Решение № 1622 от 5.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7516/2008 г.

Решение № 1622 от 5.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7516/2008 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по подадени две касационни жалби против решение № 269 от 13.02.2007 г., постановено по адм. д. № 1287 от 2004 г. и по описа на Варненския окръжен съд, и против допълнително решение № 249 от 8.04.2008 година. С жалба, подадена от "Електротерм" АД - гр. Варна, представлявано от изпълнителния директор Симеон Симеонов, чрез пълномощника адв. З. Липчев, се оспорва решението в частта, с която съдът е отхвърлил жалбата на дружеството против ревизионен акт № 505 от 19.03.2004 г. на ТД на НАП - гр. Варна, и потвърждаващото го решение на РДД - гр. Варна, № 400 от 14.06.2004 г. относно определените данъчни задължения по ЗДДС за м. 02, 03, 07, 09 и 12 на 2001 г., както и за м. 02 и 09 на 2002 г., и в частта по ЗМДТ за начислени лихви за закъснение за данък сгради и такса смет. Касаторът поддържа, че решението в тази част е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствени правила и поради необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се излагат подробни съображения, обосноваващи посочените основания. Касаторът моли решението в обжалваната част да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да бъде отменен ДРА. Претендира присъждане на направените разноски. С жалба, подадена от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Варна при ЦУ на НАП, се оспорва решението в частта, с която е отменен ДРА № 505 от 19.03.2004 г. на ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение на РДД - гр. Варна, № 400 от 14.06.2004 г. относно определени данъчни задължения за определен данък за общините в размер на 3040, 42 лв. и начислени лихви в размер на 794, 50 лв. ; данък печалба в размер на 4104, 57 лв. и лихви за забава в размер на 1011, 41 лв., и увеличение на финансовия резултат за 2002 г. със сумата 5875, 08 лв., както и се обжалва решението за допълване, с което е отменен ДРА в частта за определени по ЗМДТ за 2002 г. данък сгради в размер на 1629,98 лв. и такса смет в размер на 1629,28 лева. Касаторът поддържа, че решението в тази част е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствени правила, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационните жалби срещу двете решения се излагат подробни съображения, обосноваващи посочените основания. Касаторът моли решението в обжалваната част да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да бъде отхвърлена подадената жалба против ДРА. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Всяка от страните оспорва касационната жалба на другата страна, по която има процесуалното качество на ответник. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на "Електротерм" АД - гр. Варна, и за основателност на касационните жалби срещу двете решения (основно и допълнително) на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбите, наведените в тях касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Варненския окръжен съд са отменени ДРА 505 от 19.03.2004 г. на ТД на НАП - гр. Варна, и потвърждаващото го решение на РДД - гр. Варна, № 400 от 14.06.2004 г. в частта относно определените данъчни задължения по ЗКПО за определен данък за общините в размер на 3040, 42 лв. и начислени лихви в размер на 794, 50 лв. ; данък печалба в размер на 4104, 57 лв. и лихви за забава в размер на 1011, 41 лв., и за увеличение на финансовия резултат за 2002 г. със сумата 5875, 08 лв., както и с решението за допълване е отменен ДРА в частта за определени по ЗМДТ за 2002 г. данък сгради - 1629, 98 лв., и такса смет - 1629, 28 лева. В останалата част съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови това решение в частта, с която е отменен ДРА, съдът е приел, че неправилно данъчните органи са се позовали на разпоредбата на чл. 109, ал. 11 и 12 ДПК (отм.), за да обусловят извършеното от тях увеличение на финансовия резултат досежно процесните фактури, издадени през 2001 и 2002 година. Съдът е посочил, че ненамирането на доставчика - издател на фактурите, на посочения адрес не означава, че са получени данъчно предимство и облага от ревизирания субект. Данъчните органи следва да докажат в какво се изразява данъчното предимство и какъв е размерът му и дали същото не е премахнато, но това не е направено с издадения данъчен ревизионен акт. Според съда, след като не е доказано осъществяването на кумулативните предпоставки за прилагането на реда по чл. 109, ал. 11 и 12 ДПК, то неправилно данъчните органи са увеличили финансовия резултат на дружеството. Приел е също така за опровергани констатациите в ДРА във връзка с приложението на разпоредбата на чл. 23, ал. 2, т. 15 ЗКПО (в съответната редакция), тъй като са налице първични и вторични документи, удостоверяващи направения разход за СМР, а и такива са извършени. По отношение на непризнатото право на данъчен кредит е приел, че липсват доказателства за начисляване на ДДС по процесните фактури съобразно изискванията на ЗДДС, поради което не е било възникнало право на данъчен кредит по тях. Във връзка със задълженията по ЗМДТ съдът е приел, че жалбоподателят има задължения по ЗМДТ - данък сгради и такса смет за 2002 г., а е надвнесъл такива за 2001 г. и е поискал прихващане, като е останала разлика от 50, 13 лв., която той не е платил своевременно, и правилно са начислени и лихви за забава по 349, 92 лв. за данък сгради и за такса смет. По тези съображения е отхвърлил жалбата в тези части, като в допълненото решение е внесена яснота, като е отменен ДРА само в частта, с която са прихванати задължения по ЗМДТ за 2002 г. : такса смет - 1692, 98 лв., и 1692, 98 лв. - за данък сгради. Настоящият касационен състав на съда намира, че така постановеното решение е правилно. По жалбата на "Електротерм" АД - гр. Варна: Изложените в касационната жалба на данъчния субект твърдения за допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на представените доказателства и оттам необоснованост на решението, са неправилни. Съдът правилно е установил фактическата обстановка по спора и изводите, които е направил, са в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния закон. Съдът правилно въз основа на цялостния анализ на доказателствата по делото е приел, че жалбоподателят не е опровергал констатациите в ДРА, които съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 8 ДПК (отм.) в производството по обжалването му се считат за верни до доказване на противното. Тази законова презумпция е оборима, но тежестта за доказването й се носи от задълженото лице, което в конкретния случай не е доказало със съответните годни доказателствени средства, че са изпълнени кумулативните предпоставки на чл. 64 ЗДДС, за да му се признае правото на данъчен кредит по процесните фактури, издадени за проверявания данъчен период на 2001 и 2002 г. от доставчиците ЕТ "Виктор-Васил Димитров" с правоприемник ЕТ "Годжи-Т. Желязков", ЕООД "Тралеск" и ЕТ "Луна-55 Светослав Георгиев". При извършената ревизия е установено, че тези доставчици не са намерени на декларираните от тях данъчни адреси и не е извършена проверка в счетоводството им, за да се провери дали са спазени изискванията на чл. 64, ал. 2 ЗДДС относно начисляването на данъка по издадените от тях фактури на "Електротерм" ЕООД. Такава проверка не е извършена и от вещото лице, както и няма констатации за редовно водено счетоводство. За да се направи преценка относно начисляване на ДДС в счетоводството на доставчика, следва да бъде извършена проверка относно движението по всички счетоводни сметки, които в конкретния случай имат значение за отразяването на осъществената стопанска операция. Съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 1 ДПК вписванията в счетоводните книги се преценяват според тяхната редовност в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и с оглед другите обстоятелства, установени при ревизията. Поради това, за да се установи редовното и правилно водене на счетоводна сметка 4532, същата следва да се провери и изследва във връзка с кореспондиращите й счетоводни сметки, например: отразяване по дебита на сметка 411 на общия размер на доставката, съответно по кредита на сметка 4532 - размера на данъка, и по кредита на сметка от група 70 - размера на данъчната основа на сделката, както и кореспонденциите на сметка 4532 със сметки 4538 и 4539, а от друга страна - кореспонденциите на сметка 411 със сметка от група 50, и т. н. В конкретния случай не е извършвана такава проверка и правилно съдът е приел, че не са налице предпоставките на чл. 64 ЗДДС за признаване на правото на данъчен кредит, независимо от това, че неправилно в случая данъчните органи са се позовали на разпоредбата на чл. 109, ал. 11 и 12 ДПК, тъй като не е доказано наличие на данъчно предимство или облага. Предвид изложеното решението в частта, с която е отхвърлена жалбата на ревизираното лице против данъчния ревизионен акт, е правилно и следва да бъде оставено в сила. По жалбата на дирекция "ОУИ": На ревизираното дружество с процесния ДРА е извършено увеличение на финансовия резултат за 2001 и 2002 г. на основание чл. 23, ал. 2, т. 13, респ. чл. 23, ал. 2, т. 15 ЗКПО (отм.), като за това данъчните органи са се позовали на разпоредбата на чл. 109, ал. 11 и 12 от отменения ДПК, приемайки, че ревизираното лице е получило данъчно предимство по процесните фактури, издадени от ЕТ "Виктор-Васил Димитров", ЕООД "Тралекс" и ЕТ "Луна 55". Правилно съдът, анализирайки доказателствата по делото, е приел, че неправилно данъчните органи, позовавайки се на разпоредбите на чл. 109, ал. 11 и 12 ДПК (отм.), са извършили увеличение на финансовия резултат на дружеството, без да докажат в какво се състои данъчното предимство, какъв е неговият размер и дали същото не е премахнато. От заключенията на назначените по делото съдебно-счетоводна и техническа експертиза е видно, че счетоводството на жалбоподателя "Електротерм" АД е водено редовно и фактурите, издадени от доставчиците му, са отразени счетоводно при спазване на изискванията на действащите ЗСч и НСС, както и че доставките по фактурите са извършени, тъй като са налични документираните СМР и е извършено разплащане по тези фактури. Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО (отм.), действаща към процесния период, финансовият резултат преди данъчното преобразуване се увеличава със: разходите, които данъчнозадължените лица не могат да докажат документално по реда, изискван в съответните нормативни актове, включително придружени с фискален бон от електронни касови апарати с фискална памет и от електронни системи с фискална памет, както и разходите, отчетени в нарушение на нормативните счетоводни изисквания, които водят до намаляване на финансовия резултат. В тази част съдът правилно е приел, че данъчните органи са направили незаконосъобразен извод относно наличието на фактическия състав на чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО само поради това, че издателите на фактурите не са били открити на посочените данъчни адреси. Този факт сам по себе си не означава, че тези разходи не са направени и не са доказани документално, след като това се установява от събраните доказателства. Действащите към процесния период материалноправни разпоредби не обвързват признаването на извършения разход на ревизирания данъчен субект с правилното осчетоводяване на прихода при неговия съконтрагент, нито пък с ненамирането му на посочения данъчен адрес. Предвид това и след като не е доказано наличие на данъчно предимство или облага за ревизирания субект, то правилно съдът е отменил ДРА в тази част и решението като правилно и обосновано следва да се остави в сила. Що се отнася до жалбата по отношение на решение № 249 от 8.04.2008 г., с което е допълнено решението по адм. д. № 1287 от 2004 г. на ВОС, то същата е основателна. Преди всичко неправилно съдът е формулирал диспозитива на решението, а освен това в нарушение на материалния закон и доказателствата по делото приема, че има безспорни доказателства за надвнесен данък за такса смет и данък сгради за 2002 г., и в тази част е отменил акта. Видно от диспозитива на ДРА, лицето има надвнесени такива задължения за 2001 г., с които е извършено прихващане за изискуеми данъчни задължения, определени със същия ДРА по реда на чл. 139, ал. 1 ДПК (отм.). Ето защо декларираните и невнесени в срок за 2002 г. задължения са останали дължими и неправилно съдът е отменил ДРА в тази част, поради което постановеното допълнително решение следва да се отмени. С оглед изхода на делото разноските по делото следва да останат така, както са присъдени. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,