Решение № 11902 от 25.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2804/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Oбразувано e по касационна жалба на Д. Д. Й. [ЕГН], чрез адв. А. Димов, срещу Решение 1137от 03.02.2025г., постановено по адм. дело 1560/2024 г. по описа на Административен съд - Варна, в частта, в която е отхвърлен иска на Й. срещу Областна дирекция на МВР - Варна за разликата над 600 лв. до претендирания размер от 6 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и за разликата над 276,96лв. до претендирания размер от 776,86 лева, ведно и в отхвърлителната част за датата 09.01.2024г. , попадаща извън релевантния според съдебния състав период от 10.01.2024г. 16.05.2024г. Горните обезщетения са били присъдени като компенсация за увреждания, причинени от отменен по съдебен ред незаконосъобразен административен акт заповед за прилагане на принудителна административна мярка ЗППАМ 24-0819-000055/10.01.2024г., издадена от полицейски инспектор в сектор Пътна полиция при ОДМВР-Варна, ведно с пълния размер на направените в хода на производството пред двете инстанции съдебноделоводни разноски. Касационният жалбоподателя поддържа, че изводите на първоинстанционния съд за наличие на предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника са правилни и обосновани, като излага аргументи единствено за това, че решението е неправилно в обжалваната му част касателно размера на претендираното обезщетение, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни основания за отмяна по чл.209, т.3 от АПК. Изразява становище, че решаващият съд не е кредитирал правилно продължителността на действие и изпълнение на отменената ЗППАМ, която необосновано е била преценена като кратка. Счел е, че преценката за продължителността на периода следва да бъде преценявана intuitu personae , тъй като съществени са конкретните неудобства, които всеки пострадал е преживял през този период. В конкретната хипотеза той обяснява, че първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че ищцата живее и работи в части на града с недoбреуреден градски транспорт, което е причинило увреждания по-големи от обичайните. По отношение на имуществените вреди , свързани с разходи за консумативи и изготвяне на съдебнохимическата експертиза по Постановление за определяне на окончателно възнаграждение касаторът изразява мнение, че се намират в пряка причинноследствена връзка с незаконосъобразния административен акт и неправилно искът по отношение на тези суми не е бил уважен. Ответникът - ОД на МВР-Варна не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - състав на трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, за която решението в обжалваната част е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението в обжалваната част за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл.218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд-Варна е разгледано по предявен от Д. Д. Й. [ЕГН], чрез адв. А. Димов срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД МВР/ гр. Варна иск, за присъждане на обезщетение в размер на 6 000 лв. за претърпени неимуществени вреди за периода от 09.01.2024 до 16.05.2024г., причинени й в резултат на незаконосъобразен административен акт - ЗППАМ 24-0819-000055/10.01.2024 г. издадена от полицейски инспектор към сектор Пътна полиция Варна при ОД на МВР Варна, отменена с Решение 4990/16.05.2024г. по адм. дело 382/2024г. на Адм. съд Варна, ведно с имуществени вреди, претърпени от ищцата през същия период в резултат на същия акт, в размер на 776.86 лева, от които 30 лева за изготвяне на скрининг 250.96 лева обща сума за таксиметров превоз и 26 лева за обществен превоз за периода 13.02.2024г. - 03.03.2024г., 279.90 лева възнаграждение за вещо лице по изготвената СХЕ и 190 лева - стойността на разходите за използване на стоково-материални ценности по изготвената СХЕ по Постановление за определяне на окончателно възнаграждение от 22.02.2024г. Тези суми са били претендирани ведно със законната лихва за времето от предявяване на исковата претенция до окончателното изплащане на сумите Правилно първоинстанционният съд е възприел фактическата обстановка по делото, като съвкупност от факти, по които липсва спор. Не е спорно между страните, че по отношение на ищеца Й. е била издадена ЗППАМ 24-0819-000055/10.01.2024 г. от полицейски инспектор към сектор Пътна полиция Варна при ОД на МВР Варна за нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП, на основание чл.171, т.1, б. б от ЗДвП. Не се спори и по това, че наложената принудителна административна мярка е временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца . Повод за издаване на Заповедта било обстоятелството, че на 09.01.2024г. в 08:40 часа Д. Д. Й. управлявайки собствения на съпруга й автомобил Мерцедес Е200 с рег. [рег. номер] собственост на Й. П. Й., в гр. Варна, на ул. Цар Такиев на кръстовището с бул. Христо Смирненски в посока ВМА-Варна, е станала участник в ПТП, поради което и е била извършена контролна проверка, установила употребата на наркотични вещества или техни аналози, което обстоятелство било установено с техническо средство дрегер Дръг Тест 5000 с фабричен номер ARРК-0014, който отчита наличие на кокаин, бензодиазепини, амфетамин и метамфетамин с поредна проба номер 140. Мярката е била практически и изтърпяна за период от 10.01.2024г., когато Заповедта е била издадена, до 16.05.2024г., когато мярката е била отменена, тъй като допуснатото от закона предварително изпълнение нее било спряно. Съставен