Решение № 11978 от 9.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2576/2014 г.

Решение № 11978 от 9.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2576/2014 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Росен Тодоров Иванов, подадена чрез адвокат Стефан Иванов, против решение № 8198/20.12.2013 г. по адм. д. № 2536/2013 г. по описа на Административен съд - София-град, второ отделение, 31 състав. В жалбата поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска да бъде отменено обжалваното решение и да бъде уважената жалбата, като бъде постановено изплащане на субсидията за стопанските 2010 г. и 2011 г. В писмено становище към касационната жалба твърди, че земеделският производител е представил сключени договори за аренда, въз основа на които е обработвал земеделски земи и е бил фактически държател на тези земи. На тези договори не могат да се противопоставят договори, представени от други лица, поради което касационният жалбоподател е бил в правото си да получи исканата субсидия. Извършената проверка от Техническия инспекторат е незаконосъобразна, защото за нея касационният жалбоподател не е бил уведомен предварително. Искането му за извършване на повторна проверка на площите не е било удовлетворено. Не е допустимо ДФЗ-РА да черпи права от незаконосъобразното си поведение. Ответникът по жалбата - изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" - София, редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмен отговор на касационната жалба, представен от юрисконсулт Диана Георгиева, оспорва изложените доводи и поддържа правилност на обжалваното решение. Съдът обосновано е изложил аргументи, преценявайки доказателствата по делото. Основанията за недопустимост на искането за субсидия са няколко - както застъпвания, които не са били отстранени от земеделският стопанин, така и необработваемост на земите. Иска да бъде оставено в сила решението. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е недопустима, а разгледана по същество е неоснователна. Съдът е посочил, че административният акт е издаден от компетентен орган и в Таблиците изчерпателно са посочени всички парцели, по отношение на които са установени недопустими за подпомагане площи. Изводите на административния орган се подкрепят от събраните в съдебното производство доказателства. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Заключението на СТЕ потвърждава, че размерът на недопустимата за подпомагане площ е правилно определен от ответника. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Росен Тодоров Иванов от гр. Дряново срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г. с изх. № 02-070-6500/364/30.06.2012 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция по подадено заявление за единно плащане на площ с УИН 07/310511/30217. Приел е, че административният акт е издаден от компетентен орган и в изискуемата форма по чл. 59 от АПК, доколкото мотивите на административният орган са представени в таблици, в които е посочено защо не се допуска оторизиране на поисканата сума. Съдът е приел, че сочените основания за отказ - необработваемост на заявените БЗС и застъпване на БЗС, се установяват от доказателствата по делото, включително и от заключението на съдебно-техническата експертиза. Жалбоподателят е бил поканен да представи документи за застъпванията относно основанието му за ползване на застъпените площи, но такива документи не са били представени. От друга страна част от необработваемите площи са извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние", одобряван и поддържан от МЗХ, поради което за тях правилно е отказана субсидия. Не е бил оспорен контролния лист от проверката, който представлява официален документ и има материална доказателствена сила. Правилно са изчислени и санкциите за бъдещ период съгласно чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г. и чл. 16 от Регламент № 65/2011 г. Решението е правилно. Съдът е обсъдил всички възражения на жалбоподателя и след подробен анализ на доказателствата по делото е изложил обосновани изводи за неоснователност на подадената жалба. Правилна е преценката на съда както относно формата и валидността на административния акт, така и относно неговата законосъобразност. С общо заявление за подпомагане за 2011 г. с УИН 07/310511/30217 Росен Тодоров Иванов е поискал: по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ - 81013.63 лв.; по Схемите за национални доплащания на площ /СНДП/ - 10849.2 лв. и по Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планински райони /НР2/ - 11319.19 лв. С обжалваното уведомително писмо изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е отказал изцяло плащанията, като е посочил, че по СЕПП от декларираната площ 361.64 ха наддекларираната площ е 325.16 ха; по СНДП - от декларираната площ 361.64 ха наддекларираната площ е 325.16 ха и по НР2 декларираната площ е 152.5 ха, е установена недопустима площ в размер на 146.2 ха. Както правилно е посочил съдът, две са основанията, на които ДФЗ-РА е отказала финансово подпомагане по заявените схеми - наличие на площи, заявени от повече от един земеделски стопанин и заявени площи, които не са били стопанисвани. По повод дублираното заявяване на земеделски земи, до Росен Тодоров Иванов е било изпратено писмо на 18.10.2011 г., към което е приложена таблица на установените застъпвания, и му е даден 20-дневен срок за представяне на документи, установяващи основанието на ползване на заявените за подпомагане земи. По делото не са представени доказателства, че Иванов е отстранил пропуските и е представил писмени доказателства за правата си върху заявените от него земи. В подадена от него жалба вх. № 02/6500/484 от 19.04.2012 г. са изложени обстоятелства, че друга фирма, с която имат застъпвания на земи, обработва незаконно част от земята и въз основа на фалшиви договори. От това следва, че липсват безспорни доказателства, които да легитимират земеделският стопанин като единствен ползвател на заявените от него земи. ДФ "Земеделие" не е компетентният орган, който да прецени валидността на договорите за аренда и в случаите на застъпвания на земи правилно е отказана субсидията. Съгласно чл. 17, ал. 2 от Наредба № 5/2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (в ред към ДВ бр. 89 от 11.11.2011 г.), когато кандидатите за подпомагане не се явят в срок до 20 работни дни от получаване на уведомителните писма, Разплащателната агенция след прилагане на процедурата по чл. 18 отказва да му изплати субсидия за застъпените площи и му налага санкции съгласно чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 г. Що се отнася до земите, за които се твърди, че са необработвани и не са допустими за подпомагане, констатациите на административният орган се съдържат в контролния лист от извършената проверка на място през 2011. В документа за всеки един заявен имот е посочено действителното му състояние. Част от земеделски земи попадат извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние", който включва площите в добро земеделско състояние в рамките на всеки физически блок, установен по реда на чл. 33а от ЗПЗП. За друга част от земите проверката е установила, че те не са били стопанисвани. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че не е бил уведомен за извършената проверка. В контролния лист е посочено предварително уведомяване на кандидата за предстоящата проверка и след това конкретно уведомяване на 20.09.2011 г. Контролният лист от проверката е връчен на Иванов на 29.12.2011 г. и в него е указано правото да представи възражения в 14-дневен срок. Всички доказателства по делото подробно са анализирани от административния съд, който е взел предвид както писмените доказателства, така и заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза. Съдът е изследвал фактите по делото съобразно приложимия материален закон. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,