Решение № 4442 от 7.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15113/2009 г.

Решение № 4442 от 7.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15113/2009 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Диагностично-консултативен център - II Добрич" ЕООД, гр. Добрич, против решение № 150 от 16.10.2009 г. по адм. дело № 435 по описа за 2009 г. на Административен съд - Добрич, с което е отхвърлена жалбата на лечебното заведение срещу писмена покана с рег. № 2904-09-77/14.07.2009 г. на Директора на РЗОК, гр. Добрич. Посочените пороци се състоят в неправилно прилагане на чл. 35, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване, на чл. 233 - чл. 235 от НРД 2006 г., както и на отменени подзаконови нормативни разпоредби - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Районната здравноосигурителна каса, гр. Добрич, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Добрич е писмена покана рег. № 2904-09-77 от 14.07.2009 г., издадена от Директора на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК), гр. Добрич, с която "ДКЦ -II - Добрич" ЕООД, гр. Добрич - изпълнител на специализирана извънболнична медицинска помощ по индивидуален договор (ИД) № 2904-09-24/26.02.2008 г. - е задължен да възстанови по сметка на РЗОК Добрич сумата 5113.11 лв., произхождаща от превишение на регулативните стандарти (РС) за III тримесечие на 2008 г. в частта направления за медико-диагностична дейност (МДД) бланка МЗ - НЗОК № 4. Решението на Административен съд - Добрич, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, е постановено при правилно прилагане на материалноправните норми на чл. 1, ал. 2, чл. 3, ал. 2 и чл. 4 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2008 г. (отм.) и на процесуалноправната норма на чл. 234 от НРД 2006 г. (Национален рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България, 2006 г.). След като е подложил на задълбочено обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства, съдът обосновано е приел за доказани извършените от жалбоподателя нарушения на поетите задължения по чл. 42 от ИД за назначаване на СМД и МДД по брой или стойност на отделните видове, определени в индивидуалните РС при възможност за преразпределяне в съответствие с чл. 43 от ИД. Развитите в касационната жалба съображения за нарушения на чл. 35, т. 1 и 2 от Закона за здравното осигуряване и противоречие с решения на ВАС, 5-чл. състави, № 12098 от 4.12.2006 г. и № 13623 от 10.12.2008 г., са неоснователни. Въпросът с правната допустимост на регулативните стандарти е разрешен с решение № 2 от 22.02.2007 г. по конст. дело № 12 от 2006 г. на Конституционния съд на Република България, което е задължително за всички държавни органи, юридически лица и граждани на основание чл. 14, ал. 6 от Закона за Конституционния съд. Ежегодно Народното събрание със закон определя средствата, които НЗОК има право да разходва за здравноосигурителни плащания за специализирана извънболнична медицинска помощ и за медико-диагностична дейност. С чл. 4, ал. 1 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2008 г. (отм.) е създадено задължение за НЗОК всяко тримесечие да определя към договорите с изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ броя на назначаваните от тях СМД и МДД в съответствие с определените суми на разходите за здравноосигурителни плащания. Ако назначи съответните дейности с бланки на НЗОК над определения му с регулативните стандарти брой, изпълнителят на медицинска помощ ще причини плащания от бюджета на НЗОК над определените средства. По силата на общото правило, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, ИМП дължи възстановяването на това, което е платено неправомерно в резултат на допуснатото нарушение на клаузата по индивидуалния договор. (В този смисъл решение № 14766 от 4.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5429/2009 г., VI о., решение № 15675 от 18.12.2009 по адм. дело № 11122/2009., VI о., решение № 2404 от 23.02.2010 г. по адм. дело № 13043/2009, VI о. и ДР.). Като нормативен акт от по-висока степен, ЗБНЗОК за 2008 г. (отм.) се прилага с предимство пред подзаконовите нормативни актове. Следва също да се има предвид, че разпоредбата на чл. 172 от Решение № РД-УС-04-127 от 27.12.2007 г. на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса, съгласно която Районната здравноосигурителна каса определя индивидуалните РС на всеки от отделните изпълнители на извънболнична медицинска помощ при спазване на утвърдените от директора на НЗОК регионални РС за съответното тримесечие, не е прогласена за нищожна с посоченото от касатора решение на ВАС, 5- чл. състав, № 13623 от 10.12.2008 г. по адм. д. № 10382/2008 г. Действаща е и разпоредбата на чл. 88, т. 4 от НРД 2006 г., която дава право на НЗОК да прекрати без предизвестие договора в случай, че изпълнителят не подпише протоколите за регулативни стандарти, представляващи неразделна част от индивидуалния договор. Неоснователни са касационните доводи, релевиращи нарушения на съдопроизводствени правила и неправилно прилагане на административнопроизводствени правила. С т. 441 от Решение № РД-УС-04-17 на НЗОК от 20.01.2009 г. за определяне на условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска и дентална помощ, реда за сключване на договорите с тях и други условия по чл. 55, ал. 2, т. 2, 4, 6 и 7 ЗЗО, издадено от управителя на Националната здравноосигурителна каса (обн., ДВ, бр. 8 от 30.01.2009 г.), е предвидено осъществяването на контрола по изпълнение на РС за третото и четвъртото тримесечие на 2008 г. да се осъществява по реда на глава двадесета и двадесет и първа от НРД 2006, като за целта се извършва проверка, за резултатите от нея, освен финансов протокол, се съставя "Протокол за неоснователно получени суми" и се издава писмена покана по реда на производството по чл. 233 и сл. от НРД 2006. Целта на цитираната подзаконовата нормативна разпоредба, която не противоречи на норми от по-висок ранг, е в административното производство за установяване и събиране на вземанията на НЗОК да се осигури защита на правата на ИМП. От фактическа страна по делото е установено, че със заповед № РД-09-85/08.04.2009 г. Директорът на РЗОК - Добрич е разпоредил да бъде извършена финансова проверка на "ДКЦ-II-Добрич" ЕООД върху изпълнението на РС за III тримесечие на 2008 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ. За резултатите от проверката е съставен финансов протокол № ФП-02-024/16.04.2009 г. и протокол за неоснователно получени суми № ФП-02-025/16.04.2009 г., в който подробно е изяснен произходът на констатираното превишение на РС в размер на 5113.11 лв. Процесуалната разпоредба на чл. 234 от НРД 2004 г. не създава задължение за разглеждане от арбитражната комисия на възражението, подадено до директора на РЗОК от изпълнителя на медицинска помощ. Поради това произнасянето на АК при РЗОК Добрич с решение по протокол № 4 от 05.06.2009 г. е без правно значение за изхода на спора. Констативният финансов протокол и протоколът за неоснователно получени суми съдържат подробно изложение на фактическите основания за издаване на оспорената писмена покана. Те са приложени към административния акт и изпълняват функциите на мотиви за издаването му. Жалбоподателят не е оспорил допуснатото превишение на РС за МДД за III тримесечие на 2008 г. в частта направления за медико-диагностична дейност (МДД) бланка МЗ - НЗОК така, както е констатирано с двата протокола по наименование на дейността, код МДД, цена на МДД, брой надвишени МДД и обща сума. Както е отразено и в мотивите на обжалваното съдебно решение, в съдебно заседание на 11.09.2009 г. процесуалният представител на жалбоподателя е потвърдил, че констатираните превишения на РС не се оспорват. При това фактическо положение следва да се приеме, че оспорената писмена писмена покана е издадена при спазване на материалноправните и процесуалноправните предпоставки за законосъобразност и като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Добричкият административен съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,