намясто е бил и АУАН, и е било иззето Свидетелство за управление на МПС [номер]. На се спори и относно това, че на Й. е бил издаден талон за медицинско изследване след като същата е оспорила резултата, отчетен от техническото средство. Предоставила е биологична кръвна проба за извършване на химико-токсикологично лабораторно изследване по чл.3а, т.2 от Наредба 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Междувременно, преди излизане на резултата от пробата, с оглед наличните данни за престъпление било образуваното Досъдебно производство 6/2024 г. по описа на Сектор Пътна полиция при ОДМВР-Варна за престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК, а с резолюция 24-0819-М000007/10.01.2024г. на Началник група в ОДМВР - Варна административно-наказателното производство е било прекратено. В хода на досъдебното производство била изготвена съдебно-химическа експертиза Е-020/16.02.2024г. на изследваната проба от кръв от Д. Д. Й., в която не е открито наличие на наркотични вещества, като пробата е дала отрицателен резултат за кокаин, бензодиазепини, амфетамин и метамфетамин. Въз основа на този резултат на експертизата е направен извода, че в случая не са налице доказателства за осъществено от обективна и от субективна страна престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. По досъдебното производство били сторени разходи за изготвяне на назначената експертиза, които видно от разписки с 0200021380624886 и 0200021380704068 от 05.03.2024г. Д. Д. Й. е заплатила в размер съответно от 279.90 лева за възнаграждение на вещо лице и 190 лева за материали. Страните не спорят, че след заплащане на разходите за извършване на химико-токсикологичното изследване от ищеца, СУМПС е върнато на 05.03.2024г. На следващо място не е спорно и това, че касаторът е обжалвал в срок издадената Заповед пред Административен съд Варна, във връзка с което е било образувано Адм.д. 382/2024г. по описа на същия, като с Решение 4990 от 16.05.2024г., наложената заповед била отменена, ведно с всички нейни последици. Решението на Админисстративен съд Варна е влязло в законна сила на същата дата, поради едноинстанционния му характер. Исковата претенция търси обезвреда за причинените като пряка причинноследствена връзка вреди от незаконната заповед и нейното незабавно изпълнение. За установяване на претендираните неимуществени вреди първоинстанционният съд е допуснал поисканите от ищцата писмени и гласни доказателствени средства. Писмените удостоверяват разходите, извършвани от касатора за ежедневно транспортиране , както и такива свързани със заплатените консумативи и стойност на извършената съдебно-химическа експертиза, както и Допълнително споразумение 03/16.12.2022г. към Трудов договор 13 от 26.03.2021 г., сключено на основание чл. 119 от КТ между Д. Д. Й. и Феникс 86 Й ПЛ Й. ЕООД, съгласно което Й. от длъжност технически секретар преминава на длъжност администратор офис , като работникът се задължава да управлява всички МПС собственост на дружеството с цел ежедневно придвижване на куриерски пратки от разпределителния център на ЕКОНТ Експрес ООД във Варна до куриерския офис на ул. Мария Луиза. По делото пред първоинстанционния съд, по искане на ищеца, са допуснати и събрани и гласни доказателствени средства в лицето на Й. П. Й., съпруг на ищцата и очевидец на действията по налагане и предварителното изпълнение на ПАМ. Обяснява подробно за трудностите, които съпругата му е имала след отнемане на СУМПС, поради отдалечеността на мястото им на живеене и местоработата й, неудобствата с които е било свързано оставянето на трите им деца на градина и училище. Свидетелят дава показания за емоционалното състояние на съпругата си след случилото, обяснява че то се е влошило, постоянно била нервна, започнало да пуши цигари. Свидетелствал е и за това, че семейството разполага с два автомобила. По същество, административният съд е преценил исковата претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за доказана по основание поради наличието на индивидуален административен акт, отменен като незаконосъобразен по предвидения в закона ред с влязло в сила съдебно решение. От събраните доказателства съдът е счел за установено наличието и на претърпени негативни емоции, изразили се в притеснения, напрежение , негативна промяна в поведението за известен период от време, а на трето място и това, че част от тези емоции се намират в пряка причинна връзка с отменената като незаконосъобразна заповед и нейното изпълнение. Така в крайна сметка Съдът е намерил за доказано наличието на всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, но е приел жалбата за частично основателна по размер до присъдената сума от 600,00 лв. Аргументирал се с това, че всеки незаконосъобразен административен акт обективно води до негативни последици върху психическото и физическо състояние на наказания служител, проявили се при връчването на заповедта и изтърпяване на наказанието, под формата на силен стрес , тревожност, безпокойство и паник атаки. След анализ на събраните по делото доказателства и преценка на връзката между преживените от ищцата негативни емоции и причината за същите е стигнал до извода, че претърпените от нея негативни емоции се намират в причинно-следствена връзка с незаконосъобразния административен акт, което е основание за уважаване на исковата претенция, но в размер под претендирания. Същият е бил индивидуализиран чрез отчитане на краткия период на изпълнение на ПАМ под два месеца и скорошния период на отмяната на самия административен акт малко над четири месеца след постановяване на Заповедта. Отразено е било и това, че причинените психически преживявания са с интензитета на обичайните, тъй като липсват медицински доказателства за нанесена психотравма с дълбочина и сериозност . По отношение на отхвърлената част от имуществената претенция съдебният състав е обосновал извод, че разходите направени от ищцата за изготвяне на лична СХЕ непосредствено след постановяване на процесната ПАМ стоят извън производството по оборване на установения от дрегера резултат и са извършени доброволно от нея, поради което не са в пряка причинноследствена връзка със същото. Що се отнася до разходите за СХЕ, изготвена в хода на досъдебното производство 6/2024г.