Решение № 13078 от 3.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 748/2019 г.

Решение № 13078 от 3.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 748/2019 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Управителя на Националната здравноосигурителна каса, последният конституиран при условията на чл. 153, ал. 2 АПК като овластен с компетентността на Директора на Център "Фонд за лечение на деца" административен орган, срещу решение № 6994 от 26.11.2018 г., постановено по адм. д. № 8404/2018 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отменена заповед № 603 от 5.07.2018 г. на Директора на Център "Фонд за лечение на деца" и преписката е изпратена за ново произнасяне по същество по заявление за подпомагане № 3-572 от 29.06.2018 г. Изложени са съображения за необоснованост и неправилно прилагане на чл. 4, предложение последно от ПДОРЦФЛД, съставляващи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Д. К. от [населено място], действащ, чрез законния си представител и негов баща Т. Колев, чрез адвокат Манолова, е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила и претендира разноски за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като я разгледа по същество, Върховният административен съд я намери за неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – София-град е заповед № 603 от 5.07.2018 г. на Директора на Център "Фонд за лечение на деца", с която на Д. К. от [населено място], с диагноза: [диагноза] е отказано организационно и финансово подпомагане за закупуване на импланти за оперативно лечение. Отказът е мотивиран с наличието на отрицателната предпоставка по чл. 4, предложение последно от ПДОРЦФЛД - Фондът не финансира дейности по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2, ал. 3 и 4 от Правилника, които вече са осъществени или се осъществяват по отношение на пациента. С постановеното решение Административен съд – София-град е отменил оспорения административен акт, след като е обосновал извод, че разпоредбата на чл. 4 от ПДОРЦФЛД в частта, предвиждаща отказ от финансиране на дейности по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2, ал. 3 и 4 от Правилника, които вече са осъществени или се осъществяват по отношение на пациенти, преди издаване на заповед по чл. 43, не съобразява случаите на неотложни и животоспасяващи медицински дейности, с което противоречи на Преамбюла на Конституцията на Република България, текстовете на чл. 4, ал. 2 и чл. 52, ал. 3 от Конституцията, чл. 2, т. 2 от Закона за защита от дискриминация, чл. 3, т. 3 и 9 от Закона за закрила на детето, на чл. 2 и чл. 81 от Закона за здравето, които са нормативни актове от по-висока степен. Достатъчно е, че молбата за финансиране е подадена на 29.06.2018 г. сутринта, преди поставяне на имплантите след 17 часа на същия ден, за да се приеме, че ответникът е следвало да я разгледа по същество. Направен е изводът, че като не го е сторил, той е постановил незаконосъобразен акт. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна по делото е установено, че Д. К. е постъпил на 28.06.2018 г. в УМБАЛ "Свети Иван Рилски" ЕАД в тежко неврологично състояние с данни за смущения в съзнанието, неконтактен, на болка реагира с постурална екстензия. Преведен е от друго лечебно заведение по желание на родителите след значително влошаване на състоянието му от около 9 дни. Заключението от предоперативната епикриза сочи, че е взето решение за оперативно лечение в условията на спешност – осъществяване на тривентрикулоцистерностомия, поради данни за значително авансирала интракраниална хипертенсия и децеребрационна неврологична симптоматика. В становище на Специализираната консултативна комисия от 29.06.2018 г. е посочено, че детето е оперирано в друга клиника по повод на вътрешна хидроцефалия на базата на стеноза на акведукта, при което е имплантирана клапна система през м. 04.2018 г., която система е с данни за малфункция. Поради това се налага неотложна оперативна интервенция с цел ендоскопска тривентрикулостомия. За операцията е необходимо осигуряването на невробалон катетър и дурален заместител с цел пластика на дуралния дефект, на обща стойност 3600 лв., които не са включени в списъка на медицинските изделия, реимбурсирани от НЗОК и се закупуват от пациента. Следователно в случая се иска финансово подпомагане за закупуване на медицински изделия, които не се финансират от Националната здравноосигурителна каса в рамките на планирано лечение в страната по клинична пътека № 206 съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1, б. "г" от Правилника. По същество административният орган не оспорва необходимостта от спешна операция, както и че при нея са вложени медицинските изделия. Отказът е постановен, тъй като заявлението е подадено след извършената оперативна интервенция, предвид чл. 4, предложение последно от ПДОРЦФЛД. Съгласно чл. 81, ал. 1 от Закона за здравето всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. Втората алинея на същия текст сочи, че правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на принципите своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца. Обстоятелството, че в конкретния случай съдът е приел, че разпоредбата на чл. 4 от ПДОРЦФЛД в частта, предвиждаща отказ от финансиране на дейности по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 и, ал. 3 и 4, които вече са осъществени или се осъществяват по отношение на пациента, преди издаването на заповед по чл. 43, не съобразява случаите на неотложни и животоспасяващи дейности, с което противоречи на нормативни актове от по-висока степен е в съответствие с чл. 5 от АПК и чл. 15, ал. 3 от ЗНА. Съгласно принципа на чл. 5, ал. 1 АПК, когато постановление, правилник, наредба, инструкция или друг подзаконов нормативен акт противоречи на нормативен акт от по-висока степен, прилага се по-високият по степен акт. В чл. 15, ал. 3 ЗНА изрично е посочено, че ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт. Неоснователно е оплакването, че съдът е коментирал принципите, които следва да се съблюдават при осъществяването на медицинска помощ, а процесната заповед се отнася до финансиране на медицински изделия. Несъмнено последните са задължителна част от лечението на детето и са вложени при проведената по спешност операция. В решение № 977 от 23.01.2019 г., постановено по адм. д. № 13591/2018 г. по описа на ВАС, VІ отделение, при аналогичен казус е прието, че административният орган се е формализирал, като е приел, че е налице подадено след срока заявление и оперативната интервенция вече е осъществена. На основание чл. 3, ал. 1, т. 1, б. "а" от Правилника, Фондът организационно и финансово подпомага български граждани на възраст до 18 г., които се нуждаят от диагностични и лечебни процедури, които не могат да бъдат извършени своевременно. В решение на Европейския съд по преюдициално дело № С-173/2009 "Г. И. Е. срещу Национална здравноосигурителна каса" се приема, че е недопустима правна уредба на държава членка, тълкувана в смисъл, че при всички положения е изключено да се покрият разходите за лечение, проведено без предварително разрешение от институцията, която ги покрива. След като лечението е било необходимо, животоспасяващо и спешно (което ответникът не оспорва), и жалбоподателят не е могъл не по своя вина да подаде своевременно молба за финансиране, която да бъде одобрена, то същото не може да му бъде отказано само на това основание. Цитираното решение следва да бъде съблюдавано както от съда, така и от административните органи, които трябва да преценяват случаите с оглед на посочените от Съда критерии. Що се касае до коментираната в касационната жалба дата на извършване на операцията, в медицинската документация са налице противоречия, които не са изследвани преди постановяване заповед № 603 от 5.07.2018 г. на Директора на Център "Фонд за лечение на деца". В съдържащия се на лист 296 от делото оперативен протокол № 1220 е отразено "начало на операцията 29.06.2018 г. 17. 40 ч. и край на операцията 29.06.2018 г. 18. 20 ч. ". В епикризата от 1.08.2018 г. е посочено операция № 1220 от 29.06.2018 г. Същите данни се съдържат и в етапната епикриза на лист 9 от първоинстанционното дело. В протокол № 42 от заседанието на Обществения съвет към ЦФЛД от 4.07.2018 г. е прието, че от ЛКК протокола от 29.06.2018 г. е видно, че оперативната интервенция е на 28.06.2018 г. Т. Колев, като баща на Д. К., е подал заявление за организационно и финансово подпомагане на [гражданство] до 18 години вх. № 3-572 на 29.06.2018 г. Предвид изложените по-горе мотиви, с оглед спешността на операцията, този факт в случая не е решаващ за правото на организационно и финансово подпомагане. Решението на първоинстанционния съд е мотивирано със събраните по делото писмени доказателства, като съдът е формирал правилни изводи в насока, че органът е следвало да разгледа и прецени налице ли са предпоставките за финансиране или не. Вместо това директорът на ЦФЛД е приел, че заявлението е подадено за дейност, която вече е осъществена и е постановил отказ на исканото финансово подпомагане. Оспореният административен акт е незаконосъобразен и като го е отменил и е върнал преписката на административния орган за ново решаване на въпроса по същество, Административен съд – София-град е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора ответникът по касационната жалба има право на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, които следва да бъдат присъдени в размер на 450 лв. – чл. 143, ал. 1 АПК. Съдържащите се в списъка по чл. 80 ГПК такси за куриерски пратки не представляват разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,