Решение № 6606 от 20.6.2023 г. на ВАС, III о.

С. Пенкова е подала касационна жалба срещу решение 1709/12.10.2022г. по адм. дело 1175/2022г. по описа на Административния съд Пловдив, с което са отхвърлени предявените от нея срещу Агенцията по заетостта искове за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразен административен акт уведомително писмо РЗР-2-06-09-1205#11 от 01.07.2019г. на директора на Дирекция Бюро по труда - град Панагюрище, както следва: обезщетение в размер на 4 170 лева за претърпени имуществени вреди, представляващи направени от нея разходи за заплащане на месечно възнаграждение на лице за гледане на дете за периода 01.03.2019 г. 31.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.07.2020 г.; обезщетение в размер на 1 000 лева за неимуществени вреди, изразяващи се в чувство за несправедливост, разочарование, безпокойство и безсъние за периода 01.03.2019 г. - 31.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.07.2020г. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважат предявените искове и се присъдят направените разноски. Агенцията по заетостта е поискала отхвърлянето на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е неправилно и следва да бъде отменено. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, прие следното: Административният съд е установил, че С. Пенкова подала до Агенцията по заетостта заявление рег. РЗР-2-06-09-1205/22.02.2019 г., с което кандидатствала по проект BGО5М 90РО01-1.024-0001 Родители в заетост на Оперативна програма Развитие на човешките ресурси. Основната дейност по този проект се изразявала в набирането на заявления от родители на деца от 0 до 5-годишна възраст, желаещи да сключат споразумение с безработни лица, на които се заплаща със средства по проекта, за да полагат грижи за децата. Родителите, самонаети или самоосигуряващи се лица, получавали минимална помощ по проекта посредством услугата, която им се предоставяла-осигуряване на детегледач, за който иначе биха заплатили със собствени средства. С уведомително писмо РЗР-2-06-09-1205#11 от 01.07.2019 г. директорът на Дирекция "Бюро по труда" град Панагюрище постановил отказ да удовлетвори искането на С. Пенкова с мотив, че тя, в качеството й на съдружник в Акаунт макс ООД, имала неплатени задължения към Община Пловдив . С решение 377/12.02.2020 г. по адм. дело 2300/2019 г. по описа на Административния съд-Пловдив актът по писмо РЗР-2-06-09-1205#11 от 01.07.2019 г. на директора на Дирекция "Бюро по труда" Панагюрище бил отменен като незаконосъобразен поради липсата на мотиви и преписката била изпратена на административния орган за ново разглеждане. С уведомително писмо РЗР-2-06-09-1205#23/21.06.2021 г. директорът на Дирекция "Бюро по труда" - град Панагюрище уведомил С. Пенкова, че е отпаднала от проекта поради нейния отказ, изразен в телефонен разговор, проведен на 28.10.2020 г. със служител на дирекцията, за което бил съставен протокол. Съгласно писмо 20-06-515/28.09.2022г. на директора на Дирекция Регионална служба по заетостта Пловдив актът по уведомително писмо РЗР-2-06-09-1205#23 от 21.06.2021 г. на директора на Дирекция "Бюро по труда" град Панагюрище не бил обжалван и влязъл в сила. С решение 1651 от 04.08.2021г. по адм. дело 824/2021г. по описа на Административния съд Пловдив бил отхвърлен предявения от С. Пенкова иск за сумата 1000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от отказа по писмо РЗР-2-06-09-1205#11 от 01.07.2019 г. на директора на Дирекция "Бюро по труда" Панагюрище, ведно със законната лихва. Искът за обезщетяване на имуществени вреди за сумата 4170 лева, ведно със законната лихва, бил оставен без разглеждане и производството по делото било прекратено. Това решение било отменено с решение 4107/29.04.2022г. по адм. дело 10290/2021г. по описа на Върховния административен съд и делото било върнато за ново разглеждане от друг състав. При повторното разглеждане на спора административният съд приел, че предявените искове са неоснователни. Съдът отбелязал, че към датата 30.03.2021 г., когато била подадена исковата молба, административното производство, образувано по подаденото от С. Пенкова заявление рег. РЗР-2-06-09-1205/22.02.2019 г., още не било завършено. Издаденото впоследствие уведомително писмо рег. РЗР-2-06-09-1205/22.02.2019 г., според което С. Пенкова отпаднала от проекта поради това, че се е отказала да кандидатства за помощта, съдържало административен акт, който засягал правната сфера на ищцата и подлежал на съдебен контрол. Издаденият административен акт обаче не бил обжалван и влязъл в сила. При положение, че административното производство не приключило с акт, който признава правото на ищцата да получи помощ по проекта, не можело да се приеме, че е осъществена основната предпоставка за ангажиране на отговорността на ответника по реда на чл. 1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, а именно, отменен като незаконосъобразен административен акт. С тези мотиви административният съд отхвърлил предявените искове. Касационната инстанция намира, че решението на първоинстанционният съд съответства на материалния закон. Съдът направил законосъобразен извод, че по делото не са установени елементите на фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, при наличието на които възниква правото на обезщетение на увреденото лице. В случаите, в които въпросът е предоставен на преценката на административния орган, съдът отменя незаконосъобразния административен акт и изпраща преписката на органа за ново разглеждане със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдебното решение възстановява висящността на административното производство, като за административния орган възниква задължение да се произнесе повторно и да издаде нов административен акт. Административното производство приключва тогава, когато органът се произнесе със законосъобразен административен акт и този акт влезе в сила. Когато първоначално издаденият административен акт е отменен и разглеждането на преписката продължава при условията на чл.172, ал.2 АПК, исковете за обезщетяване на вреди следва да се предявят след окончателното приключване на производството. Отмяната на един от издадените в хода на производството административни актове не поражда право на обезщетение на засегнатото лице, тъй като към този момент няма завършен фактически състав за търсене на имуществена отговорност за вреди. Ако актът не е окончателен, той не поражда вреди за заинтересованото лице, въпреки формалното наличие на останалите елементи от фактическия състав. Касационната инстанция не споделя направения от административния съд извод, че уведомително писмо РЗР-2-06-09-1205#23 от 21.06.2021г. следва да се разглежда като приключващ производството административен акт. С писмото, за което няма данни да е получено от ищцата, тя е уведомена, че отпада от участие в проекта поради отказа й, направен в разговор със служител по телефона на 28.10.2020 г. В касационната жалба на С. Панева основателно се възразява, че писмото не съдържа произнасяне, каквото органът е следвало да направи след изпращането на преписката за ново разглеждане. Административният орган е бил длъжен да спази указанията на съда и да се произнесе с нов административен акт, в който да обсъди наличието на условията за подпомагане по отношение на С. Пенкова като нуждаещ се родител за вече изминалия период или за периода, за който се отнася отмененият административен акт. Първоинстанционният съд не е съобразил, че новото обстоятелство, каквото е постъпването на детето на Пенкова в детска градина, има отношение към нейното бъдещо участие в проекта и затова не може да обуслови отхвърлянето на исковите претенции. Въпросът относно наличието на основание за отпускането на помощ на С. Пенкова по проект BGО5М 90РО01-1.024-0001 Родители в заетост не е решен с влязъл в сила административен акт, който замества отменения, поради което правото й да предяви иск по чл.1, ал.1 ЗОДОВ не е преклудирано. Към този момент обаче исковите претенции на С. Пенкова не биха могли да бъдат уважени, тъй като производството пред административния орган не е приключило. В случаите, в които по искането на гражданина или организацията има издаден повече от един административен акт, правото на обезщетение за вреди зависи от крайния резултат, инкорпориран в приключващия производството административен акт. Всички искове за обезщетяване на вреди от издаден в хода на производството междинен административен акт, макар и отменен от съда като незаконосъобразен, биха били отхвърлени по причина, че не се основават на настъпили спрямо предявилото исковете лице стабилни правни последици. Решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото в полза на Агенцията по заетостта следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд