Решение № 7088 от 27.6.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" (БД ИБР) гр. Пловдив, подадена чрез юрисконсулт Гавраилова, насочена срещу Решение 212/ 05.12.2022 г., постановено по адм. дело 227/ 2022 г. на Административен съд- Ямбол (АС Ямбол). В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон. Оспорват се изводите на административния съд за незаконосъобразност на обжалваните условия в издаденото разрешително за заустване на отпадни води. Смята се, че директорът на БД ИБР е издал административен акт съответстващ на целите на Закона за водите, като същият е мотивиран и законосъобразен. Ответникът- "Геострой Инженеринг" ЕООД- гр.Ямбол в писмен отговор, подаден от управителя М. Тодоров излага доводи, че касационната жалба на БД ИБР e неоснователна и необоснована, респективно решението намира за правилно, законосъобразно и обосновано, като издадено в съответствие с материално правните норми и съдопризводствените правила. Касационният жалбоподател- Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", чрез главен юрисконсулт Гавраилова в писмено становище счита решението на Административен съд- Ямбол за неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли същото да бъде отменено в обжалваната му част и да се потвърди Решение РР-4615 от 19.07.2022 г. БД ИБР в отменената му част. Ответникът- "Геострой Инженеринг" ЕООД в открито съдебно заседание чрез адвокат Бошнакова моли да се остави без уважение касационната жалба и се остави в сила решението на АС- Ямбол. Намира, че изложените в касационната жалба съображения за нарушение на материалния закон не се установяват, а са произволно формулирани, без опора в доказателствения материал и с общо-теоретична обосновка. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Смята, че поради наличие на твърдените нарушения, съставляващи касационни основание за отмяна, обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С обжалваното решение се ОТМЕНЯ Решение РР-4615 от 19.07.2022 г. за изменение на Разрешително 33140226 от 31.07.2017 г. за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти, в частта Индивидуални емисионни ограничения по потоци и места за заустване, в която са включени показател нефтопродукти в индивидуални емисионни ограничения за място на собствен мониторинг Пункт 1, и в частта, в която са предвидени като място за собствен мониторинг Пункт 2 РШ на изход ЛПСОВ и Пункт 3 РШ на изход утаител (септична яма). За да достигне до този правен извод решаващият съд е посочил, че с Разрешително 33140226/ 31.07. 2017г. на Директора на Басейнова Дирекция "Източнобеломорски район" е предоставено ползване на воден обект: Река Батакдере, поречие на река Тунджа, за заустване на отпадъчни води за експлоатация на съществуващ обект Предприятие за преработка на маслодайни култури на Геострой Инженеринг" ЕООД. В частта Индивидуални емисионни ограничения е предвидено: Заустване 1, Поток 1, Смесен поток- БФОВ, ПОВ и ДОВ, място за собствен мониторинг, Пункт 1 РШ при координати 42° 26' 07,405" N , 26° 35' 46,776" Е, предвидени са Показатели и Индивидуални емисионни ограничения по отношение на определените стойности на индивидуалните емисионни ограничения (ИЕО), сред които и ограничения по показателите: БКП5 с ИЕО - 15, ХПК с ИЕО - 70 и растителни масла с ИЕО - 3. Административното производство е образувано със Заявление вх. РР-08-97/16.09.2021г. до Басейнова Дирекция "Източнобеломорски район", с което жалбоподателят Геострой- инженеринг ЕООД е поискал изменение на Разрешително 33140226/ 31.07.2017г. в частта Индивидуални емисионни ограничения по потоци и места на заустване, в графи: Показатели и Индивидуални емисионни ограничения по отношение на определените стойности на индивидуалните емисионни ограничения (ИЕО), като е предложил да бъдат променени стойностите на определените в разрешителното ограничения по показателите: БКП5, ХПК и растителни масла. Въз основа на това е издадено Решение РР- 4615 от 19.07.2022 г. за изменение на Разрешително 33140226 от 31.07.2017 г. на Директора на Басейнова Дирекция "Източнобеломорски район", в частта индивидуални емисионни ограничения по потоци и места на заустване, са предвидени изменения. Същите са обжалвани в частта- Индивидуални емисионни ограничения по потоци и места за заустване, в