Решение № 323 от 20.07.2010 г. на ВКС по н. д. № 276/2010 г.

Решение № 323 от 20.07.2010 г. на ВКС по н. д. № 276/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Срещу решение по внохд. № 389/2009 г. на Апелативен съд гр. В., са подадени касационни жалби от подсъдимите И. В. Д. и А. С. А., с ангажирани всички касационни основания.

В съдебно заседание жалбите се поддържат лично от подсъдимите и защита.

Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановеното решение правилно и законосъобразно, а подадените жалби изцяло неоснователно.

Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното:

С решение от 5.02.2010 г. постановено по внохд. № 389/2009 г. на Апелативен съд гр. В. е потвърдена присъда по нохд. № 776/2009 г. на Окръжен съд гр. В..

С посочената присъда двамата подсъдими са признати за виновни в това, че на 7.12.2008 г. в с. Б., като съизвършители, под. А. при условията на опасен рецидив, се съвокупили с Ж. Р., като я принудили към това със сила и заплашване, причинили множество средни телесни повреди и случая е особено тежък, поради което и на основание чл. 152, ал. 4, вр. с ал. 3, т. 1, 2 и 5 вр. с ал. 1, т. 2 НК за под. А. и чл. 152, ал. 4, вр. с ал. 3, т. 1 и 2 вр. с ал. 1, т. 2 НК за под. Д. и чл. 54 НК за двамата са осъдени както следва:

• под. А. на лишаване от свобода за срок от деветнадесет години

• под. Д. на лишаване от свобода за срок от петнадесет години.

Определен е първоначален строг режим и за двамата подсъдими.

На основание чл. 68, ал. 1 НК в изпълнение е приведено наказанието по нохд. № 1110/2007 г. на Окръжен съд гр. В., определено на подсъдимия И, в размер на две години и шест месеца лишаване от свобода.

Зачетено е и предварително задържане считано от 7.12.2008 г. за под. А. и от 8.12.2008 г. за под. Димов.

ПО ЖАЛБИТЕ на под. А. и Д.:

Доводите за съществени процесуални нарушения касаят оценката на доказателствата, не отстранените противоречия в показанията на пострадалата, отказано съкратено съдебно следствие.

Оплакванията са неоснователни.

Инстанционните съдилища са събрали необходимия обем доказателства и доказателствени средства, подробно и детайлно са ги обсъдили. Посочили са кои обстоятелства от значение приемат за установени и на коя доказателствени основа. Подробно са обсъдени и обясненията на подсъдимите, съпоставени с останалите доказателства по делото.

Категорично установено е по делото, че на икриминираната дата двамата подсъдими са нахлули в дома на пострадалата и мъжа с когото живее, нанесли й жесток побой, изнасили ли я /под. А. на два пъти / и я изоставили в безпомощно състояние на двора в калта. При огледа на място е намерен портфейл на под. Д., заедно с личната му карта. Под. А. доброволно е предал "дрехите с които е бил при Ж. заедно с под. Димов", по които е констатирано зацапване с калта от двора й.

Безспорно са установени многобройните травматични увреди по пострадалата при прегледа от 7.12.2008 г./виж заключението на съдебно медицинската експертиза /- в това число и опасност за живота вследствие на причинен левостранен пневмоторакс и последваща дихателна недостатъчност. Пострадалата е починала на 23.12.2008 г. вследствие на гноен перитонит, който е без връзка с констатираните по горе увреди, но е повлиян от общия стрес на организма и претърпените две оперативни намеси.

Установени са и увреди по двамата подсъдими, ухапвания по пръстите на ръцете им, кръвонасядания по лява и дясна предмишница на под. А. и по лява такава на под. Д., очевидно причинени от пострадалата в опита й да се защитистановени са и зацапвания по половите членове на двамата подсъдими от калта в двора, каквито има и във влагалището на пострадалата.

Констатациите направени по горе, дават основание на извода за липса на допуснати от инстанционните съдилища нарушения на правилата за проверка и оценка на доказателствата, които да са съществени и да пречат на правилното приложение на закона, доколкото въпросите за вината на всеки един от подсъдимите и отговорността им, са такива по установяване на фактически положения/обстоятелства от значение/.

Неоснователни са и оплакванията за нарушение на закона.

Тук се твърди, че няма извършено престъпление по чл. 152 НК, тъй като нямало проникване, а само блудствени действия от страна и на двамата подсъдими. Твърди се също че ако е имало проникване, то с оглед поетия алкохол, то бил налице доброволен отказ.

Доводите нямат нищо общо с установеното и посочено по горе по фактите, от една страна и от друга, те са правени и пред двете инстанционни съдилища и след като подробно са обсъдени правилно и законосъобразно, са оставени без последици. Тук следва да се отбележи подробния и задълбочен извод по приложимия закон, относно квалификацията на деянието, като особено тежък случай по смисъла на чл. 93, т. 8 НК, направен в мотивите към присъдата, който Върховния касационен съд на РБ изцяло споделя, поради което и не го преповтаря.

Неоснователни са и оплакванията за явна несправедливост на наказанието.

Подсъдимия Д. възразява, че не е отчетена степента на личното му участие от една страна и от друга, че под. А. бил "напълно невинен", не била съобразена и степента на обществена опасност на извършеното и на личната му обществена опасност.

Подсъдимия А. също възразява срещу неправилната оценка на обществена опасност на извършеното, степента на "довършеност" на деянието и осъществяване на "намисленото".

Оплакванията и на двамата подсъдими са неоснователни.

При определяне размера на наказанието, което следва да бъде наложено на всеки от подсъдимите инстанционните съдилища са взели предвид всички обстоятелства от значение. Съобразено е и личното участие на подсъдимите за постигане на вредоносния резултат, това че под. А. е зет на пострадалата, а под. Д. неин племенник, данните за личността им, проявената престъпна упоритост и състоянието, в което пострадалата е намерена, това че изнасилването е станало пред очите на мъжа, с който живее.

Наказания за под. А., при превес на отегчаващите вината обстоятелства, а за под. Д. при баланс на отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства, не са явно несправедливи по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, намира постановеното решение правилно и законосъобразно, а подадените жалби изцяло неоснователни.

Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение