Решение № 5785 от 24.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13362/2012 г.

Решение № 5785 от 24.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13362/2012 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Румен Неделчев Ангелов против решение № 4467 от 31.07.2012 г. по адм. д. № 3854/2012 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на същия срещу Уведомително писмо изх. № 02-190-6500/7243 от 02.10.2011 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция. Касационният жалбоподател моли Върховния административен съд да отмени обжалваното съдебно решение и да реши спора по същество като отмени оспорения административен акт. Ответникът - Изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и счита, че съдебното решение е необосновано, постановено в противоречие с констатациите и изводите, направени в мотивите на самото решение. Излага, че съдът правилно е счел, че уведомителното писмо е издадено при множество и съществени нарушения на административно производствените правила, при неизяснена фактическа обстановка и вътрешни противоречия, но независимо от това, неправилно е приел, че административният акт е законосъобразен. Като основно нарушение на съдопроизводствените правила, е посочено нарушението на чл. 170, ал. 1 АПК и неправилното разпределение на доказателствената тежест в процеса. Представителят на ВАП счита, че оспореното решение и административен акт следва да бъдат отменени и преписката изпратена на административния орган за ново произнасяне. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 4467 от 31.07.2012 г. по адм. д. № 3854/2012 г. на Административен съд София - град, е отхвърлена жалбата на Румен Неделчев Ангелов срещу Уведомително писмо изх. № 02-190-6500/7243 от 02.10.2011 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и в предвидената от закона форма. Изложил е, че фактическите и правни мотиви на административния акт са непълни и на места взаимно изключващи се, но независимо от това административният акт следва да се приеме за мотивиран, доколкото мотивите му се считат допълнени чрез документите към административната преписка, включително и данните в ИСАК. Съдът е направил подробен анализ на проведената административна процедура, предхождаща издаването на административния акт, в следствие на което е установил множество допуснати нарушения. На първо място е приел, че европейското и националното законодателство изискват на заявителя за финансово подпомагане да бъде предоставян актуален графичен материал относно местонахождението на имотите, който да не го въвежда в заблуждение при очертаването на площите. В конкретния случай е установено, че очертаването е извършено въз основа на графичен материал, като съответните карти са в чернобяло копие. Изложено е, че при положение, че системата съдържа цветни карти и на тези карти с различни на цвят линии са означени БЗС и допустимия слой, представянето на чернобели карти не представлява доказателство за надлежно изпълнение на задължението на администрацията за съдействие при подаване на заявленията и за представяне на актуален графичен материал, който заявителят да е в състояние да разчете. На следващо място съдът е изложил, че основен проблем на административните процедури по кампания 2010 г. - каквато е процесната, е че допустимият слой е променен в хода на административното производство, а законът не предвижда възможност за ново очертаване при актуализиране на цифровите ортофотокарти. От доказателствата по делото е установено, че при първоначалното очертаване на парцелите към момента на подаване на заявлението, по-голямата част от заявените площи са били отразени в ИСАК като допустими за подпомагане и не са отчетени като недопустими при подаване на заявлението. Също така съдът е приел за основателни възраженията на жалбоподателя, че определянето на площите, допустими за подпомагане, е извършено въз основа на снимки от 2009 г. В тази връзка е изложено, че цифровата ортофотокарта, изготвена въз основа на снимки от 2009 г. може да бъде използвана само за определяне на имоти, които са трайно недопустими за подпомагане, съгласно чл. 15, ал. 1 от Наредба № 5 от 2010 г., тя обаче не може да бъде доказателство за това дали имотите са поддържани в добро земеделско състояние, тъй като това състояние се установява за всеки относим селскостопански период. Съдът е приел, че при тези данни не може да се приеме, че земеделският производител е знаел или е бил длъжен да знае, че част от заявените от него площи са или ще станат недопустими, при положение, че за предходни кампании те са били счетени именно от ответника за допустими и са залегнали като такива в ИСАК. Административните проверки по ИСАК, които отразяват състоянието на нови площи като недопустими, са съответно от 15.03.2011 г. и 16.03.2011 г., почти година след подаване на заявлението за подпомагане и извън всички разумни срокове за произнасяне на административния орган. Заявителите не са били надлежно уведомени за промяната на допустимия слой, като евентуални обявления, поставени на интернет страниците на ДФЗ и МЗХ, както и в местните ОСЗ, не следва да се считат надлежно извършени, тъй като няма данни да са достигнали до знанието на адресатите-заявители (аргумент от чл. 47, чл. 61 АПК и чл. 72, ал. 2 АПК). На следващо място първоинстанционният съд е изложил, че след като при извършената през 2011 г. кръстосана проверка са открити нередности, на основание чл. 28, § 2 от Регламент № 1122/2009 /ЕО/ на Комисията, с който е отменен Регламент № 726/2004 г., е следвало да бъдат извършени допълнително други видове подходящи административни проверки, включително изискване на доказателства и извършване на проверки на място, което в случая не е сторено. Като нарушение в процедурата, предхождаща издаването на административния акт е посочено в мотивите на обжалваното решение и неспазването на указанията в Писмо от 31.08.2010 г., издадено от главния директор на ГДЗГПО при МЗХ, за извършване на теренни проверки на физически блокове, засегнати от актуализацията на слоя, като в процесния случай такава проверка не е извършена. При анализа на проведената административна процедура е констатирано, че не са изпълнени задълженията на администрацията, визирани в чл. 29, 28, 34, 35, 36 АПК, тъй като на жалбоподателя не е дадена възможност да участва в отделните етапи на административното производство, да представи допълнителни доказателства, включително не го е запознала с допустимия слой. Административният съд София - град е приел за нарушени и основни принципи на административния процес, регламентирани в чл. 12 и чл. 13 АПК. Въпреки всички тези административнопроизводствени нарушения, първоинстанционният съд е счел, че административният акт е законосъобразен, защото процесуалните нарушения не са се отразили на правилността на крайните фактически и правни изводи на административния орган. Съдът е изследвал наличието на материално-правните предпоставки за отпускане на финансова помощ, като е приел, че с оглед указаната му доказателствена тежест, жалбоподателят не е доказал две от тях - че заявените от него площи са допустими за подпомагане и че са поддържани в добро земеделско и екологично състояние. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но е неправилно, защото е постановено при съществени нарушения, изразяващи се в следното: Атакуваното съдебно решение е постановено при неправомерно разместване на доказателствената тежест в процеса, като съдът неправилно е счел, че в тежест на жалбоподателя е да установи наличието на материално-правните предпоставки за получаване на финансово подпомагане - в конкретния случай - че площите са допустими за подпомагане и, че се поддържат в добро земеделско и екологично състояние. По силата на чл. 170, ал. 1 АПК, административният орган и лицата, за които административният акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, както и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че оспореният административен акт е издаден в предвидената от закона форма и съдържание. От приложените към уведомителното писмо таблици могат да се извлекат фактически основания за издаване на административния акт. В уведомителното писмо обаче липсва посочване на конкретно и ясно формулирано правно основание, въз основа на което е постановен отказа от финансово подпомагане по процесното заявление. Настоящият съдебен състав споделя становището на първоинстанционния съд, че вписаните в оспорения административен акт мотиви са противоречиви и взаимно изключващи се, което обстоятелство е следвало да наложи отмяна на процесното уведомително писмо само на това основание, а не отхвърляне на жалбата. В конкретната хипотеза съдът неправилно е извлякъл правно основание за оспорения отказ за финансово подпомагане от други документи, съдържащи се в административната преписка, а не от процесния акт, относно който съдът има задължение да се произнесе за неговата законосъобразност. При положение, че е установил, че по отношение на жалбоподателя е налице друго правно основание, различно от посоченото в акта, обосноваващо отказ от финансово подпомагане, съдът е следвало да отмени постановения отказ и да върне преписката на административния орган за ново произнасяне, при съобразяване на относимите фактически и правни основания, установени от съда. В хода на първоинстанционния процес са приети писмени доказателства и съдебно-техническа експертиза, чрез които е установено, че допустимите за подпомагане площи за кампания 2010 г. са определени въз основа на снимки от 2009 г., като съобразно чл. 15, ал. 1 отНаредба № 5/2010 г. изготвената на таза основа ортофотокарта се ползва само за определяне на имоти, които са трайно недопустими за подпомагане. От съществено значение е и обстоятелството, че недопустимите за подпомагане площи за посочената кампания окончателно са определени едва през 2011 г., в резултат на която административна проверка на жалбоподателя е отказана финансова помощ по СЕПП и СНДП в претендираните размери и по този начин административният орган едностранно и неправомерно по време на кампанията и чрез новополучено доказателство от МЗХ е осъществил промяна на допустимите за обработване площи, въз основа на която е определил нови такива като недопустими. Настоящият съдебен състав намира, че законосъобразно в обжалваното решение е констатирано наличие на нарушаване на административната процедура във връзка с неуведомяването на земеделския производител за промяната в площите, с оглед на което са изложени обосновани мотиви за нарушаване на чл. 26, чл. 28, чл. 34, чл. 35 и чл. 36 от АПК, които по своя характер са съществени - жалбоподателят е бил лишен от участие в отделните етапи на административната процедура, не е бил запознат своевременно с допустимия слой площи, касаещи заявените за обработване земеделски земи, по който начин не е могъл да представи допълнителни доказателства или да поиска събирането на такива. Точно е установено, че по делото липсват доказателства, че след получаване на новите данни от МЗХ административният орган е предприел действия по реда на чл. 28, § 2 от Регламент № 1122/2009 г. на Комисията да извърши допълнителна проверка по административен ред или такава на място, след като се касае за промяна на допустим слой площи, от което могат да бъдат засегнати земеделските производители, като не е съставен и контролен доклад, който следва да съдържа реквизитите по чл. 28, § 1 от горепосочения регламент. Оттук следва изводът, че обжалваното уведомително писмо е издадено при неизяснена фактическа обстановка, както и че в него са налице противоречия между мотивната му част - с посочени застъпени площи, което застъпване не е отстранено, и разпоредителната част, в която не е взето отношение по чл. 47 от ЗПЗП, чрез което е затруднена защитата на жалбоподателя при обжалване на административния акт. Според решаващия съдебен състав многобройните нарушения на административнопроизводствените правила, които са надлежно установени от първоинстанционния съд, са съществени, защото в своята съвкупност опорочават процедурата по издаване на оспорения административен акт и лишават жалбоподателя от възможността му да организира защитата си срещу процесното уведомително писмо. Като е достигнал до обратния извод Административният съд София - град е постановил незаконосъобразно решение, което следва да се отмени и спора да се реши по същество с отмяна на процесния индивидуален административен акт, като преписката се върне на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" с указание за издаване на нов акт по процесното заявление на жалбоподателя при спазване на законовите изисквания за това. На основание на горното и на чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,