал. 1 и чл. 224, ал. 1 КТ. следователно, независимо от задълженията и правомощията си по чл. 168, ал. 1 АПК, които се отнасят само до основанията за оспорване, съдът статура само в пределите на жалбата, т. е. не може да се произнесе по законосъобразността на административен акт, в частта му, която не е предмет на жалбата. В този смисъл, стигайки до извода, че м. август 2012 г. не може да се включи в гарантираното вземане, понеже е месеца на прекратяване на трудовото правоотношение, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция разноски в полза на касационния жалбоподател не се присъждат. С оглед своевременно направеното искане и на основание чл. 143, ал. 3 АПК, в полза на ответника се присъжда сумата 150 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,