Решение № 2861 от 25.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16234/2010 г.
ВАСПетчленен състав25.02.2011 г.докладчик Сребрина Христова
Диспозитив
Оставя в сила решение № 13199 от 8.11.2010 г. по адм. д. № 13412/2009 г. на Върховния административен съд, Трето отделение. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 2861 от 25.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16234/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Димитър Семков Диков срещу решение № 13199 от 8.11.2010 г. по адм. д. № 13412/2009 г. на Върховния административен съд, Трето отделение, с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, представя писмени бележки, в които поддържа, че по отношение на оспореното решение не са налице касационни основания за отмяна и затова същото следва да бъде оставено в сила. Разноски не се претендират. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че доводите в касационната жалба са неоснователни и затова същата следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, като взема предвид становищата на страните и провери оспореното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, е отхвърлена жалбата срещу заповед рег. № К - 1777/31.03.2009 г. на Министъра на вътрешните работи, с която, на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, е прекратено служебното правоотношение на главен инспектор Димитър Семков Диков, началник на група в Главната дирекция "Охранителна полиция" - МВР, категория "В", поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО - по инициатива на органа по назначаването, считано от датата на връчване на заповедта. Прието е, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Спорът е решен при наличие на относимите доказателства, които са анализирани подробно и задълбочено в тяхната съвкупност. При изяснена фактическа обстановка са направени обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. В конкретния случай не се спори, а и от доказателствата се установява, че държавният служител в МВР е придобил право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО, при което служебното правоотношение се прекратява по инициатива на органа по назначаването на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Законодателят не е поставил ограничения в приложението на посочената разпоредба, които да са свързани с пределната възраст по т. 1, подбор, предложения за назначаване на други длъжности, изготвени нови щатни разписания и други предпоставки от вида на посочените в касационната жалба. В тази хипотеза компетентният административен орган действува при условията на оперативна самостоятелност, която не зависи от становището на служителя и не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Възраженията относно основанията по чл. 248 ЗМВР са неоснователни, тъй като от анализа на протокола и показанията на свидетеля, не се установява касационният жалбоподател своевременно да е уведомил съответните длъжностни лица, че му е издаден болничен лист на 28.08.2009 г., съгласно който му е разрешен отпуск от 29.08. до 31.08.2009 г. Изводът на първоинстанционния съд, че той е укрил този факт, е обоснован. Отказът да посочи върху екземпляр от заповедта, че е болен, и представянето на болничния лист едва в производството пред Върховния административен съд, сочат на опит да се черпят права от собствено неправомерно поведение, което е недопустимо. От изложеното е видно, че не са налице посочените в жалбата касационни основания. Решението е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски от ответната страна не се претендират и не следва да бъдат присъждани. Водим от това и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав - Първа колегия,