Решение № 1841 от 11.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7822/2008 г.

Решение № 1841 от 11.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7822/2008 г., II о., докладчик съдията Марияна Дечева Производството е образувано по касационна жалба на Власаки Иванов Влайков, срещу решение № 157 от 25.04.2008 г., постановено по адм. д. № 559/2007 г. на Административен съд- гр. Пазарджик- IV състав. В жалбата се излагат отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, с твърдение за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт и се иска неговата отмяна. Ответните страни Добрив Влайков, Мария Лютакова, Димитрия Влайкова, Стоянка Пепетджиева, Иванка Кроснарова, Иван Беломачев и Началника на РДНСК - Пазарджик не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законния преклузивен срок, но разгледана по същество е неоснователна. Настоящата инстанция на Върховният административен съд, второ отделение, намира, че първоинстанционния съд е обосновал фактическите и правни изводи на база цялостния доказателствен материал, относим към предмета на спора, за което са изложени подробни мотиви, които се споделят от настоящата инстанция. По делото безспорно е установено, че се касае до незаконен строеж, извършен без строителни книжа и представляващ масивна едноетажна сграда с размери 2,50/2,50 м. Носещите елементи на сградата стоманобетовани пояси и стоманобетована плоча е с дебелина 10 см. Стените са изградени от тухли с височина Н= 2.2-м. Строителството е допълващо застрояване, което е реализирано в съсобствен имот, без нотариално заверено съгласие от другите съсобствени, на уличната регулация и на вътрешно регулационната линия с УПИ IХ-1446, без нотариално заверени декларации от собствениците по чл. 38, ал. 3 от ЗУТ от собственика на съседния УПИ IХ-1446. Предвид горното правилен е извода на съда, че процесния строеж е изграден в нарушения чл. 55 и 56 от ЗТСУ (отм.) действал към момента на изграждане на строежа, респективно на чл. 148, ал. 1 и чл. 183 от ЗУТ. Безспорно е обстоятелството, че по отношение на последния е налице влязъл в сила отказ за узаконяване и не попада в хипотезите на § 183 и 184 от ПЗР на ЗУТ. Предвид горното, съдът е достигнал до законосъобразния извод, че оспорения административен акт е законосъобразен, с който е разпоредено премахване на незаконния строеж на основание чл. 225, 1 и 2 и чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ. По отношение на възражението на касатора, което се съдържа и в първоначалната жалба, с която е сезиран първоинстанционния съд, за приложение на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, то настоящата инстанция споделя становището на административния орган, че незаконния строеж е изграден в нарушение на чл. 41, ал. 1 и 2, чл. 42, ал. 1 и чл. 47, ал. 2 от ЗУТ и не може да се приложи разпоредбата на § 16 от ПР на ЗУТ. Водим от горното, Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1 от АПК,