Решение № 11688 от 19.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7563/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Кредисимо ЕАД, гр. София, чрез процесуален представител, срещу решение 1433/10.04.2025 г., постановено по адм. дело 1048/2024 на Административен съд /АС/ Стара Загора, с което е отменен, обективиран в имейл от 29.11.2024 г., отказ на дружеството, в качеството му на администратор на лични данни, да предостави на А. С. Х. копия на всички носители на личните й данни - конкретните договори за заем, въз основа, на които се извършва обработката, броят им, номерата и датите на сключването им, както и копия на всички останали документи, съдържащи личните й данни. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение като прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско такова. Ответникът по касационната жалба - А. С. Х., с адрес в гр. Стара Загора, чрез процесуален представител в писмен отговор и съдебно заседание, оспорва същата като неоснователна. Иска обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. По делото е постъпила и частна жалба, подадена от Кредисимо ЕАД, гр. София, чрез процесуален представител, срещу определение 2043/20.05.2025 г., постановено по адм. дело 1048/2024 на АС Стара Загора, с което е отхвърлено искането на дружеството за изменение на решение 1433/10.04.2025 г., постановено по същото дело, в частта му за разноските. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, иска отмяната му и изменение на решението в частта за разноските. Ответникът по частната жалба - А. С. Х., с адрес в гр. Стара Загора, чрез процесуален представител, оспорва същата като неоснователна. Иска обжалваното определение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. По касационната жалба: Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд е приел, че не е удовлетворено искането на субекта на данни по чл. 15, пар. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (ОРЗД; Регламента). АС Стара Загора е посочил, че като администраторът на лични данни, дружеството е длъжно да предостави копие от личните данни на Х., които са в процес на обработване, което предвид решение на СЕС от 04 май 2023 г. по дело 487/21, т. 21 са копия от извлечения от документи или цели документи, за да може субектът на данните да упражни ефективно предоставените му с ОРЗД права, като се вземат предвид правата и свободите на други лица. С оглед тези съображения, първоинстанционният съд е отменил оспорения пред него отказ като незаконосъобразен и е върнал преписката на Кредисимо ЕАД, гр. София за ново произнасяне по направеното искане при съобразяване с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението е правилно. Настоящият съдебен състав споделя приетото от АС Стара Загора, че липсата на представени от администратора копия на всички документи, съдържащи лични данни на субектът на данни, отправил искането, е в нарушение на чл. 15, § 3 ОРЗД. В конкретния случай ответникът по касация е сезирал дружеството с искане по чл. 15 от Регламента, като е поискал предоставянето на конкретна документация, описана подробно по-горе, която в случая не е предоставена, като е посочен само в какъв обем данни са обработваните от администратора такива, както и целите, за които се обработват. Следва да се отбележи, че съгласно чл. 15, § 1 от Регламента, субектът на данните има право да получи достъп до тях, като § 3 от същия член изрично регламентира, че администраторът предоставя копие от личните данни, които са в процес на обработване, като видно от легалната дефиниция на чл. 4, § 2 ОРЗД обработването включва и съхранението на лични данни, поради което задължението се разпростира до всички документи, съхранявани от администратора, в които се съдържат лични данни на Х.. Ето защо, като не е предоставило достъп до изрично поисканата документация, дружеството не е удовлетворило така отправеното до него искане, както правилно е приел първоинстанционният съд. Тълкуване на чл. 15, § 3, изр. първо от Регламента е дадено с Решение на СЕС от 4 май 2023 г. по дело С-487/2021 г., като е прието, че цитираната норма трябва да се тълкува в смисъл, че правото да се получи от администратора копие от личните данни, които са в процес на обработване, изисква на субекта на данните да се предостави точна и разбираема реплика на всички тези данни. Това право предполага правото на получаване на копие от извлечения от документи и дори от цели документи или от извлечения от бази данни, които в частност съдържат посочените данни, ако предоставянето на такова копие е задължително, за да може субектът на данните ефективно да упражни предоставените му с този регламент права, като се подчертава, че в това отношение трябва да се вземат предвид правата и свободите на други лица. В тази връзка и в съответствие с решението на СЕС, административният съд точно е посочил, че с оглед принципите на прозрачност и отчетност е необходимо администраторът на лични данни да предостави копие на документите, носители на лични данни на заявителя, за да има възможност последният ефективно да упражни правата си и провери дали свързаните с него данни са точни и се обработват законосъобразно. В заключение следва да се посочи, че ограниченията за предоставяне на достъп до лични данни са посочени в чл. 23 ОРЗД. Доколкото в случая не са изтъкват доводи за национална сигурност, отбрана, обществена сигурност и останалите ограничения в чл. 23, § 1, букви "а" - "з" и "й" ОРЗД, администраторът следва да съобрази единствено ограничението по чл. 23, § 1, буква "и", предложение второ - а именно правата и свободите на трети лица и в частност да не предоставя достъп до личните данни на трети физически лица, ако се съдържат в исканите документи. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По частната жалба: Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема че е допустима, като подадена в срока по чл. 230, а разгледана по същество е неоснователна. С оспореното определение в производство по чл. 248 ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, първоинстанционният съд е отхвърлил искането на Кредисимо ЕАД, гр. София за изменение на решение 1433/10.04.2025 г., постановено по адм. дело 1048/2024 на АС Стара Загора, в частта, с която дружеството е осъдено да заплати разноски за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата /ЗА/, ведно с ДДС. Определение е правилно. Обосновани са доводите на съда, че адвокатът оказал безплатна адвокатска помощ не е длъжен да доказва пред съда наличието на вписаното в договора за прана помощ основание за оказване на безплатна адвокатска помощ. След като същият е поел риска да защитава безплатно физическо лице при условията на чл. 38, ал. 1 ЗА и са налице двете кумулативно необходими предпоставки по чл. 38, ал. 2 ЗА - да е оказал правна помощ при условията на чл. 38, ал. 1 ЗА и на защитаваната от него страна да са присъдени разноски по делото, правилно АС е отказал да измени решението, в частта с която е осъдена насрещната страна да му заплати адвокатско възнаграждение. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че следва да се изследва материалното състояние на Х., с оглед превенция на злоупотреба с правото на безплатна адвокатска помощ. В хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатското възнаграждение се присъжда на адвоката, а не на страната, адвокатът не би следвало да търпи негативни последици от евентуална некоректност на страната във взаимоотношенията страна - адвокат. Настоящият съдебен състав намира, че присъденото с диспозитива на съдебното решение адвокатско възнаграждение от 600 лева не е прекомерно предвид фактическата и правна сложност на делото, поради което липсват и основания за намаляването му. Определението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, претенцията за присъждане на разноски от страна на касатора е неоснователна. На ответника по касация следва да се присъдят направените разноски в размер на 900 /деветстотин/ лева, заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 13.10.2025 г. като по отношение на неговия размер и предвид фактическата и правна сложност на делото, както и предвид факта, че претендираният размер е минималният, определен с разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 10 от Наредба 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, настоящият съдебен състав намира направеното от касатора възражение за прекомерност за неоснователно и като такова не следва да бъде уважено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение.