Решение № 3828 от 19.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8606/2013 г.

Решение № 3828 от 19.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8606/2013 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Елизабет Георгиева Чакърова от гр. Плевен, ул. "Янко Сакъзов" № 9, вх. Б, ет. 2, ап. 4 против Решение № 224 от 10.05.2013 г. на Великотърновски административен съд по адм. д. № 106/2013 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт/РА/№ 151201134/02.10. 2012 г., издаден орган по приходите при ТД на НАП-Велико Търново, потвърден в обжалваната му част с Решение № 8/07.01.2013 г. на Директора на Дирекция"Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново, с който РА на жалбоподателката за периода 2006 г. -2009 г. са установени допълнителни задължения, както следва: - данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер на 4709,30 лв. и лихви - 3081,88 лв.; - данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 86,24 лв. и лихви в размер на 44,36 лв; - данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 1295,80 лв. и лихви - 471,17 лв.; - данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 697,81 и лихви в размер на 174,83 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в липса на собствени мотиви относно спорните фактически и правни въпроси. Необосновани са фактическите изводи за размера на началното салдо от 35 000 лв. налични средства в началото на ревизирания период у съпруга на ревизираното лице Теодор Чакъров, като не са взети предвид: нито 10 000 щатски долара сватбени дарения на съпрузите; нито паричната сума 35 000 лв., получена от съпруга на РЛ от Биляна Чакърова по предварителен договор за продажба на недвижим имот /относно този договор, съдът не съобразил представянето му още в ревизионното производство на съпруга на РЛ, заедно с разписка за получаване на сумата/; нито паричните заеми, получени от РЛ от Иван Комитов и Димитър Колев. Без основание съдът не признал намалението на отчетените разходи за издръжка на семейството предвид доказаното обстоятелство, че то е съжителствало с родителите на съпруга и е било значително материално подпомагано от тях. Настоящото производство е следвало да се спре до приключване на оспорването на РА на съпруга на РЛ като преюдициално. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Ответникът по касационната жалба-директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" В. Търново при ЦУ на НАП, чрез юрк. М. Иванов, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Ревизията е по чл. 122 и сл. ДОПК. Спорът е бил за оправданието на извършените от съпрузите разходи в ревизираните периоди над доказаните им приходи с установен произход. За да отхвърли жалбата на ревизираното лице, първоинстанционният съд е приел, че е било налице основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за провеждане на ревизията по посочения процесуален ред, който не е бил нарушен съществено. Съдът е приел, че органите по приходите не са имали основание да признаят различен размер на началното салдо на РЛ към 01.01.2006 г. - началото на ревизирания период. Относно сумата 10 000 щатски долара сватбени дарения, съдът е приел, че дори да беше доказано наличието й към 1992 г./годината на сватбата/ до началото на ревизирания период нито наличието, нито съхранението на сумата е доказано. Относно сумите, дадени на заем на ревизираното лице от Иван Комитов и Димитър Колев през 2003 г., съдът приел, че са налице убедителни доказателства, че към 10.01. и 30.12.2005 г. /преди началото на ревизирания период/ сумите са били върнати по банков път на заемодателите. Относно възраженията за основание за намаляване на разходите на съпрузите под средностатистическите поради материалната помощ на родителите им, като с родителите на съпруга живели и общо в едно домакинство, съдът приел, че доказано е единствено, че съпрузите са живели заедно с родителите на съпруга, но няма никакви конкретни и убедителни доказателства за въпросната материална помощ, която да оправдава намаление на средностатистическите разходи за живот на ревизираното лице. Съдът намерил за неоснователно и недоказано и твърдението на жалбоподателката досежно не включване в паричния поток на сумата 35 000 лв. от лицето Биляна Чакърова по предварителен договор за продажба на недвижим имот по чл. 19 от ЗДД. В тази връзка е разпитан съпругът на РЛ, който е потвърдил получаването на сумата по предварителен договор по чл. 19 от ЗЗД, сключен през месец януари 2006 г. между него и Биляна Чакърова за продажба на гарсониера. Съдът е приел, че установяването на автентичност на подписа в разписката за получаване на сумата не е достатъчно, за да бъде прието за установено, че действително такава сума в размер на 35 000 лв. е получена, защото в документа липсва волеизявление на лицето, което се твърди, че е получило сумата. Датата на разписката - 10.01.2006 г. - доста преди началото на ревизионното производство, води на извод, че тя е можело да бъде представена при ревизията, а това е сторено едва в съдебното производство, подписването й между роднини поставя под съмнение истинността на отразеното в нея, липсата на окончателен договор след посочения предварителен и до този момент потвърждава извода за съставянето на документа с оглед защитата против РА. Решението е правилно. Обоснован е изводът на съда, че въпреки свидетелските показания на Мария Чакърова /майка на съпруга на РЛ/, не са налице основания за намаляване на обичайния осреднен размер на разходите за издръжка на ревизираното лице, поради твърденията, че семейството му е живеело с родителите на съпруга му. Дори да се пренебрегне фактът на близката родствена връзка на свидетелската с ревизираните съпрузи, в посочените показания няма конкретна стойност на разходите за издръжка, които са били евентуално спестени от съпрузите поради помощта на родителите им. Същото се отнася и за показанията на свидетеля Генчев. Разходите, които е определило вещото лице в заключението си са хипотетични и не могат да бъдат свързани конкретно с посочените показания. Обосновано съдът е приел за неоснователно и възражението, че като приход за 2006 г. следва да се вземе предвид сумата от 35 000 лева, получена от Биляна Русланова Чакърова по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 10.01.2006 г., тъй като липсват доказателства сумата да е действително платена, а от разпоредбите на договора, окончателен договор следва да се сключи най-късно до 31.12.2007 г., какъвто не е сключен и понастоящем. Правилно е преценено от административния съд късното представяне на разписката от 10.01.2006 г. Свидетелските показания на другия ревизиран съпруг относно получаването на сумата правилно са преценени с оглед явната му заинтересованост от изхода на спора, а твърденията на свидетеля за наличието на обективни причини за несключване на окончателен договор за покупко-продажба на недвижимия имот са недоказани. Относно началното салдо на ревизираното лице към 01.01.2006 г., изводите на съда, за липса на доказателства, че дори да е доказано дарението на парични суми на сватбата на съпрузите през 1992 г. в размер общо на 10 000 долара, няма никакви доказателства за наличието на тази сума след повече от десет години, са основани на събраните по делото доказателства. Относно сумите, дадени на заем на ревизираното лице от Иван Комитов и Димитър Колев през 2003 г. и 2005 г., съдът обосновано е приел, че са налице убедителни доказателства, че към 10.01. и 30.12.2005 г. и до 01.01.2006 г. / началото на ревизирания период/ сумите са били върнати по банков път на заемодателите. В ревизионното производство е представена и писмена декларация от 30.12.2005 г. на заемодателя Колев, че няма неизплатени суми по договора за заем от 10.01.2005 г. Във връзка с последното, неоснователно е касационното оплакване за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на първоинстанционния съд, защото отказал да спре производството пред себе си до приключването с влязло в сила решение на спора по законосъобразността на ревизионния акт на съпруга на ревизираното лице. Този спор е във фаза след отменително Решение № 13787 от 22.10.2013 г. по адм. д. № 14568 по описа за 2012 г., с което делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Велико Търново с указания за обсъждане на същите обсъдени в производството пред първоинстанционния съд доказателства във връзка с дадените парични заеми на г-жа Чакърова от Иван Комитов и Димитър Колев през 2003 г. и 2005 г. и отражението на тези заеми върху началното салдо към 01.01.2004 г. /когато очевидно е началото на ревизирания период за съпруга/. На тези въпроси първоинстанционният съдебен състав по настоящето дело е дал изчерпателни и обосновани на събраните по делото доказателства отговори, още повече, че в настоящия процес началото на ревизирания период е 01.01.2006 г. Предвид всичко изложено, първоинстанционното решение не е постановено при пороците, посочени в касационната жалба и следва да остане в сила. На ответника по касационната жалба не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение, защото такова вече е присъдено от първоинстанционния съд в размера по чл. 161, ал. 1 ДОПК. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение