Решение № 5704 от 9.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13548/2016 г.

Решение № 5704 от 9.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13548/2016 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производство е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 270 от Закона за съдебната власт/ЗСВ/. Образувано е по жалба на Е. Г. В., от гр. С., държавен съдебен изпълнител при Районен съд Б., срещу отказ обективиран в писмо изх. № 94-Е-116 от 20.10.2016 г. на министъра на правосъдието, с който не е уважена молбата й вх. № 94-Е-116/25.08.2016 г. да бъде преместена на същата длъжност от Районен съд Б. в Софийски районен съд. В жалбата се излагат оплаквания, доводи и съображения, които се определят като твърдения за неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби представляващи основание по чл. 146, т. 2, 3 и 4 от АПК. Поддържа, че индивидуалния административният акт не е наименован, не е мотивиран и не е посочено пред кой орган и в какъв срок може да бъде обжалван. Иска се отмяна на акта и изпращане преписката на административния орган с указания по тълкуването и прилагането на закона. Ответникът по жалбата- Министър на правосъдието, чрез процесуални представител старши юрисконсулт Ташева, изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на съдебно оспорване, поради което е процесуално допустима. Върховният административен съд, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, и като извърши проверка на всички основания по чл. 146 от АПК, съгласно изискването на чл. 168, ал. 1 от АПК, приема следното: Ж. Е. В. е държавен съдебен изпълнител при Районен съд Б. от 4.04.2007 г. На 25.08.2016 г. Величкова е подала молба с вх. № 94-Е-116 до Министъра на правосъдието да бъде преместена на същата длъжност от Районен съд Б. в Софийски районен съд на основание чл. 270 от ЗСВ. Изложила е мотиви, че живее сама в гр. С., има големи финансови задължения към банки, ежедневно пътува с личния си автомобил до местоработата и обратно, което й създава допълнителни затруднения. Във връзка с така подадената молба с писма изх. № 94-Е-116/10.09.2016 г. на основание чл. 270 от ЗСВ и. д. директор на Дирекция "ВСВ" при Министерство на правосъдието е поискал от председателите на Районен съд Б. и Софийски районен съд становища. Председателят на Районен съд Б. е дал положително становище изх. № 265/26.09.2016 г. Председателят на Софийски районен съд е дал отрицателно становище изх. № 9001700/7.10.2016 г. с мотива, че няма нужда от нови държавни съдебни изпълнители, тъй като действащите в съда са с изключително ниска натовареност. След получаването на становищата и. д. директор на Дирекция "ВСВ" при Министерство на правосъдието е изготвил докладна записка до министъра на правосъдието. На 20.10.2016 г. с писмо изх. № изх. № 94-Е-116 министърът на правосъдието е уведомил Е. В., че молбата й за преместване в друг съдебен район не може да бъде уважена поради изразено отрицателно становище от председателя на Софийски районен съд. Този отказ е обжалван пред Върховния административен съд. Възприети по този начин фактите по спора сочат, че процесния отказ е издаден от компетентен орган в рамките на неговата материална компетентност при спазване на административнопроизводствените правила. Неоснователни са наведените доводи за неспазване на установената форма, липсата на мотиви, съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на индивидуалния административен акт, както и противоречието му с материалноправни разпоредби. В обжалваното писмо изх. № 94-Е-116 от 20.10.2016 г. на министъра на правосъдието е обективиран отказ да се уважи молбата на Е. В. с вх. № 94-Е-116/25.08.2016 г., който представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, тъй като със същото се засягат права и законни интереси на жалбоподателката. Величкова, която е държавен съдебен изпълнител, е направила искане на основание чл. 270 от ЗСВ да бъде преместена на същата длъжност от Районен съд Б. в Софийски районен съд. Съгласно цитираната норма министърът на правосъдието по искане на държавен съдебен изпълнител, който е изпълнявал длъжността не по-малко от две години, може да го премести в друг районен съд след вземане мнението на председателите на съответните районни съдилища. От доказателствата по делото е видно, че Величкова изпълнява длъжността "държавен съдебен изпълнител" повече от девет години. Но мотивът за отказа е изразеното отрицателно становище за преместването от председателя на Софийски районен съд. Този мотив е изрично посочен в отказа, поради което наведените в обратната насока оплаквания немогат да бъдат възприети. Освен това в случаите когато оспорваният акт е издаден при наличието на подготвителни документи, изложените в тях съображения се приемат за мотиви на самия акт/ в този смисъл е трайната практика на Върховния административен съд и ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на Р. Б./. Претендираните съществени нарушения на административнопроизводствени правила също са неоснователни. В съответствие с изискванията на чл. 270 от ЗСВ административният орган е изискал писмени становища от председателите на двете съдилища в различните съдебни райони. Изготвена е и докладна записка във връзка с получените отговори. Министърът на правосъдието е упражнил своите дискреционни правомощия, съобразявайки се със становищата на председателите на двете районни съдилища. Употребения в разпоредбата на чл. 270 от ЗСВ израз "министърът на правосъдието може" означава, че в случая административният орган не е длъжен да издаде заповед за преместване. В случая министърът на правосъдието действа при условията на оперативна самостоятелност, като вземането на решение по реда на чл. 270 от ЗСВ е предоставено изключително в компетенцията на този административен орган. Възражения в тази насока не се и правят. С оглед на изложеното подадената жалба срещу административния акт е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. При този изход на делото следва да се уважи искането на процесуалния представител на Министерство на правосъдието за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения следва да бъде в размер на 500,00/петстотин/ лева, платими от Е. В.. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК във връзка с чл. 270 от Закона за съдебната власт, Върховният административен съд, шесто отделение