съдът е обосновал отказ да уважи същите поради обстоятелството, че са сторени в отделно производство наказателното, а не административното такова, поради което липсвала пряка причинноследствена връзка с отменения административен акт. Допълнително се е позовал и на разпоредбата на чл.172а, ал.1 от ЗДвП, според която разходите за вземане на биологични проби и за извършване на химическо изследване са за сметка на лицето, оспорило резултата на техническото средство, като според ал.2 на същата разпоредба разходите са за ведомството когато не е установена употреба на наркотични вещества. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да са налице твърдените незаконосъобразни актове, действия и бездействия на дължностни лица при ответника, реално причинена вреда, произтичаща от тях, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните действия и настъпилата вреда. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Съгласно теорията и съдебната практика, "пряка и непосредствена" е тази вреда, която следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна дейност, по силата на безусловно необходимата причинно следствена връзка, която съществува между тях. Пряка последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, естественонастъпваща и неизбежна последица от вредоносния резултат. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. Правилен е изводът на съда, че в случая ищецът, чиято е доказателствената тежест, е установил наличието на всички законови предпоставки по ЗОДОВ незаконосъобразен административен акт на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, отменен по съответния ред; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. Правилна е преценката на първоинстанционния съд за доказаност на иска по своето основание. Безспорно е по делото наличието на неправомерно наложена ( и изтърпяна частично ) ПАМ, което е въздействало пряко и върху емоционалното й състояние с интензитет, който е намерил израз в доказаните безпокойство, възмущение и стрес. Правилно според настоящия състав е бил определен и размерът на обезвредата за претендираните неимуществени вреди. В допълнение на пространните и правилни мотиви на първоинстанционния съд, към които съдебният състав препраща, следва да бъде отбелязано и това, че вредоносният резултат е възможно да бъде постигнат от въздействието и на две или повече независими едно от друго събития. В този случай преценка на въпроса за виновното съпричиняване следва да бъде извършена. В конкретната ситуация през по-голямата част от периода на претенцията, наред с постановената Заповед за налагане на ПАМ, е било образувано и е протичало и наказателно производство. Житейски обосновано е същото, като такова с по-висока степен на интензитет да е тревожело много повече ищцата от проведеното административно производство по налагане на ПАМ. В този случай, практически невъзможно е негативните емоции от двете производства да бъдат отделени или отграничени едни от други, за да бъдат оценени поотделно. Ясно е тогава, че обезвредата на всяка от тях следва да е пропорционално на интензитета й спрямо този на другата. В този случай сумата от 600,00 лева за изтърпяната за кратко и отменената бързо ЗППАМ се явява правилно индивидуализирана и е съответна на по-ниската по интензитет емоция, в сравнение с тази, която обичайно се преживява при провеждане на наказателното производство. Правилни са и изводите на първоинстанционния съд за липсата на причинноследствена връзка между разходите за направения в частна лаборатория кръвен тест, тъй като те не представляват годно доказателствено средство за оборване резултатите на техническото средство, нито извършването им е нормативно регламентирано, за да бъде възприета тезата на ищцата, че същите са сторени в пряка връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт. Що се отнася до разходите за СХЕ, извършена в досъдебното производство, няма спор, че при отрицателен резултат, те следва да бъдат възстановени на ищцата, но доколкото същите са реализирани в досъдебното производство, няма как да бъдат овъзмездени като пряк резултат от проведеното административно производство. Затова изводите за неотносимост на този разход към отменената ЗППАМ са правилни и обосновани. Правилно претенцията е отхвърлена и за датата 09.01.2024г., доколкото процесната Заповед все още не е била издадена. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че решението в обжалваната му част е правилно и обосновано и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора искането за присъждане на разноски в полза на касатора се явява неоснователно, а поради липсата на искане от процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, такива не следва да й бъдат присъждани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,