Решение № 4227 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11449/2019 г.

Решение № 4227 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11449/2019 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. И., чрез процесуален представител, срещу решение № 3163/13.05.2019 г. постановено по адм. дело № 13535/2018 г. на Административен съд С.-град/АССГ/. Касаторът навежда доводи неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – отменително основание съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено. Подробни съображения излага в касационната жалба и допълнение към същата. Претендира разноски. Ответникът- Комисия за защита на личните данни/КЗЛД/, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът- Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", чрез процесуален представител оспорва касационната жаба. Претендира разноски. Ответникът- Затвора-Л., чрез процесуален представител оспорва касационната жаба. Подробни съображения излага в писмена защита. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество, е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд С.-град, е отхвърлил жалбата на К. И., срещу Решение № ППН-01-74/05.11.2018 г. на КЗЛД. С цитираното решение на КЗЛД, на осн. чл. 38, ал. 2 ЗЗЛД/ в прил. редакция/, е оставена без уважение като неоснователна жалба с рег. №ППН-0174/07.02.2018 г., подадена от К. И. срещу ГДИН и Затвора-Л.. За постанови този резултат АССГ е приел, че оспорения акт на КЗЛД е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения и в съответствие с материалния закон. Решението на Административен съд С.-град е валидно, допустимо и правилно. Правилно административния съд е счел, че в процесния случай поисканата от касатора информация по реда на чл. 28, ал. 1, т. 1 ЗЗЛД (отм.); от Затвора-Л. и затворнически общежития "В. Т." - гр. В. Търново, "Полигона"-гр. Л. и "Атлант" - гр. Т., а именно всички негови лични данни, които се обработват и всяка налична информация за техния източник, се отнася до лични данни, които се съхраняват и обработват за целите на изтърпяване на наказанието. Предвид специалната им уредба в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража/чл. 48 и сл. / това са данни, които са описани изчерпателно в цитирания нормативен акт/цел на обработване, категория данни и получател/, поради което в дадения отговор от администратора на лични данни по заявлението на касатора е описан именно законоустановения обем лични данни, които се събират и обработват от ГДИН и териториалните и поделения, вкл. от Затвора - Л. чрез началника на затвора или упълномощени от него лица, изчерпващ заявеното в искането по чл. 28, ал. 1 ЗЗЛД(отм.);. Законосъобразни са изводите на съда и относно решението на КЗЛД в частта, в която е оставена без уважение жалбата на Илиев по постановения отказ на началника на Затвора-Л., да му се предоставят "копия от охранителните камери, на които се вижда лицето му в Затвора-Л. и ЗО "Атлант"-гр. Т.". Касае се за категория лични данни/ записи от видеокамери за наблюдение, като част от техническите средства за охрана и контрол- аудиовизуални системи/, събрани и обработвани с цел предотвратяване на бягства, други престъпления и нарушения при изпълнение на наложени наказания. В този случай противно на тезата на касатора предвид приложимата към датата на издаване на оспорения акт нормативна уредба- чл. 34, ал. 1 ЗЗЛД(отм.); , и в съответствие с чл. 23, т. 1, б. "г" вр. чл. 98 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните), вр. чл. 49 ЗИНЗС, чл. 31, ал. 2 ЗЗЛД(отм.); и чл. 75, т. 3 ЗИНЗС, предоставянето на посочената по-горе категория данни не се дължи. На следващо място не се констатира необоснованост на първоинстанционното решение. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното съдебно решение не са налице сочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е основателно направеното искане от представителя на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция на основание чл. 78, ал. 8 вр. вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 100 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение