Решение № 468 от 11.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12337/2012 г.

Решение № 468 от 11.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12337/2012 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на Районната здравноосигурителна каса /РЗОК/ гр. Пловдив, чрез пълномощника юрисконсулт Марияна Янакиева, против решение № 1983/21.08.2012 г., постановено по адм. дело № 291/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, с което е отменена писмена покана с изх. № 16-2343/08.12.2010 г., издадена от директора на РЗОК гр. Пловдив. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против административния акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Амбулатория за индивидуална практика за специализирана медицинска помощ по акушерство и гинекология и онкология - д-р Камен Момчилов Ямаков" - гр. Пловдив, представлявана от д-р Камен Момчилов Ямаков, чрез пълномощника адв. Димитър Мелев, оспорва жалбата. В писмен отговор от пълномощника се излагат съображения за правилност на съдебното решение. Претендира се присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Пловдив е отменена писмена покана изх. № 16-2343/08.12.2010 г. на директора на РЗОК гр. Пловдив, с която "Амбулатория за индивидуална практика за специализирана медицинска помощ по АГ и онкология" - гр. Пловдив е поканена доброволно да внесе на НЗОК сумата в размер на 917,59 лв., представляваща превишение на определените й регулативни стандарти за медико-диагностични дейности за първо и второ тримесечия на 2009 г. За да постанови това решение съдът е приел, че при издаването на писмената покана е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствени правила, което не може да бъде отстранено и което се изразява в това, че проверката и издадената писмената покана се отнасят за период, различен от този, за който е възложена проверката. В тази връзка е изложил, че със заповед № II-РД-13-1956/15.11.2010 г., издадена от директора на РЗОК гр. Пловдив, е възложена проверка относно контрола по изпълнението на назначените и заплатени брой специализирани медицински дейности /СМД/ и стойност на медико-диагностични дейности /МДД/ по индивидуален договор № 162343/29.01.2010 г. и съгласно действащите разпоредби на НРД-2010 г. а проверката е извършена за първо и второ тримесечия на 2009 г., без да е била възлагана за тези периоди. Съдът е направил извода, че финансовият контрол не е изпълнен във вида и в рамките, очертани със заповедта, а финансовите контрольори са проверявали периоди от 2009 г., за което не са имали възложени правомощия от директора на РЗОК гр. Пловдив. Така постановеното решение е правилно. От фактическа страна е безспорно установено, че със заповед № II-РД-13-1956/15.11.2010 г., издадена от директора на РЗОК гр. Пловдив на основание чл. 72, ал. 2 и чл. 73 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, чл. 24 и § 10 от Националния рамков договор /НРД/ - 2010 г. е наредено да бъде извършена финансова проверка на изпълнителя на медицинска помощ "Амбулатория за индивидуална практика за специализирана медицинска помощ по АГ и онкология" по индивидуален договор № 162343/29.01.2010 г. за СИМП, с посочена задача - контрол по изпълнението на назначените и заплатени СМД и стойност на МДД; относно проверявания период е записано - "съгласно действащите разпоредби на НРД-2010 г." Въз основа на тези заповед е извършена проверка, по която е съставен констативен протокол от 17.11.2010 г. и протокол за неоснователно получени суми № II-РД-13-1956/15.11.2010 г., въз основа на които е издадена писмена покана с изх. № 16-2343/08.12.2010 г., която е предмет на оспорването пред първоинстанционния съд. С писмената покана изпълнителят на медицинска помощ е поканен да възстанови сумата 917,59 лв., представляваща превишение на определените регулативни стандарти за медико-диагностични дейности за първото и второто тримесечия на 2009 г. В писмената покана, както и в протокола за неоснователно получени суми е посочено, че са издадени в резултат на извършена финансова проверка, възложена със заповед № II-РД-13-1956/15.11.2010 г. По делото не са представени доказателства за изменение на тази заповед относно проверявания период или за издаване на друга заповед за извършване на проверка, в която да е посочен проверяван период - първо и второ тримесечия на 2009 г.; няма и твърдения за издаването на такива заповеди. Предвид съдържанието на заповед № II-РД-13-1956/15.11.2010 г. на директора на РЗОК се налага извода, че с нея е възложена проверка за изпълнението на регулативните стандарти за 2010 г., тъй като индивидуален договор № 162343/29.01.2010 г., сключен между изпълнителя на медицинска помощ "Амбулатория за индивидуална практика за специализирана медицинска помощ по АГ и онкология" и НЗОК има действие за 2010 г., а проверявания период е очертан чрез посочване на този договор. Посочването в заповедта, че проверката следва да се извърши съгласно действащите разпоредби на НРД-2010 г. не представлява определяне на проверявания период, а допълнително указание до проверяващите органи относно приложимата нормативна уредба, но в конкретния случай няма разминаване между определения със заповедта проверяван период - "съгласно индивидуален договор № 162343/29.01.2010 г." и указанието за извършване на проверката съгласно разпоредбите на НРД-2010 г., т. е. касае се все за 2010 г. Предвид изложеното, правилен е извода на първоинстанционния съд, че финансовата проверка, която е извършена за първо и второ тримесечия на 2009 г., е извършена за период, за който няма възлагане със заповедта на директора на РЗОК гр. Пловдив. В чл. 72, ал. 2 ЗЗО е предвидено, че непосредственият контрол по изпълнение на договорите с НЗОК за оказване на медицинска и/или дентална помощ се осъществява чрез проверки, извършвани от длъжностни лица от РЗОК - финансови инспектори, лекари - контрольори, и лекари по дентална медицина - контрольори, въз основа на заповед на директора на РЗОК. Според чл. 72, ал. 5 ЗЗО условията и редът за осъществяване на контрола по ал. 2, 3 и 4 се определят с инструкция, издадена от управителя на НЗОК. В изпълнение на тази законова делегация е приета Инструкция № РД-16-6 от 22.02.2010 г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 2 и 3 от Закона за здравното осигуряване, която в чл. 10, ал. 1 и 2 е предвидено, че непосредственият контрол на територията на РЗОК се извършва чрез проверки въз основа на заповед на директора на РЗОК, която следва да има посоченото съдържание, включващо вида и задачата на проверката. Предвид тази правна регламентация, заповедта за възлагане на проверката очертава предмета на производството, което в случаите на извършване на финансова проверка има ревизионен характер. Затова контролът, който проверяващите органи извършват при възложената им проверка следва да бъде съобразен с рамките на проверката, очертани в заповедта за възлагане, част от които несъмнено представлява проверявания период. Твърдението в касационната жалба, че в задължителното съдържание на заповедта по чл. 72, ал. 2 ЗЗО не се включва проверявания период, т. е. че неговото посочване в заповедта не било задължително, е неточно. След като в задължителното съдържание на заповедта е предвидено изискване за посочване на вида и задачата на проверката, то това означава, че в заповедта следва да бъдат посочени предметния и времеви обхват на проверката. Освен това, дори и да не съществуваше такова изискване, то след като в конкретния случай е посочен времевия обхват на проверката и той е очертан с посочването на индивидуалния договор с проверявания изпълнител на медицинска помощ, то този времеви обхват става задължителен за органите, на които е възложено извършването на проверката. Предвид изложените съображения, правилно първоинстанционният съд е достигнал до извода, че възложеният със заповед по чл. 72, ал. 2 ЗЗО финансов контрол следва да бъде осъществен във вида и в рамките /включително времеви рамки/, очертани със заповедта. Поради това че в конкретния случай е допуснато съществено отклонение от обхвата на проверката, то налице е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, представляващо основание за отмяна на оспорения пред съда административен акт. Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответната страна по касационната жалба за присъждане на направените разноски е основателно. По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 09.11.2012 г. по касационното производство, в който е удостоверено заплащане на уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв. Поради това е доказано, че страната е направила разноски за производството пред касационната инстанция в размер на 150 лв., които следва да бъдат възложени в тежест на другата страна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение