Решение № 8158 от 3.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2374/2019 г.

Решение № 8158 от 3.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2374/2019 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на изпълнителния директор на началника на Областния отдел "Автомобилна администрация" - Бургас към Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", подадена чрез пълномощник, против решение № 2410 от 19.12.2018 г. по адм. дело № 2207/2018 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което съдът е отменил заповед № РД-14-1952/09.08.2018 г. на началника на Областния отдел "Автомобилна администрация"- Бургас към ИААА. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е изяснил всестранно и пълно релевантната за спора фактическа обстановка. Поддържа, че са налице материалноправните предпоставки по чл. 106а, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/ за прилагане на принудителната административна мярка. Иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Ответникът "Стеникол Тур" ЕООД оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмено становище. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд e отменил заповед №РД-14-1952/09.08.2018 г. на началника на Областния отдел "Автомобилна администрация" в гр. Бургас, с която на "Стеникол Тур" ЕООД е приложена принудителна административна мярка "спиране от движение за срок от шест месеца, чрез сваляне и отнемане на табела" на лек автомобил УАЗ 469, с рег. [рег. номер на МПС], собственост на дружеството, и е определено място за домуване на същия в охраняем паркинг, на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 ЗАвтП. По делото не е било спорно, че дружеството, собственик на лекия автомобил, не е притежавало лиценз за извършване на обществен превоз на пътници. Видно от представения АУАН, на констатациите на който се е позовал издателя на оспорената заповед, на 8.08.2018 г. в к. к. "Слънчев бряг", до хотел "Сезони", на пътя по посока с. Тънково, контролните органи, при проверка на лекия автомобил, собственост на "Стеникол Тур" ЕООД, управляван от водача И. Нефедов, са установили, че е превозвал шест броя пътници срещу заплащане, без лиценз на Общността или удостоверение за регистрация. По делото не е установено, че водачът е превозвал пътниците за своя сметка, напротив, той е работел по трудов договор към дружеството - собственик на превозното средство. В обясненията си, дадени пред административния орган, водачът е казал, че превозва туристи на джип-сафари по определен маршрут. Съдът е мотивирал извод, че органът не е доказал по категоричен начин извършването на обществен превоз на пътници срещу заплащане, без дружеството да има удостоверение или лиценз на Общността, поради което не е установено фактическото основание за прилагане на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1 ЗАвтП. Решението е неправилно. Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗАвтП обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари - лиценз на Общността, или удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. За преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителните административни мерки, предвидени в чл. 106а, ал. 1 ЗАвтП. Мярката по чл. 106а, ал. 1, т. 1 ЗАвтП изисква от фактическа страна извършване на обществен превоз на пътници или товари с пътно превозно средство без издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари. Съгласно легалната дефиниция на понятието "обществен превоз", посочена в § 1, т. 3 ДР на ЗАвтП, това е дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, срещу заплащане, която се осъществява със специално конструирани и оборудвани моторни превозни средства независимо дали са натоварени или не. Превозът на пътници е услуга с търговска цел, която се извършва срещу заплащане и се различава от "превоз на пътници за собствена сметка" по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАвтП, който представлява превоз на пътници без заплащане с нетърговска или нестопанска цел. Следователно, за да бъде установено нарушение на разпоредбите на Закона за автомобилните превози за извършване на обществен превоз на пътници, административният орган, чиято е тежестта на доказване по чл. 170, ал. 1 АПК, е длъжен да докаже, че е извършено плащане или има уговорка за извършване на плащане на превозната услуга. В конкретния случай, видно от приложеното на л. 14 от делото писмено обяснение на И. Нефедов, на което органът се е позовал, лицето е посочило, че работи за дружеството "Стеникол Тур" ЕООД и извършва превоз на пътници, като по делото е приложен и трудов договор. Необосновани са изводите на първоинстанционния съд за недоказаност на извършения обществен превоз срещу заплащане поради недоказаност на заплащането. Обсъдени в съвкупност, доказателствата по делото сочат на обратен извод. Релевантният факт - извършен превоз на пътници срещу заплащане, кореспондира с отразените в АУАН фактически констатации. АУАН е подписан от двама свидетели, като водачът Нефедов не е изложил възражения. Към преписката са приложени и неговите писмени обяснения. В административната преписка се съдържат и въпросници към две лица - чужди граждани, от които е видно, че са ползвали услугата превоз срещу заплащане. Записан е и регистрационният номер на превозното средство. Дружеството-жалбоподател нито ги е оспорило по съответния ред, нито е откривано производство по оспорването им от съда, поради което недопустимо съдът ги е изключил от доказателствения материал. Даденото пред административния орган писмено обяснение на водача Нефедов е годно доказателствено средство предвид разпоредбата на чл. 39, ал. 1 АПК. Действително, дружеството няма задължение да провежда доказване на отрицателен факт - че не е извършвало обществен превоз на пътници. Но то притежава други процесуални способи да противопостави своите твърдения на констатациите, изложени в АУАН. Обстоятелството, че издаденото наказателно постановление не е влязло в сила, е ирелевантно за конкретния правен спор, тъй като двете производства са различни. Наказателното постановление е правораздавателен акт, с който се определя административно наказание. Принудителната административна мярка не е административно наказание. Принудителните административни мерки /каквато по дефиниция и по съдържание е приложената мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП/ са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Те са форма на държавна принуда - репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения. Тяхната цел е да предотвратят извършването на административно правонарушение или да предотвратят настъпването на вредните последици от вече извършено правонарушение; да преустановят вече започнало и продължаващо административно нарушение или да отстранят настъпилите вече вредни последици от него /чл. 22 ЗАНН/. Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1 ЗАвтП е преустановяване на административни нарушения и недопускане на осъществяване на обществен превоз с МПС без притежаване на изискваните от закона документи. В случая прилагането на конкретната ПАМ е фактически обосновано и доказано от гледна точка наличието на материалноправните предпоставки по чл. 106а, ал. 1, т. 1 ЗАвтП. Мярката се основава и на необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидената в закона цел, а именно преустановяване на противоправното поведение на адресата. Предвид изложено касационната инстанция приема за необоснован изводът на първоинстанционния съд за липса на възмездност на превоза. Обжалваното решение е постановено в нарушение ма материалния закон и е необосновано, поради което следва да бъде отменено. По същество касационният съдебен състав приема, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона, поради което подадената от "Стеникол Тур" ЕООД жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Разноски по делото не са претендирани, поради което не следва да бъдат присъждани. Воден от горното, Върховният административен съд