Решение № 249 от 9.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12369/2016 г.

Решение № 249 от 9.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12369/2016 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК във връзка с чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 5830 от 10.09.2016 г., постановено по адм. д. № 8107/2015 г. по описа на АС С. град. Първата касационна жалба е на Директора на Дирекция ОДОП - С., срещу цитираното решение, в частта, с която е отменен РА № Р-22220614001752-091-001/08.05.2015 г. относно непризнатото право на приспадане на данъчен кредит в размер на 4 308.61 лв., по фактури издадени от "Жоан-СГ" ООД. Твърди се, че решението в тази част е незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според касатора са допуснати нарушения на установените правила за доказване. Зачетени са от първоинстанционния съд писмени доказателства, които не могат да установят вписаните в тях факти, изготвената ССЕ не е преценена от съда по правилата на чл. 202 от ГПК и не са анализирани съвкупно и задълбочено всички събрани по делото доказателства. АССГ не е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства и върху закона. Макар в решението да е посочено, че е основано на представените в хода на ревизията договори и приемо-предавателни протоколи, както и на приетата по делото ССЕ, не съдържа преценка на доказателствата спрямо тяхното съдържание. Приетите за достоверни приемо-предавателни протоколи са частни документи и не притежават доказателствената сила, която съдът им е придал. Заключението на ССЕ е изготвено въз основа на доказателства, които са предоставени на вещото лице само и единствено от представител на "Жоан СГ" ООД, но не са извършвани на място проверки на счетоводни документи. Начинът на документиране, липсата на материални носители на извършените услуги налагат извод, че издадените фактури не документират реално резултат, който да може да участва в стопанския оборот, като обект на облагаема доставка, а има за цел нещо забранено от закона. Като не е съобразил горното, съдът е постановил неправилно решение. Въз основа на тези твърдения се заявява искане, решението в оспорената част от Директора на Дирекция ОДОП - С., да бъде отменено, като в полза на приходната администрация, бъдат присъдени на основание чл. 161 от ДОПК, разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Срещу решението е подадена и втора касационна жалба от "В. М. С." ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к. Х. Д., ул. "К. Ч.", .№..., представлявано от С. Д. С. - управител. Обжалването касае частта на съдебния акт, с която не е признат данъчен кредит в размер на 8 278.40 лв. и лихви за просрочие, по фактури с предмет предоставяне на услуги. Според касатора, необосновани са изводите на съда, относно липсата на реалност на доставките - филмов превод. Изводите не са съобразени и със заключението на експерта по отношение на извършените услуги и констатираната им реалност. Според касационната жалба, "В. М. С." ЕООД е бил добросъвестно лице, което е сключвало договори, извършвало е доставки, оказвало е пълно съдействие в хода на ревизионното производство на органите по приходите които обстоятелства не са съобразени при постановяване на решението в оспорената от дружеството част. Твърди се, че в частта, с която е потвърден ревизионния акт, решението е в противоречие с практиката на СЕС. С. тази практика данъчно задълженото лице не е длъжно да извършва проверки за евентуални нарушения, извършени от лицата, с които работи, освен тези които следват правилата на добросъвестността. Доказателствената тежест е изцяло у органа по приходите, като той не е установил измамни намерения у касатора. Въз основа на тези мотиви, се иска настоящата инстанция да отмени съдебния акт в оспорената от дружеството част, като отмени и ревизионния акт, в частта в която е потвърден от АССГ. В представени писмени бележки по делото, се изразява и становище относно касационната жалба на Дирекция ОДОП - С., като се иска същата да бъде отхвърлена, като неоснователна. Решението, в отменителната част е правилно и законосъобразно и като такова се иска да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на разноски пред двете инстанции. Върховна административна прокуратура, чрез своя представител изразява следното становище по двете касационни жалби: Касационната жалба на Дирекция ОДОП-С., е процесуално допустима и по същество основателна. Неправилна е преценката на АССГ, за реалност на доставките по осем броя фактури за периода от месец юли до месец септември на 2014 г. Приетата по делото ССЕ не е достатъчно основание да се направи извод, че доставките са осъществени. Не са обсъдени от съда договорите, приемо-предавателните протоколи и тяхното съдържание, поради което решаващият състав е стигнал до необосновани изводи за реалност на доставките. Решението в тази част следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Касационната жалба на "В. М. С." ЕООД, е процесуално допустима, но неоснователна. Не са налице материално правните предпоставки за признаване на право на данъчен кредит. Приложените декларации на лицата осъществили услугите за "Жоан-СГ" ООД са недопустимо доказателство в хода на съдебното производство, те биха могли да бъдат обсъждани само пред органа по приходите и то в ревизионното производство, а не след неговото приключване, поради което и правилно АССГ не ги е кредитирал. Решението в тази част следва да бъде оставено в сила, а жалбата подадена срещу него да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени наведените в касационните жалби доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни имащи правен интерес от обжалването и срещу съответните части от подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, са процесуално допустими и се дължи разглеждането им по същество. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд С. град е бил РА № Р-22220614001752-091-001 от 08.05.2015 г., издаден от органите по приходите при ТД на НАП -С., потвърден с решение № 1088 от 22.07.2015 г. на Директора на ТД на НАП - С. С РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 11 826.08 лв., по фактури издадени от "Жоан-СГ" ООД, заедно с начислените лихви в размер на 782.57 лв. Мотивите на отказа са, че не е доказано реално осъществяване на услугите по проверените 14 броя фактури за данъчен период от месец юли до месец септември 2014 г. С решението си АССГ е отменил РА, в частта с която на "Виктория медия сървисис" ЕООД, е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 4308,61 лв., по конкретно посочени осем броя фактури издадени от "Жоан-СГ" ООД, заедно със съответните лихви. В останалата част жалбата на дружеството е отхвърлена. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав, е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Обсъдил е приетите в съдебното производство писмени и гласни доказателствени средства, както и заключението на ССЕ. Приел е, че в двете фази на спора са представени необходимите доказателства, въз основа на които да може да бъде направен категоричен извод, че в случая са осъществени облагаеми доставки по фактури № 4.... 6/31.07.2014 г.; № 4...7/31.07.2014 г.; № 4...8/31.07.2014 г.; № 3...90/19.08.2017 г.; № 3.. .93/19.08.2014 г.; № 3...96/28.08.2014 г.; № 3...98/02.09.2014 г. и № 3...99/03.09.2014 г., издадени от "Жоан-СГ " ООД. В останалата част на спора съдът е приел, че РА е законосъобразен, тъй като процесните фактури, издадени отново от "Жоан-СГ " ООД, с предмет - "филмов превод", не обективират реално възникнали данъчни събития, съответно правилно е отказано на "Виктория медия сървисиз" ЕООД, право на приспадане на данъчен кредит. И двете страни по спора са останали недоволни от така постановения съдебен акт. По касационната жалба на Директора на Дирекция ОДОП гр. С. Неоснователно е водещото оплакване на касатора, че съдът е изградил своите изводи в противоречие с теорията за доказателствената сила на частните свидетелстващи документи, тъй като нямали достоверна дата и можело да бъдат изготвени във всеки един момент. В реда на изложените мотиви следва да бъде посочено, че дори и визираните по-горе доказателства да бъдат определени като частни документи, без достоверна дата, респективно да се приеме, че същите нямат обвързваща съда доказателствена сила, не е налице основание те да не бъдат ценени, в каквато насока са част от развитите оплаквания в касационната жалба. Именно защото са частни документи, те са били разгледани от административния съд, като последният е дал възможност на ревизираното лице да докаже изразеното в тях, след което и е анализирал всички доказателства в тяхната съвкупност. Въз основа на цялостен анализ на събраните преки и косвени доказателства първоинстанционният съд правилно е заключил, че са налице доказателства за реално извършена пряка доставка, респ. за данъчно събитие по смисъла на чл. 25 ЗДДС. Обсъдени са представените договори между "Жоан-СГ" ООД и "В. М. С."ЕООД, както и приложените към тях приемо-предавателни протоколи. Съпоставени са с фактурите въз основа на които се твърди да е възникнало право на данъчен кредит и правилно е направен извод за реалност на извършените услуги. С оглед изложеното решението на първоинстанционния съд, е постановено въз основа на правилно установена фактическа обстановка и при правилно прилагане на материалния закон, поради което е и обосновано. Не се установиха отменителните основания, визирани от касатора, поради което решението на АССГ, в оспорената му част от Директора на Дирекция ОДОП-С., като правилно следва да бъде оставено в сила. По касационната жалба на "В. М. С." ЕООД. Касаторът счита, че неправилно съдът не е приел за реално осъществени доставките по фактури № 4....5/29.07.2014 г.; № 3.... 88/15.08.2014 г.; № 3.. .. 97/29.08.2014 г.; № 3...103/15.09.2014 г. и № 3...104/30.09.2014 г., издадени от "Жоан-СГ" ООД. В жалбата си подробно излага съображения, че при формиране на изводите си, съдът не е извършил подробна и задълбочена преценка на събраните по делото доказателства. Те не са обсъдени поотделно и в съвкупността им, не е съобразена тяхната доказателствена сила и значението им към спорните по делото факти, като неправилно съдът не е възприел изцяло изводите на изготвената ССЕ. Поддържаните възражения са неоснователни. Касационният състав намира, че при постановяване на решението си, в частта с която е отхвърлена жалбата на "В. М. С." ЕООД срещу РА, с която е отказано право на признаване на данъчен кредит, съдът не е допуснал нарушение на материалния закон и не са налице сочените от касатора съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да налагат отмяна на решението в тази му част и връщане на делото за ново разглеждане. Правото на приспадане на данъчен кредит възниква при реално осъществена доставка, която в конкретния случай не е установена. Противно на твърденията на касатора, по делото не са налице убедителни доказателства, че услугата "филмов превод" посочена в процесните фактури е осъществена от лицето Л. В. Напълно се споделят заключенията на прокурора участвал по делото, че за реалността на доставката-"извършване на превод" не са достатъчни декларациите на физически лица представени при обжалването по административен ред на РА. Липсват други доказателства лицето да извършило процесната услуга. Не се установи същото да е подало ГДД за 2014 г. или да е декларилало доходите си от тези преводи. Безспорно наличието на реална доставка е материалноправно изискване за признаване право на данъчен кредит, както съобразно нормите на съюзното право и практиката на СЕС, така и съобразно националното законодателство. За да се установи, че на основание доставката на стоки/услуги е налице право на приспадане, е необходимо да се провери, дали доставките са реално осъществени и дали са използвани от лицето са извършването на облагаеми доставки (т. 31 от решение на СЕС по дело С-285/11). В хода на съдебното производство изцяло в доказателствена тежест на ревизираното лице е да докаже твърдения от него, благоприятен положителен факт от обективната действителност за наличие на реални доставки на стоки и услуги. Основание за този извод се намира, както в общата процесуална разпоредба на чл. 154, ал. 1 ГПК, така и в практиката на СЕС - т. 37 от решение на СЕС от 18.07.2013 г. по дело С-78/12 "Евита-К": лицето, което иска да приспадне ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това. Формираният от първоинстанционния съд извод за нереалност на коментираните доставки не се променя от сочената от касатора последваща реализация на стоките при изпълнение на договорите с "БТВ Медия груп" АД. При неустановеност на реалното осъществяване на услугите от издателите на фактурите и констатираните несъответствия в представените съпътстващи документи следва да се приеме, че са налице обективни данни за нереална доставка. Липсата на реалност на доставката, в конкретния случай извършването на превода, е основание да се откаже право на приспадане на данъчен кредит, поради нарушение на основни принципи на системата на ДДС - наличие на реална икономическа дейност и данъчен неутралитет, който цели да освободи от данъчна тежест всички реални икономически дейности. В този смисъл се споделят и изложените мотиви от първоинстанционния съд, за липсата на доказателства относно реалността на доставките. Ако те са се осъществили така както твърди ревизираното лице, то реална ще е и възможността му да представи доказателства за това. След като не се представят доказателства, то добросъвестността на получателя е изключена, а неправомерното начисляване на данъка по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС препятства възникването и признаването на правото на приспадане на данъчен кредит. Решението и в тази част следва да бъде оставено в сила. И двете страни в производството претендират присъждане на разноски. Претенциите им за разноски пред настоящата инстанция следва да бъдат уважени. В полза на Дирекция "ОДОП" С., следва да се присъдят разноски в размер на 743.92 лв., а в полза на "Виктория медия сървисис" ЕООД, разноските са в размер на 460.40 лв. Претенцията на "Виктория медия сървисис " ЕООД, за произнасяне по разноските направени и пред първата инстанция, е неосанователна и с оглед изхода на делото не следва да бъде уважавана. Водим от гореизложеното и в този смисъл на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,