Решение № 9792 от 15.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6042/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. А. Я., гражданин на Сирия, подадена чрез процесуален представител, против Решение 4779/09.05.2025г., постановено по адм. дело 782/2025г. на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена жалбата на чужденеца срещу Решение 2329/07.03.2025г., на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС), с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 8 и чл. 9, във връзка с чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Касаторът твърди неправилност на съдебното решение, поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът безкритично в мотивите си е възприел доводите на административния орган за липсата на предпоставки за прилагане нормите на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Твърди се липса на преценка от страна на първоинстанционния съд на фактите и обстоятелствата касаещи бежанската история на касатора. Съдът не е събрал подробна информация относно положението в Сирия и неправилно е преценил представените от страна на ДАБ справки, касаещи обстановката в държавата. По подробно изложени в касационната жалба доводи се моли за отмяна на съдебното решение със съответните последици от това. Ответникът - председателят на ДАБ при МС, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба като неоснователна. Представя справка за Сирия от 10.09.2025г. и моли за оставяне на оспореното решение на АС Хасково, в сила. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението по заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на М. А. Я., гражданин на Сирия, против Решение 2329/07.03.2025г., на председателя на ДАБ при МС, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 8 и чл. 9, във връзка с чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че административният акт е постановен от компетентен орган и в изискуемата по закон писмена форма, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. При установеното от фактическа страна, съдът е приел, че липсват доказателства, които да обосновават наличие на притеснения относно дискриминационно и опасно отношение към лицето по повод негова политическа, религиозна, полова принадлежност или други причини, които създават у него основателен страх от преследване. Взето е предвид обстоятелството, че лицето доброволно е напуснало територията на Сирия, не поради конкретна заплаха за личната му сигурност , а поради влошената икономическа и социална обстановка в Сирия т.е прието е, че мотивите за напускане не са свързани с личната безопасност на чужденеца, а по-скоро с икономическата ситуация в Сирия. При съвкупната преценка на събраните доказателства е формулиран извод за липса на основания за приложение на разпоредбите на чл. 8 и 9 от Закона за убежището и бежанците. Обосновал е от фактическа и правна страна липсата на предпоставки и за предоставяне на хуманитарен статут, много подробно и в детайли е разгледал обстановката политическа и военна в Сирия и е извел извод за правилност на преценките на административния орган. Обжалваното решение е правилно. Не се установяват твърдените в касационната жалба пороци на решението. Решаващият съд е събрал относимите доказателства, които ги е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност. При изяснена фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни изводи. Мотивите на обжалваното решение са формирани на база възприетите факти и дават отговори на развитите оплаквания на жалбоподателя. Съдържанието на постановения съдебен акт е съобразено с изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ под понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Правилно административният съд е съобразил бежанската история на чужденеца и събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на М. Я.. Няма данни и липсват твърдения, от които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Заявителят не е направил релевантни твърдения, които да представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ, нито сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 ЗУБ. Видно от проведеното с чужденеца в хода на административното производство интервю на 12.02.2025г., лицето е напуснало Сирия през ноември 2024г., нелегално за Турция, където е останало няколко дена. На територията на България е влязъл нелегално през дупка в оградата. Бил задържан от полицията в София. Споделил е, че не членува в политически партии, не бил арестуван, не бил осъждан, нямал проблеми заради етническата си принадлежност и заради изповядваната от него религия, не участвал в религиозни организации, общност, секта, не било оказвано насилие върху него, не бил заплашван лично той или семейството му. По отношение причините, поради които напуснал страната си по произход сочи, че напуснал поради икономическата и социална несигурност Изложеното обосновава извод, че в процесния случай не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за мигрант, напуснал държавата си на произход в търсене на по - добри условия за живот и реализация. Лицето не е било обект на отправяни заплахи от субекти на преследване по смисъла на закона, не е бил арестуван, съден или осъждан, не е имал проблеми, свързани с етническия си произход или с изповядваната от него религия. Така представената история не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец, поради което крайният извод на първоинстанционния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и правилен. