Решение № 270 от 23.10.2018 г. на ВКС по т. д. № 2434/2017 г.

Решение № 270 от 23.10.2018 г. на ВКС по т. д. № 2434/2017 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Татяна Върбанова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на "Техкерамик-М" АД /предишно "Техкерамик-М" ООД/, ЕИК[ЕИК], чрез процесуалните си пълномощници, срещу решение № 1156 от 22.05.2017 г. по в. т. д. № 5732/2016 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, 9 състав, с което е потвърдено решение № 32 от 01.04.2016 г. по т. д. № 46/2015 г. на Окръжен съд – Враца, в което са допуснати поправки на очевидни фактически грешки с решения № 68 от 13.07.2016 г. и № 98 от 10.10.2016 г. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявен от дружеството срещу В. Номи Х. иск по чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, за заплащане на сумата 65 049. 27 щатски долара, дадена на ответника за закупуване на автомобил на името на дружеството, като въззивният съд е квалифицирал иска по чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 284, ал. 2 ЗЗД. С определение № 215 от 11.04.2018 г. настоящият съдебен състав е допуснал касационно обжалване на атакуваното въззивно решение за проверка на неговата допустимост. В жалбата се поддържат касационни доводи за допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, с искане за касиране на решението и уважаване на исковата претенция, с присъждане на разноски. Подробни съображения са изложени в жалбата и в защита, поддържани в публичното съдебно заседание на 19.09.2018 г. Ответникът по касация – В. Номи Х., гражданин на САЩ, чрез процесуалните си пълномощници, поддържа доводи за неоснователност на жалбата. Така заявеното становище е подробно мотивирано в постъпил по делото писмен отговор и в становище, поддържани в съдебно заседание, с искане за присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: При постановяване на обжалвания съдебен акт съставът на Апелативен съд – София е приел, че с поддържаните във въззивното производство твърдения от страна на пълномощника на ищцовото дружество /съдебно заседание на 22.02.2017 г. / за неизпълнено ответника на договорно задължение – по договор за поръчка, са отстранени нередовности на исковата молба и искането е приведено в съответствие с обстоятелствата, на които се основава. При условията на т. 2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, предявените искове са квалифицирани по чл. 79, вр. с чл. 284, ал. 2 ЗЗД, като са дадени съответни указания на страните във връзка с подлежащите на доказване факти. От фактическа страна е прието за установено наличието на договор за поръчка между ищцовото търговско дружество и ответника – за сключване от ответника Х. на договор за лизинг и последващо придобиване на собствеността върху автомобил Джип В., на стойност 65 000 щ. д., при заплащане, за сметка на дружеството, на лизингови вноски в размер на 1 720 щ. д. за 36 месеца. За наличието на посочения договор, решаващият състав се е позовал на решение на ОС на дружеството, прието с протокол от 10.05.2011 г. и на ежемесечното превеждане на суми за лизинговите вноски от ищеца на ответника, с извод, че липсва пълномощие за сключване на договор за лизинг от името на дружеството, или за придобиване на собствеността върху автомобила от името на същото. В подкрепа на последния извод е преценено последващо решение на О. от 20.05.2011 г., взето от съдружниците В. Х. и неговата майка В. Х., за регистриране на автомобила на името на Х. и корекция на всички документи за собственост на автомобила. По отношение на последното решение, съставът на АС-София е приел за неоснователно оспорването на истинността на протокола. Независимо от липсата на представени по делото доказателства, решаващият съд е счел за безспорни обстоятелствата, свързани със сключването на договор за лизинг от ответника, с предмет ползването и възможното придобиване на процесния автомобил в САЩ и с придобиването му, съответно регистриране на автомобила на името на ответника, след изплащане на лизинговите вноски през 2014 г. Прието е също така, че ответникът е ползвал автомобила от 2011 г., съобразно решението на О. и е заплащал лизинговите вноски с предоставени му от ищеца средства. Констатираното от съда неизпълнение на задължението на довереника да осъществи отчетна сделка, не е съотнесено към претенцията за връщане на предоставените от доверителя парични средства, послужили за заплащане на лизинговите вноски. В тази насока е налице позоваване на чл. 292, ал. 2 ЗЗД, като са изложени и евентуални съображения, основани на изразената от довереника готовност за реализиране на прехвърлителна сделка в САЩ, като отказът за приемането поставя доверителя в забава. Въззивното решение е валидно, но е процесуално недопустимо, по следните съображения: Предявеният от "Техкерамик-М" ООД иск е квалифициран и разгледан от първата инстанция като иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД. При определяне на тази правна квалификация, Окръжен съд – Враца е взел предвид обстоятелствената част на исковата молба, съответстваща на искането за връщане на предоставени от дружеството суми, преведени на ответника за заплащане на лизингови вноски и съответно за придобиване на автомобила. Според изричните твърдения на ищцовото дружество /сега касатор/, след като автомобилът е следвало да бъде закупен на името на дружеството, а не лично на името на съдружника, е налице неоснователно обогатяване, или, получаването на сумата от ответника е на неосъществено основание. Във въззивната жалба, депозирана от "Техкерамик-М" ООД, са поддържани доводи за недопустимост на първоинстанционното решение, вкл. и затова, че ОС – Враца недопустимо е разгледал, обсъдил и формирал правни изводи по непредявен иск с правна квалификация чл. 284, ал. 2 ЗЗД, независимо от приета в доклада правна квалификация на предявения иск по чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД- връщане на даденото при неосъществено основание и разпределена доказателствена тежест на страните именно при тази правна квалификация. В публичното съдебно заседание на 22.02.2017 г. процесуалният пълномощник на въззивника е поддържал, че "не е осъществено основанието, договор за покупко-продажба на автомобил на името на дружеството" и затова сумата се претендира на основание чл. 55 ЗЗД. Непосредствено след това изявление е поддържано твърдение за наличие на договор за поръчка, който не е изпълнен от страна на ответника, поради което е налице неизпълнение на договорно задължение и на основание чл. 79, във вр. с чл. 284 ЗЗД се претендира възстановяване на сумата, платена за покупка на автомобила. Процесуалният пълномощник на въззиваемия е заявил становище / в същото о. с. з. /, че направеното от ищеца уточнение съставлява недопустимо изменение на иска. С постановеното от въззивния съд определение от 22.02.2017 г., при условията на т. 2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, исковете са квалифицирани по чл. 79, във вр. с чл. 284, ал. 2 ЗЗД, като са дадени съответни указания на страните. Становището на съдебния състав на САС е мотивирано с: изясняване на процесуалната воля на ищеца и съответно, привеждане на искането в съответствие с обстоятелствата, на които се основава. Прието е, че по този начин се отстраняват нередовности на исковата молба и не се касае за изменение на иска. Настоящият съдебен състав приема, че въззивният съд, се е произнесъл извън очертания в исковата молба предмет на делото. Видно от обективираната в мотивите решаваща воля на съда, искът е уважен на незаявени в исковата молба обстоятелства, от които произтича твърдяното и претендирано от търговското дружество ищец спорно материално право. Действително, поддържано е, че решението за сключване на лизингов договор за процесния автомобил и за закупуването му, е взето от общото събрание на съдружниците /О. / на "Техкерамик-М" ООД от 10.05.2011 г. Същевременно, в обстоятелствената част на исковата молба липсват твърдения за мандатни правоотношения, а и решението на О. не би могло да съставлява договор за мандат. Дори и с оглед на изяснените в хода на процеса обстоятелства, че ответникът е бил и управител на дружеството за част от периода, през който са превеждани лизингови вноски, то не би могло да се изведе извод, че той, като органен представител на дружеството, е осъществявал, основана на представително правоотношение, представителна власт. Според предвидената в ТЗ компетентност на управителя на дружеството с ограничена отговорност, освен управленската дейност, изразяваща се в организиране и ръководство дейността на дружеството, той е и волеизявяващ орган на дружеството. При тези данни, въззивният състав неправилно е приел, че чрез въведените нови твърдения от страна на процесуалния пълномощник на дружеството, всъщност се отстранява нередовност на исковата молба, изразяваща се в несъответствие между обстоятелствена част и петитум. Всъщност, решаващият състав на Апелативен съд – София се е произнесъл недопустимо – въз основа на различни, от надлежно въведените от ищеца, правопораждащи факти и при липса на предпоставки за провеждане на производство по чл. 129, ал. 4 ГПК. Поради това въззивното решение подлежи на обезсилване и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав и произнасяне по въззивната жалба срещу първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявения иск по чл. 55, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД. При повторното въззивно разглеждане на спора, съдът следва да се произнесе и по разноските за водене на делото в настоящото производство. Така мотивиран и на основание чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА решение № 1156 от 22.05.2017 г. по в. т. д. № 5732/2016 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, 9 състав ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване.