Решение № 9187 от 12.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4622/2016 г.

Решение № 9187 от 12.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4622/2016 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от И. А. П. от гр. Б., в. з. "Бели скали", ул. "Д.", ..№..., срещу решение № 17/29.01.2016 г., постановено по административно дело № 270/2015 г. по описа на Административен съд Д., с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 330/16.03.2015 г. на кмета на община-Балчик, с разрешено изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ ХХVIII, в кв. 12, по плана на в. з. "Бели скали", с цел промяна на регулационните линии, по имотните граници, а жалбоподателят е осъден да заплати на ответните страни сторените по делото разноски. С неясна и неконкретизирана по отношение на касационни оплаквания жалба, се иска отмяна на решението. В съдебното заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответната страна - Кмет на О. Б., редовно призован, не се явява и не се представлява. О. Х. Т. Я., не се явява, представлява се от адв. А. А., който поддържа представения писмен отговор по жалбата и счита, че първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е изследвал условията за процесното изменение. Сочи, че доказателствата по делото са събрани изцяло, като предпоставките за издаването на заповедта са налице, а именно влязъл в сила ПУП, одобрена Кадастрална карта и налично несъответствие между тях. Моли съда да постанови решение, с което да се отхвърли изцяло касационната жалба, като се присъдят направените от доверителя му разноски по настоящото производство, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК. Ответните страни: С. Т. Д., К. А. А. и Л. Ф. Г., редовно призовани не се явяват и не изпращат представители. Участващият в съдебното заседание прокурор от Върховна административна прокуратура, обосновава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, процесуално е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Със заповед № 330/16.03.2015 г. на кмета на община-Балчик, по искане на Х. Т. Я., е допуснато изменение на ПУП-ПРЗ за собствения му УПИ ХХVIII, в кв. 12, по плана на в. з. "Бели скали", гр. Б., с цел промяна на регулационните линии по имотните граници. Изрично в нея е посочено, че се издава в изпълнение на влязло в сила решение № 22/24.02.2015 г., постановено по адм. дело № 554/2014 г. на АС-Д., на основание чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ и становище на Гл. архитект на община-Балчик вх. № 93-204-3 от 16.03.2015 г. Тази заповед съдът е потвърдил, отхвърляйки жалбата на Първанов, като е обосновал подробно нейната законосъобразност. Посочил е, че е издадена от компетентния орган, при спазване на процесуалните правила и материалния закон. Отчетен е факта, че с допуснатото изменение е засегнат имота на жалбоподателя - УПИ ХХIХ, като са проследени промените с разположението на вътрешната регулационна линия между двата имота, приложената още през 1985 г., съгласно заповед № 27/04.11. регулация, като регулационната линия е съвпадала с кадастралната граница само до приемането на КК през 2004 г., след което са последвали още две изменение на КК през 2010 г. и 2014 г. Позовавайки се на доказателствата по делото, включително влезлите в сила съдебни решения и неоспореното заключение на вещото лице, съдът е приел наличието на посоченото в акта основание за допуснатото изменение - чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ, като е обсъдил поотделно и трите изискуеми предпоставки за приложимост на посочената разпоредба. За оспореното решение липсват основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Съдебният акт е обоснован, а изложените в него изводи се споделят от настоящата инстанция. Същият е постановен в съответствие със събраните многобройни доказателства по делото и със заключението на подробно изготвената СТЕ, онагледена със снимков материал и приложения за описаните промени в плана и КК, неоспорена от страните. Тя с основание е кредитирана от съда, като обективна и компетентно изготвена, а в съдебното заседание по депозирането й, вещото лице е отговорило на всички поставени от страните въпроси. Не се установява отменително основание във връзка с основната претенция, която може да се изведе от жалбата - че се отнема част от имота на жалбоподателя и се предава към съседния имот - планът за регулация няма вещноправно действие, с изключение на този по чл. 16 ЗУТ, какъвто настоящият не е, а имуществени претенции следва да се разрешават по друг ред и пред друг съд. В случая е правилен изводът, че оспорената заповед е издадена при наличието на материално-правните предпоставки на чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, в хипотезата на несъвпадане на имотните граници по одобрената и влязла в сила КК, с регулационните. Съгласно заключението на експерта, разминаване на границите е било налице още при одобряването на КК през 2004 г., като границите на двата ПИ са били отразени по съществуващите огради, които не са съвпадали с регулационните линии по действащия регулационен план от 1985 г. Кадастралната карта, като необжалвана от касатора И. П., собственик на засегнатия от това отразяване имот с идентификатор 02508.51.51, е влязла в сила, от което следва, че основателно е била използвана като база за сравнение на границите на имотите, с тези по регулационния план, а последвалите две изменения на КК не са относими към процесната заповед, тъй като те касаят преместване на южната граница на имота на ответника Т. към улицата. В заключение следва да не се подчертае и, че обсъжданата в производството заповед е издадена в изпълнение на влязло в сила решение на АС-Д., с което е бил отменен постановен от кмета на общината изричен отказ за изменение на плана. С оглед тези съображения, решението, като правилно, следва да се остави в сила, като при този изход на процеса на ответната страна Х. Т. Я., следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски, своевременно претендирани, без направено възражение за прекомерност, доказани като заплатени в брой с приложения договор за правна помощ, съгласно приложения списък по чл. 80 ГПК, в размер на 800 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,