която са включени показател нефтопродукти в индивидуални емисионни ограничения за място на собствен мониторинт Пункт 1, и в частта, в която са предвидени като място за собствен мониторинг Пункт 2 РШ на изход ЛПСОВ и Пункт 3 РШ на изход утаител(септична яма). Според съдебния акт обжалваното Решение РР-4615 от 19.07.2022 г. е издадено от компетентен орган по смисъла на чл.52, ал.1, т.4 от ЗВ - Директора на Басейнова Дирекция Източнобеломорски район, който е и издател на Разрешително 33140226/ 31.07.2017г. Установил е, че формираните от дейността на обекта отпадъчни води се заустват в р. Батак дере, повърхностно водно тяло Река Тунджа от вливане на река Мочурица до вливане на р. Симеоновска с код BG3TU570R066. За периода 2016-2020 г. водното тяло е в лошо екологично състояние и добро химично състояние. Изместващи показатели от доброто състояние са: Макрозообентос, разтворен 02, NH4, N03, N02, N общ, РО4, Р общ. Определените с Решение РР-4615 от 19.07.2022 г. за изменение на Разрешително 33140226 от 31.07.2017 г. ограничения по показателите БКП5, ХПК и растителни масла са съобразени с двете становища на Директора на РИОСВ-Стара Загора и на експерта в Басейнова дирекция ИБР с изх.РР-08-97/2021г. от 28.09.2021г. В съдебния акт е посочено, че същевременно в нито едно от двете становища не се съдържа предложение за включване на показател нефтопродукти. Счел, че в конкретния случай липсват мотиви защо след като за процесното предприятие с производство и/ или рафиниране на растителни масла нормативно не се предвижда следен на показател нефтопродукти в изменения адм. акт е предвиден такъв показател. Неясно по какви причини в разпоредителната част на решението са включени и две нови места за собствен мониторинг с предвидени ИЕС за всяко място: По изложените съображения съдът намерил жалбата за основателна, като приел за издадено в нарушение за изискването за форма Решение РР-4615 от 19.07.2022 г. за изменение на Разрешително 33140226 от 31.07.2017 г. за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти, в частта Индивидуални емисионни ограничения по потоци и места за заустване, в която са включени показател нефтопродукти и са предвидени Пункт 2 и Пункт 3 за собствен мониторинг. Настоящият състав на ВАС трето отделение счита, че решението на административния съд е ПРАВИЛНО, като подадената срещу него касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са доводите от касационната жалба, че решението на адм. съд е неправилно и необосновано. Първоинстанционният съд е събрал всички допустими, относими и необходими доказателства, като е установил надлежно правно- релевантните факти. Въз основа на тези факти и след като е анализирал подробно правната уредба е формирал обосновани правни изводи. Адм. съд в съдебния акт е обсъдил приобщените към делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Мотивите в съдебното решение са формирани на база възприетите факти и дават отговори на всички искания и доводи на страните- чл. 235, ал. 2 от ГПК, чл.172а, ал.1 и ал.2 АПК. Не може да се приеме твърдението на касатора, че съдът едностранчиво е разгледал приобщените доказателства. Правилно съдът е посочил, че в оспорената част от решението на БД ИБР липсват конкретни мотиви за издаване на оспорената част от административния акт. Когато административният акт се издава в писмена форма, той трябва да съдържа изчерпателно посочените реквизити в чл. 59, ал. 2 от АПК. Мотивите трябва да бъдат достатъчно конкретни и да съдържат съображенията по въпроса, който се решава с административния акт. В случая това не е изпълнено за обжалваната част на адм. акт. С това той е приет в нарушение на изискванията на разпоредбата на чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от АПК. Този порок по чл.146, т.2 АПК обуславя частична отмяна на административния акт- чл.173, ал.2, ал. 3 АПК. В случая не би могло да бъде приложено и ТР 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК, тъй като не се откриват изложени съображения в преписката, които да подкрепят издадените нови параметри на разрешената дейност. Липсата на обоснованост е свързана и с друг порок- наличието на противоречие на обжалваните условия с материалния закон. Процедурата, по която е проведено административното производство е по реда на чл. 72, ал. 1, т. 2 от Закона за водите във вр. с чл. 21, ал. 1 от Наредба 2/ 08.06.2011г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване. Съгласно чл. 132 от ЗВ, лицата, от стопанската дейност на които се образуват отпадъчни води, са длъжни да изграждат необходимите пречиствателни съоръжения в съответствие с изискванията за заустване във водния обект, когато на съответната територия няма изградена канализационна система. Съгласно §1, т. 6 от ДР на Наредба 2/08.06.2011г., отпадъчни води са включително дъждовни, замърсени от извършването на производствена, стопанска, земеделска и битова дейност, както и водите от канализационните системи на населените места, селищните курортните образувания. Съгласно разпоредбата на чл.120 от ЗВ с оглед опазване на повърхностните води от замърсяване се определят емисионни норми и индивидуални емисионни ограничения (ИЕО), както и условия за тяхното постигане, като ИЕО не могат да бъдат по-малко строги от изискванията поставени в ЗВ, както и в други нормативни актове в областта на околната среда, имащи отношение към водите. Емисионните норми се определят с наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 13 от ЗВ (Наредба 2/08.06.2011 г. (изм. ДВ. бр.48 от 27.06.2015г.) за издаване на разрешителни за заустване и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване). Съгласно чл. 35 от разпоредбите на Наредба 2/08.06.2011г., ИЕО в разрешителните за заустване се определят за всеки конкретен случай чрез прилагане на комбинирания подход по смисъла на §1, ал.1, т.53 от ЗВ. Същите не могат да бъдат по-малко строги от емисионните норми за съответния промишлен сектор, регламентиран с наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 12 от ЗВ (Наредба 6/09.11.2000г.). Съгласно чл. 35, ал. 7 от разпоредбите на Наредба 2/ 08.06.2011г., ИЕО се определят като по- строги от емисионните норми/ нива в следните случаи- когато това е необходимо за постигане на целите за опазване на околната среда за повърхностно водно тяло- приемник на заустваните отпадъчни води. Следва се анализ на влиянието на производствените отпадни води върху водното тяло, предвид неговите характеристики. В конкретния случай липсва обосновка дали производството налага включването на допълнителни емисионни ограничения. Не се посочва какво налага предвиждането на нови две места за мониторинг- чл.122, т.1 и т.3 ЗВ. Следва да се отчете, че канализацията не е смесена, а е разделна за всеки поток отпадни води. Мястото на заустване в първоначалното разрешително е съобразено с изискването "за мястото, където отпадъчните води напускат промишленото предприятие" на чл.6, ал.1 и чл.16, ал.3 Наредба 6 от 9.11.2000 г. Взетите мерки в адм. дейност следва да са в унисон с принципът за пропорционалност- чл. 5, § 4, Договора за Европейския съюз (ДЕС), както и на принципа, установен в чл. 6, ал. 1 от АПК, задължаващ административният орган да упражни правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Процедурата е започнала по чл. 72, ал. 1, т. 2 от Закона за водите с искане (молба) от заявителя за намаляване на показателите на ИЕО. Завършила е с решение за изменение на разрешителното по чл.73 ЗВ, което обаче не само не удовлетворява искането (отказ), а наред с това утежнява положението с по- високи показатели и нови изисквания (служебно изменение по чл.73 ЗВ). Налице е служебно изменение с по- строги показатели. С това молителят е поставен в по- неблагоприятно положение от първоначалното и в колизия с принципа чл.6, ал.1- 3 АПК. Адм. орган в своята преценка за изменение по ЗВ, следва да извърши намеса, която е пропорционална на цялостната дейност на проверявания обект, като тя следва да е съразмерна, минималистична и последователна- чл. 6, ал. 2 и 3 АПК, чл. 74, ал.2, т.1- т.3 ЗВ. В случая тези принципи не са спазени в проведеното адм. производство. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение на адм. съд е правилно, не са налице сочените касационни основания за отмяната му и следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора, БД ИБР следва да бъде осъдена да заплати на ответната страна разноски, за касационната инстанция в размер от 1200 лв (хиляда и двеста лева) заплатено възнаграждение за адвокат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,