Решение № 10957 от 3.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4310/2012 г.

Решение № 10957 от 3.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4310/2012 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК), чрез пълномощника адв. Светлана Николова-Станчева, срещу решение № 2 от 01 февруари 2012 г., постановено по адм. д. № 613/2010 г. по описа на Административен съд Смолян, с което е отменена заповед № РД 18-20/20 април 2010 г. на изпълнителния директор на АГКК в частта относно поземлен имот с идентификатор 500.219 по кадастралната карта на с. Баните, община Баните, област Смолян. В касационната жалба не са посочени конкретни касационни основания, но от съдържанието й може да се направи извод, че решението се оспорва като неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. От ответниците Велин Руменов Фиданов, Елена Димитрова Фиданова и Диана Руменова Кирова, чрез пълномощника им адв. Богдан Караманолов, е постъпила писмена защита, в която излагат доводите си за неоснователност на касационната жалба. Останалите ответници - Ангел Радев Фотев и кмета на община Баните, не са заявили становищата си по подадената касационна жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Смолян е образувано по жалба на Велин Руменов Фиданов срещу заповед № РД 18-20/20 април 2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, с която на основание чл. 49, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на с. Баните, община Баните, област Смолян, в частта относно собствеността и границите на поземлен имот с идентификатор 500.219 по кадастралната карта на с. Баните и относно собствеността на сградите в същия имот. По отношение на последните съдът е отхвърлил жалбата, като в тази си част поради липса на оспорване решението е влязло в сила. По отношение собствеността и границите на поземления имот съдът е приел, че са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби. Поради това в тази й част заповедта на изпълнителния директор на АГКК е отменена и преписката е върната на административния орган за изпълнение на дадените с решението указания. Така постановеното решение е правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото и от заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза. Спрямо релевантните и установени факти съдът правилно е приложил материалния закон. Изводът му за наличие на отменителни основания по отношение на заповедта на изпълнителния директор на АГКК в оспорената й част, е законосъобразен. Установено е по делото, че в разписния лист като собственик на имот № 219, парцел II, кв. 115 по плана на с. Баните-Оряховец е посочен само Велин Руменов Фиданов. Установено е също така, че със заповед № 72/16 април 2002 г. на кмета на община Баните са попълнени верните граници на имот пл. № 219, като парцелната граница е променена по новозаснетата имотна такава. При тези данни законосъобразно административният съд е приел, че при издаването на заповедта на изпълнителния директор на АГКК в оспорената му част не е спазена разпоредбата на чл. 41 от ЗКИР, тъй като не са взети предвид записванията в разписния лист и данните по влязла в сила заповед, касаеща границите на процесния имот. В тази връзка неоснователно е възражението на касатора относно това, че като издадена на основание текстове от ЗУТ, посочената заповед на кмета на община Баните не е сред източниците, посочени в чл. 41, ал. 1 от ЗКИР. Действително, в заповед № 72/16 април 2002 г. на кмета на община Баните като правно основание е посочена разпоредбата на чл. 129, ал. 2 от ЗУТ във връзка с чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Така посоченото правно основание обаче не съответства на съдържанието й, с което е утвърдено изменение на действащия кадастрален план. Неоснователно е и възражението на касатора относно конституирането на страните. Всяка страна има право да защитава собствените си интереси, а и тези на други лица. Последните, ако не са били конституирани като страна по делото, имат друг ред на защита. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба пороци на решението последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,