Решение № 685 от 20.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14091/2013 г.

Решение № 685 от 20.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14091/2013 г., VI о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Медицински център - 16 - София" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Дамян Груев" № 8А, чрез адв. Дориан Димитров като процесуален представител, срещу решение № 5419 от 8.08.2013 г., постановено по адм. дело № 4448/2013 г. по описа на Административен съд София - град. Изложени са доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Прави се искане за отмяната му и се претендира присъждане на направените по делото разноски за двете инстанции. Ответникът - директорът на Столична здравноосигурителна каса (СЗОК), чрез юрк. Кунева, в писмен отговор изразява становище за правилност на обжалваното решение, като постановено при спазване на материалния закон и процесуалните правила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, като прецени доводите в касационната жалба, становищата на страните и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София-град е отхвърлил жалбата на "Медицински център - 16 - София" ЕООД срещу писмена покана изх. № 29 - 07 - 20 от 13.03.2013 г. на директора на Столична здравноосигурителна каса. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие е с материалноправните разпоредби и целта на закона. Обжалваното решение е правилно. Съгласно чл. 76а от ЗЗО в случаите, когато изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание, които не са свързани с извършване на нарушение по този закон, и това е установено при проверка от контролните органи по чл. 72, ал. 2 изпълнителят е длъжен да възстанови сумите. Фактическите констатации са направени от Административен съд София - град след анализ на представените от ответника с административната преписка писмени доказателства. Правните изводи на съда са обосновани и се споделят от настоящия касационен състав. По делото е установено, че за процесния период, който включва второ и трето тримесечия на 2012 г., правоотношенията между страните са се уреждали с договор № 222300 от 11.02.2012 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ и подписаните протоколи към него за определяне на регулативни стандарти за тези тримесечия. В резултат на извършената проверка въз основа на заповед № РД-18-65/28.01.2013 г. на директора на СЗОК е бил съставен протокол за неоснователно получени суми (ПНПС) № ФВ-25/31.01.2013 г., в който са констатирани превишения за специализирани медицински дейности (СМД - бл. МЗ -НЗОК № 3А) за второ тримесечие на 2012 г. в размер на 351,80 лв.; СМД (бл. МЗ -НЗОК № 3) за второ тримесечие на 2012 г. - 1292 лв. и за СМД (бл. МЗ -НЗОК № 3) за трето тримесечие на 2012 г. - 136 лв. В протокола е прието, че на основание чл. 76а, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) на възстановяване подлежи сума в общ размер 1779,80 лв., поради което е издадена и оспорената писмена покана. Стойностите и назначаването на СМД не са оспорени от жалбоподателя в първоинстанционното производство. Довод, че ответникът не е представил доказателства как е формирана посочената в писмената покана сума се прави в касационната жалба. В първоинстанционното производство ответникът е представил извлечение от електронните отчети на изпълнители на СИМП за отчетени специализирани медицински дейности - бл. МЗ - НЗОК № 3 и бл. МЗ - НЗОК № 3А, назначени в периоди 1.04. - 30.06.2012 г. и 1.07. - 30.09.2012 г. Обосновано съдът е констатирал, че в тези извлечения се съдържат данни за регистрационен номер на лечебното заведение - изпълнител, кое лечебно заведение е извършило изследването, дата на изпълнение, регистрационен номер на лечебното заведение - възложител, УИН на възложител, номер на амбулаторния лист, дата на назначение, ЕГН на ЗЗОЛ, код на изследване и стойност на СМД и МДД. Данните за реализираните превишения на регулативните стандарти за посочените тримесечия на 2012 г. се основава на подадените в СЗОК електронни отчети на лечебните заведения за извършените от тях медицински дейности, като в тези отчети се съдържат и данни за изпълнителя на медицинска помощ, назначил съответните СМД. След осъществяване на плащанията от СЗОК данните попадат в справките, които са представени по делото. Тези справки - извлечения са подписани от надлежно упълномощено длъжностно лице на СЗОК в кръга на службата му, по установените форма и ред и представляват доказателство за извършените от него действия. Правилно съдът е приел, че така изготвените извлечения от електронните отчети на изпълнителите на медицинска помощ представляват официални документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК. Макар жалбоподателят да е оспорил тези отчети - извлечения, то не е заявил никакви конкретни твърдения относно съдържащите се в тях данни и не е представил доказателства, които да оборват посоченото в тях. В тежест на жалбоподателя е било да установи чрез съдебно - медицинска експертиза или чрез други доказателствени средства, че данните, съдържащи се в тези справки са неверни. Такова доказване в производството пред Административен съд София - град не е извършено от жалбоподателя. Ето защо, като е приел, че отразените в справките на СЗОК отчетни данни относно превишените СМД, съдът не е допуснал твърдяното от касатора съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неспазване на принципа на служебното начало и неправилно определяне на доказателствената тежест по установяване на тези факти. Аргументирано е заключението на първоинстанционния съд, че административният орган е изпълнил задължението си по чл. 170, ал. 1 от АПК, като е установил съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения акт. Правилно съдът е приел, че при превишение на определения брой СМД сумата на превишението е дължима от лечебното заведение, в което е била назначена дейността, а не от получилия плащането, когато те са различни лица, поради което е ирелевантно обстоятелството, че жалбоподателят не е получил сумите, предмет на писмената покана. Разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от индивидуалния договор задължава изпълнителя на медицински дейности да възстанови на НЗОК заплатените средства за МДД и СМД, назначени от него извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране. Това задължение не е обвързано с реално получаване на средствата, а е достатъчно СМД да са назначени от него. При превишаване на регулативните стандарти от изпълнител на извънболнична медицинска помощ съответната РЗОК изплаща възнаграждение за назначените от него СМД, които се изпълняват в същото или в други лечебни заведения, което във втората хипотеза изключва плащане към изпълнителя, назначил СМД над определените му бройки. В случаите на превишени назначения на СМД (и/или МДД) се касае за причинени с тях плащания, за които не са предвидени средства в бюджета на НЗОК като разход за съответната година. В касационната жалба за пръв път се прави възражение, че не е изследвана възможността за компенсиране на превишението за СМД през четвъртото тримесечие на 2012 г. Непълнотата на доказателствата не е касационно основание, освен когато се дължи на допуснато от първата съдебна инстанция съществено нарушение на служебното начало в съдопроизводството по административни дела и по - конкретно на правилото по чл. 171, ал. 4 АПК, но данните по делото не обуславят такъв извод. Според чл. 220 АПК, наименован "Забрана за фактически установявания", Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Този довод не е излаган в производството пред Административен съд София - град, поради което за съда не е съществувало задължението по чл. 171, ал. 4 АПК да укаже на дружеството - жалбоподател, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочи доказателства. Правото на касационния жалбоподател да установи този факт, при липса на твърдения от негова страна в първоинстанционното производство, е преклудирано. Съдът е обсъдил всички представени по делото доказателства и въз основа на тях е направил обоснования извод, че през второ и трето тримесечия на 2012 г. касационният жалбоподател е надвишил регулативните стандарти за СМД в определения в оспорената покана размер. В случая превишенията на регулативните стандарти са установени след съпоставяне на броя им, определен на изпълнителя на специализирана извънболнична медицинска помощ с протоколите за съответното тримесечие ведно с разрешените надвишения, с отчетените от извършилите медицинските дейности изпълнители. При тази фактическа обстановка правилно е прието, че е осъществен състава на чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО и чл. 45, ал. 1 от индивидуалния договор. Назначаването на СМД извън определените с регулативните стандарти е нарушение на финансовата дисциплина, което пряко рефлектира върху бюджета на СЗОК, респективно НЗОК. Самото назначаване на тези дейности извън разрешените е без правно основание, тъй като лимитът на лечебното заведение за назначаване на цитираните дейности вече е бил изчерпан. Като е достигнал до правен извод за законосъобразност на оспорения административен акт, първоинстанционният съд е постановил решение в съответствие с материалния закон. По изложените съображения и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК проверка настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,