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд и за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Правилно съдът е приел, че от страна на лицето липсват твърдения да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. По отношение на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ е извършен анализ на предоставената от лицето бежанска история и актуална информация относно Сирия. След анализ на приобщените доказателства в съдебния акт е направена задълбочена преценка на ситуацията в страната на произход, на представената бежанска история и на личното положение на кандидата за закрила. Обсъдени са всички обстоятелства, свързани с личната история на лицето в контекста на въпроса относно сигурността на страната му на произход. АС Хасково подробно е обсъдил данните, дадени със справка с вх. МД-02-200/08.04.2025г., на дирекция "Международна дейност" при ДАБ, като съдът е анализирал и информацията относно Сирия, която е допълнително представена пред него и е направил правилен извод, че не се установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод за съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. В тази насока е и представената справка за Сирия към 10.09.2025г. пред настоящата инстанция. Следва да се отчете и фактът, че самият жалбоподател не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Първоинстанционният съд изрично посочва, че значителен брой сирийци се завръщат в страната след падането на режима на Башар Асад. В тази връзка актуалните данни от Справката от 10.09.2025г. на дирекция "Международна дейност" към ДАБ сочат, че по оценки на ВКБООН от 08.12.2024г. до 03.09.2025г. 862 396 сирийски граждани са се завърнали обратно в Сирия от съседни страни, а към 03.09.2025г. 1 763 513 вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си, включително 880 058 души, които са се завърнали от места за вътрешно разселени лица. Твърдяното в касационната жалба наличие на спорадични сблъсъци между отделни въоръжени формирования в някои райони на Сирия действително се потвърждава от данните по делото, но то само по себе си не може да обоснове извод за наличие на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут - от една страна няма категорични данни за системно насилие в района, в който е живял чужденецът, а от друга е възможно приложение на изключението по чл. 9, ал. 5 ЗУБ, доколкото са налице данни за съществуването на спокойни региони в Сирия, където Я. би могъл да се установи и където не съществува реален риск той да понесе тежки посегателства. Значението на понятието въоръжен вътрешен конфликт е пояснено от Съда на ЕС в решението по дело C-285/12. В точка 35 от същото, Съдът подчертава, че член 15, буква в) от Директивата се тълкува в смисъл, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт трябва да бъде признато, когато редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или когато се сблъскват две или повече въоръжени групи, без да е необходимо този конфликт да може да бъде квалифициран като "въоръжен конфликт, който няма международен характер" по смисъла на международното хуманитарно право и без интензитетът на въоръжените сблъсъци, равнището на организираност на наличните въоръжени сили или продължителността на конфликта да бъдат предмет на преценка, отделна от тази за степента на насилие, съществуващо на въпросната територия. В този смисъл, може да бъде заключено, че и към настоящия момент, макар и териториално ограничени, на територията на Сирия протичат въоръжени вътрешни конфликти. Те обаче, сами по себе си са само едно от кумулативно изискуемите предпоставки за приложение разпоредбата на чл. 15, б. в) от Директива 2011/95, транспонирана с разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Необходимо е също така въоръженият конфликт се характеризира с безогледно насилие на такова високо ниво, че самите цивилни лица да са изложени на реална опасност от тежки посегателства. Според т. 30 на цитираното по-горе решение по дело С-285/12, съществуването на въоръжен вътрешен конфликт може да доведе до предоставяне на субсидиарна закрила само когато сблъсъците между редовните въоръжени сили на дадена държава и една или повече въоръжени групи или между две или повече въоръжени групи бъдат приети, по изключение, за пораждащи тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила, по смисъла на чл. 15, б. в) от Директивата, тъй като степента на безогледно насилие, която ги характеризира, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи /Дело C-465/07/. Настоящият съдебен състав съобрази основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009г. по дело С-465/07, с което се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото, поради което по отношение на него не следва да намерят приложение, както чл. 8, така и на чл. 9 ЗУБ. В случая не е приложима и забраната по чл. 4, ал. 3 ЗУБ, тъй като по делото не са наведени конкретни възражения, от които да може да се направи обоснован извод, че при връщане в Сирия животът или свободата на лицето, ще бъдат застрашени по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение. Чужденецът изрично е посочил, че не е бил обект на отправяни заплахи от субекти на преследване по смисъла на закона, не е бил арестуван, съден или осъждан, не е имал проблеми, свързани с етническия си произход или с изповядваната от него религия. Първоинстанционният съд, след направен анализ на събраните доказателства, е обосновал правилен правен извод за липса на предпоставки за предоставяне на закрила по ЗУБ, респективно за законосъобразност на оспореното административно решение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,