Решение № 3452 от 16.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8705/2020 г.

Решение № 3452 от 16.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8705/2020 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от П. Блъсков, чрез упълномощената адв. А. Иванова, срещу Решение № 171 от 10.07.2020 г., постановено по адм. д. № 122 по описа на Административен съд – Велико Търново (АС – Велико Търново) за 2020 г. С него е отхвърлен предявеният от настоящия касационен жалбоподател иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) – Велико Търново за осъждането й да му заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 300, 00 лв. от незаконосъобразен електронен фиш за налагане на глоба, серия К, № 1323779 и лихва върху това обезщетение, дължима за периода от 13.12.2019 г. до момента на окончателното изплащане на обезщетението. В касационната жалба се поддържа становище, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради неговата необоснованост. Твърди се, че мотивите на съда са голословни и необосновани като неподкрепени с доказателства. Не била преценена правилно от съда доказателствената сила на представения договор за правна защита и съдействие. Обръща се внимание, че писмената форма на този договор не е за неговата действителност, а за доказване. По подробно изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и постановяване на такова, с което да бъде уважена исковата претенция за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно с лихвата, както е поискана с исковата молба или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява, но се представлява от адв. Иванова, която от негово име поддържа касационната жалба, а по същество моли да бъде уважена. Претендира заплащането от ответника по касация на сторените от Блъсков в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът – ОД на МВР – Велико Търново не представя писмен отговор на касационната жалба и не изразява становище по нея. В съдебното заседание пред настоящия съд не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като изходяща от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Въз основа на изясненото по делото от фактическа страна, първоинстанционният съд приел предявените искови претенции от Блъсков за допустими, а по същество за неоснователни. Изложил съображения досежно наличието на първата необходима предпоставка, за да възникне правото на обезщетение – отменен по съдебен ред електронен фиш с адресат – настоящият касационен жалбоподател. Направил извод обаче, че не са налице останалите елементи на фактическия състав за ангажиране отговорността на ОД на МВР – Велико Търново: вредоносен за Блъсков резултат – реално настъпила имуществена вреда, която да е в пряка причинна връзка с отменения електронен фиш. За да приеме това, съдът се мотивирал, че представеният в производството по обезщетението договор за правна защита и съдействие, който се съдържа и в анд № 1526 по описа на Районен съд – Велико Търново за 2019 г. не установява заплащането на възнаграждение на адвокат по повод на процесуални действия, извършвани от него по това административно-наказателно дело. Наред с това, изложил съображения, че липсва и необходимата причинно-следствена връзка между отменения електронен фиш и претендираната имуществена вреда. Приел, че предметът на договора за правна защита и съдействие касае представителство, защита и съдействие чрез изготвяне на жалба срещу електронен фиш и образуване на административно-наказателно дело, което съдът отбелязал, че се образува от съда. Отчел също така, че в договора не е посочен номерът на делото, по повод на което е уговорена правната защита и съдействие, нито е посочен конкретният номер на електронния фиш за налагане на глоба, за да е възможно да се свърже предметът на договора с процесуалните действия на страната по конкретното дело в Районен съд – Велико Търново. Приел, че прилагането на договора към писмената защита не е достатъчно, за да запълни тази празнота в неговия предмет. Посочил, че този договор е възможно да послужи като основание за претендиране на обезщетение за имуществени вреди по повод на всеки издаден на Блъсков електронен фиш за налагане на глоба, като в тази връзка съдът обявил на страните, че му е служебно известно обстоятелството, че настоящият касационен жалбоподател е "... бил жалбоподател по други административно-наказателни дела, разглеждани и от Районен съд – Велико Търново и от Районен съд – Горна Оряховица". В заключение първоинстанционният съд направил извод, че Блъсков не е представил доказателства, от които да следва несъмненият извод, че вредата, представляваща за него заплатено на процесуален представител възнаграждение, е свързана с обжалването на електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с обжалвания такъв по адм. д. № 1526 по описа на Районен съд – Велико Търново за 2019 г. По тези причини съдът отхвърлил претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди и тази за лихва, с които бил сезиран. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно. Предявената пред АС – Велико Търново от Блъсков претенция за присъждане на обезщетение за претърпените от него имуществени вреди намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ включва отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Доколкото е установено от първоинстанционния съд наличието на отменен с влязло в сила съдебно решение електронен фиш, правилно е прието в решението, че е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на ОД на МВР - Благоевград по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. С Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълк. д. № 2 по описа на този съд за 2016 г. е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Необоснован се явява направеният от състава на АС – Велико Търново решаващ извод, че липсата на посочване на номера на делото в Районен съд – Велико Търново в представения по нахд № 1526 по описа на този съд за 2019 г. договор за правна защита и съдействие, дава основание да се приеме, че Блъсков не е представил доказателства, от които да се установи, че претендираната вреда, съставляваща заплатено на адвоката възнаграждение, е свързана с обжалването на отменения електронен фиш. Според настоящия съдебен състав приобщеният по делото пред Районен съд – Велико Търново договор за правна защита и съдействие от 06.08.2019 г., представен към писмената защита на адвоката, води на еднозначния извод, че същият е относим към това съдебно производство, образувано във връзка с оспорване на електронен фиш Серия К, № 1323779, издаден от ОД на МВР – Велико Търново. Доказателства, които да установят, че този договор е представен по други дела, каквато възможност е принципно допусната от първоинстанционния съд, не са приобщени. Това предположение, основано на липсата на посочване на номера на делото и индивидуализация на електронния фиш, неправилно е прието от съда за правно значимо. Възложената работа по посочения договор, за която е било заплатено адвокатското възнаграждение, претендирано като имуществена вреда в размер на 300, 00 лв., е изпълнена. Поради това без основание първоинстанционният съд е отхвърлил иска за посочената сума, представляваща целия платен адвокатски хонорар. Последният е в минималния размер по чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По така изложените причини решението в отхвърлителната иска за обезщетение част следва да се отмени, като вместо него в тази част се постанови друго, с което искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди на Блъсков да бъде уважен, като му бъде присъдена сумата от 300, 00 лв. Решението следва да се отмени и в отхвърлителната претенцията за законна лихва върху сумата на обезщетението част. В съответствие с приетото по т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на Общото събрание на съдиите на Гражданска колегия на Върховния касационен съд, постановено по тълк. д. № 3/2004 г. лихвата е дължима, считано от датата на влизане в сила на решението за отмяна на незаконосъобразния административен акт. Даденото с посоченото тълкувателно решение разрешение е приложимо и към спорната хипотеза. Съгласно приетото в мотивите по т. 1 на Тълкувателно постановление № 1/2015 г., постановено по т. д. № 2/2014 г. на Гражданската колегия на Върховния касационен съд и на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд "... определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. " В случая тези съображения са относими към отменения електронен фиш. Ето защо, приетото по т. 4 от посоченото в този абзац тълкувателно решение, че "При незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, при нищожните - това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи - от момента на преустановяването им", е от значение за настоящия спор при преценка на момента, считано от който се дължи претендираната лихва върху обезщетението за претърпени имуществени вреди. По тези съображения, в съответствие с горното следва да се приеме, че лихвата върху обезщетението в размер на 300, 00 лв. следва да се присъди така, както е предявена – считано от 13.12.2019 г. – датата, на която е влязло в сила Решение № 504 от 11.11.2019 г., с което е отменен Електронен фиш Серия К, № 1323779, издаден от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Велико Търново до датата на изплащане на сумата на обезщетението. По така изложените причини решението в отхвърлителната претенцията за заплащане на лихва част следва да се отмени, като вместо него в тази част се постанови друго, с което на Блъсков се присъди и законната лихва върху сумата на обезщетението, така както е поискана. С оглед пререшаване на въпроса относно основателността на исковата претенция за присъждане на обезщетение и за лихвата от касационната инстанция по същество, на Блъсков следва да се присъди сума в общ размер на 410, 00 лв. за сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство съобразно представените доказателства за това и за държавна такса. Предвид изхода на спора в касационното производство на Блъсков следва да бъде присъдена и сумата от 5, 00 лв. за сторените в касационното производство разноски за държавна такса и 1000, 00 (хиляда) лв. за сторените разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. Възражение за прекомерност на така договореното и платено на адвоката възнаграждение не е направено от ответника. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо и второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение