Решение № 9620 от 27.9.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11511/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по две касационни жалби,съответно : от Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ и от Енерго БР ЕООД срещу решение 4415 от 03.08.2020 г., постановено по адм. дело 163 от 2020 г. по описа на Административен съд София град, с което по жалба на Електроразпоределение Юг ЕАД - гр. Пловдив е отменено решение Ж-687/11/12/2019 г. на председателя на КЕВР и преписката е върната на КЕВР за ново произнасяне съобразно дадените от съда задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.

С отмененото решение на председателя на КЕВР на Електроразпоределение Юг ЕАД са дадени указания да издаде на Енерго БР ЕООД гр. Раковски становище с посочени условия съгласно Наредба 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, глава пета,раздел II, отговарящи на нормативните изисквания на чл. 27 от ЗЕВИ за фотоволтаична електрическа централа /ФЕЦ/ Енерго БР 1, заявена за изграждане при условията на чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ .

Касационният жалбоподател КЕВР твърди неправилност на решението като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по същество, с което да отхвърли жалбата на Електроразпределение Юг ЕАД гр. Пловдив срещу решение Ж-687/11/12/2019 г. на председателя на Комисията. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Вторият касационен жалбоподател, Енерго БР ЕООД гр. Раковски твърди неправилност на решението поради нарушение на материалноправните разпоредби и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго, с което отхвърли жалбата наЕлектроразпределение Юг ЕАД гр. Пловдив срещу атакувания с нея акт на КЕВР. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.

Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, КЕВР, се представлява от юриск. Т. Бельова, която поддържа касационната жалба, а по същество твърди основателност на същата, съответно неправилност на атакувания съдебен акт по съображения, развити устно в хода по същество.

Касационният жалбоподател Енерго БР ООД- гр. Раковски, редовно призован, се представлява от адв. Стойчева, която поддържа касационната жалба ,твърди основателност на същата, съответно неправилност на съдебното решение по съображения, подробно развити в жалбата и устно в хода по същество. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът, Електроразпоределение Юг ЕАД гр. Пловдив, редовно призован ,се представлява от юриск. Щ. Радев, който оспорва касационните жалби и твърди неоснователност на същите, съответно правилност на съдебното решение по съображения, подробно развити в писмен отговор на касационните жалби.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби, съответно за правилност на оспореното с тях съдебно решение.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становищата на страните, извърши проверка на обжалваното решение на наведените в касационните жалби основания и извърши вменената му от разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и правилност на съдебния акт с оглед съответствието му на материалния закон, приема следното:

Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни, за които обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледани по същество, същите са неоснователни.

Производството пред административния съд е образувано пo жалба на Електроразпределение Юг ЕАД гр. Пловдив срещу решение Ж-687/11.12.2019 г. на председателя на КЕВР, с което на жалбоподателя са дадени следните задължителни указания :

1. В едномесечен срок да издаде становище с посочени в него условия за присъединяване съгласно Наредба 6, Глава пета, Раздел II, отговарящи на нормативните изисквания на чл. 27 от ЗЕВИ на Енерго БР ЕООД за ФЕЦ Енерго БР 1 до 30 kW, заявена за изграждане при условията на чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ в УПИ III 2677, кв. 532 по плана на гр. Раковски, община Раковски.

1. В едноседмичен срок след приключване на дейностите по т.1, Електроразпределение Юг ЕАД да представи на Комисията доказателства за изпълнението им.

С обжалваното съдебно решение АССГ е отменил решение Ж-687/11.12.2019 г. на председателя на КЕВР и е върнал преписката на КЕВР за ново произнасяне съобразно дадените в съдебното решение задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.

За да стигне до този правен резултат, АССГ е установил следното от фактическа страна :

Производството пред КЕВР е започнало по жалба на Енерго БР ЕООД гр. Раковски срещу прекратяване на процедура за присъединяване на фотоволтаична електрическа централа Енерго БР 1 с мощност до 30 kW, в УПИ III 2677, кв. 532 по плана на гр. Раковски, собственост на дружеството, към електроразпределителната мрежа с мотива, че изграденият в имота гараж допълващо застрояване не представлява сграда по смисъла на чл. 24, ал. 1 от ЗЕВИ.

В резултата на проведеното пред КЕВР административно производство във връзка с жалбата на Енерго БР ЕООД , административният орган е заключил, че са налице всички материалноправни предпоставки за издаване от страна на електроразпределителното дружество на становище за присъединяване на изградената ФЕЦ същата е с мощност до 30kW, недвижимият имот е в урбанизирана територия, в него е построен съгласно разрешение за строеж и въведен в експлоатация с Удостоверение 43/02.07.2019г. обект с идентификационен 501.2677.1, съставляващ едноетажен масивен гараж с площ от 16 кв.м. , който е присъединен към електроразпределителната мрежа и върху чиято конструкция е изградена процесната ФЕЦ. Неправилно електроразпределителното дружество било коментирало вида на гаража и дали същият е сграда или не, позовавайки се на неотносимия към случая ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Разпоредбите на ЗЕВИ и ЗУТ не давали на електроразпределителното дружество право да прави тълкувания на понятиятасграда и постройка, търсейки общото и различното между тях, тъй като по този начин недопустимо се ограничават правата на инвеститорите, дадени им с чл.24, ал.1, т.1 от ЗЕВИ. С горните мотиви КЕВР е постановил решението си с цитираното по-горе съдържание.

АССГ е стигнал до извода за незаконосъобразност на обжалваното пред него решение на КЕВР.

Анализирайки разпоредбите на чл.23 и чл.24 от ЗЕВИ, АССГ е съотнесъл двете като правило към изключение, т.е. чл. 24 от ЗЕВИ предвижда изключение от правилото, въведено с чл. 23 от същия закон относно изискванията за присъединяване на такива обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници и условията, на които същите следва да отговарят, за да бъдат присъединени към електропреносната мрежа.

Видно от съдържанието на разпоредбата на чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ, изискванията по чл. 23 от същия закон не се прилагат за енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници с обща инсталирана мощност до 30 kW включително, които се предвижда да бъдат изградени върху покривни и фасадни конструкции на присъединени към електроразпределителната мрежа сгради и върху недвижими имоти към тях в урбанизираните територии. Според АССГ целта на това изключение е да се стимулира използването на електрическа енергия от собствени неголеми обекти за производство на електроенергия от възобновяеми източници за собствено потребление затова е предвидено изискването да е налице сграда в имота, а остатъчното количество произведена, но неизползвана електрическа енергия следва да се изкупи от оператора по предвидени в закона преференциални цени. Като е приел, че разпоредбата на чл. 24 от ЗЕВИ представлява изключение, т. е. стеснителна/извънредна хипотеза на общото правило, съдът е заключил, че същото не може да бъде тълкувано разширително в спора, с който е сезиран, включително и що се отнася до значението на понятието сграда, употребено от законодателя за целите на закона.

Административният съд е анализирал понятието сграда, уредено основно и детайлно в разпоредбите на ЗУТ. Както правилно е приел първоинстанционният съд, в ЗУТ липсва легална дефиниция за понятието, но значението му следва да се извлича от съдържанието на разпоредбите в закона. Съдът е изследвал последователно разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗУТ, съгласно която застрояване представлява разполагането и изграждането на сгради и постройки, мрежи и съоръжения в поземлени имоти и е приел, че основателно законодателят е направил разграничение между понятията сграда и постройка, както и тази на чл. 41 от ЗУТ, съгласно която допълващото застрояване в урегулираните поземлени имоти се състои от спомагателни, обслужващи, стопански и второстепенни постройки към сградите на основаното застрояване.

На база гореизложеното АССГ е стигнал до извода, че строежи по смисъла на ЗУТ са както сградите, така и постройките, а гаражът безспорно е постройка допълващо застрояване по смисъла на чл. 41 и сл. от ЗУТ, което обаче не го превръща в сграда по смисъла на същия закон /в частност чл. 42, ал. 2 и чл. 43, ал. 1 от ЗУТ, които ясно отграничават гаражите от сградите като понятия./ Същото разграничение се съдържа и в чл. 70 от Наредба 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони.

Първоинстанционният съд е приел за неоснователен довода на Енерго БР ЕООД, изложен в писмен отговор от 06.02.2020 г., според който, след като гаражът е нанесен в скицата на имота, то същият следва да се приеме за сграда по смисъла на чл. 24 от ЗЕВИ. Според АССГ неоснователно е и позоваването на Закона за енергийната ефективност, който урежда обществените отношения, свързани с провеждането на държавната политика за повишаване на енергийната ефективност, в целите на който съгласно пар. 1, т. 27 от ДР на ЗЕЕ под сграда се разбира конструкция със стени и покрив, в която се използва енергия за регулиране на вътрешната температура. В този смисъла съдът е приел, че и съгласно разпоредбите на ЗЕЕ понятието сграда на практика представлява място за обитаване, за отопляване, на което са необходими енергийни ресурси, поради което с оглед на така изложеното е заключил, че процесният гараж, изграден от ламарина не представлява такова място и по смисъла на ЗЕЕ.

Според АССГ въз основа на представените по делото писмени доказателства -

скица, разрешение за строеж, удостоверение за въвеждане в експлоатация, не може да се направи извод, че се касае за масивна постройка. От приетата съдебно-техническа експертиза и приложените снимки към нея е видно, че гаражът е изпълнен от тънкостенна метална рамкова конструкция. Закрепването на конструкцията към бетоновата настилка по проект следва да се изпълни чрез анкерни болтове, а в действителност е изпълнено чрез заваряване на арматурни железа към петите на колоните. Стените и покрива са изпълнени от ламарина. Въз основа заключението на експертизата, АССГ е приел за неправилен извода на КЕВР за масивния характер на гаража. Макар видът на строителството на процесния гараж по същество да не променя факта, че същият съставлява постройка допълващо застрояване, начинът на изпълнение и конструкцията му от ламарина създават индиция, че изграждането на подобен род постройка във въпросния имот УПИ III 2677 има за цел единствено заобикаляне изискването на чл. 23 от ЗЕВИ, като се създаде привидност за изпълнение на предпоставките на изключението по чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ. По горните съображения АССГ е отменил като незаконосъобразно решение Ж-687/11/12/2019 г. на председателя на КЕВР и е върнал преписката на КЕВР за ново произнасяне съобразно дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.

Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно.

Настоящият състав на ВАС, трето отделение споделя изцяло развитите от АССГ в мотивите на съдебния му акт доводи за отмяна на решение Ж-687/11/12/2019 г. на председателя на КЕВР и за връщане на преписката на КЕВР за ново произнасяне съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона, не намира за необходимо да приповтаря тези доводи и препраща към тях като мотиви на настоящия съдебен акт в съответствие с правомощията си по чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК.

Правилен е решаващият извод на АССГ за незаконосъобразност на обжалваното решение на КЕВР поради постановяването му в противоречие с материалния закон и с обявената от закона цел. Действително, както КЕВР е посочила в административния акт, ЗЕВИ има за цел да стимулира производството и потреблението на енергия, произведена от възобновяеми източници - чл. 2 от ЗЕВИ, като съгласно чл. 18, ал. 1 от същия закон, на производителите следва да бъде представен гарантиран достъп на енергия, произведена от възобновяеми източници. Обоснован е доводът на АССГ, че гарантиран достъп не следва да означава безусловен достъп и именно поради тази причина в глава четвърта, раздел втори на ЗЕВИ са уредени предпоставките за присъединяване на енергийни обекти за производство на електроенергия от възобновяеми източници. Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от ЗЕВИ операторите на разпределителните електрически мрежи ежегодно от 28 февруари представят на оператора на преносната мрежа предвижданите за едногодишен период електрически мощности, които могат да бъдат предоставяни за присъединяване към разпределителните мрежи на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници по райони на присъединяване и нива на напрежение. Разпоредбата на чл. 23 от ЗЕВИ определя реда, по който лицата, които искат да изградят обекти за производство на електроенергия от възобновяеми източници следва да процедират, като тази процедура е предвидена именно в изпълнение на целите на ЗЕВИ, по чл. 2 и чл. 18 с цел постигане на предвидимост и обективност и за да не се допуска дискриминация по отношение на всички желаещи да бъдат включени в електропреносната мрежа производители.

Въз основа на горното правилен е изводът на АССГ, че възприемането тезата на КЕВР, че операторът следва безусловно да присъедини всеки производител на електроенергия от възобновяеми източници, обсъдената регламентация в ЗЕВИ би била ненужна от една страна, а от друга присъединяването на всеки желаещ производител при условията на чл.24, т.1 от ЗЕВИ би било в противоречие с целта на закона, предвид нормите на чл. 22 и чл. 23 от ЗЕВИ.

Обосновано АССГ е заключил, че наличието на подобна регламентация и одобряването на електрически мощности е в съответствие с целите, регламентирани в Приложение 1 на Директива 2009/28/ЕО, които от своя страна предвиждат създаване на баланс между увеличаването на дела на електроенергия от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на електроенергия- от една страна и формирането на цената на електроенергията, която не следва да е непосилна за крайните потребители от друга страна.

Правилен е и решаващият извод на АССГ за това, че разпоредбата на чл. 24 от ЗЕВИ регламентира изключение от въведеното с чл. 23 от същия закон правило. Целта на това изключение е да се стимулира ползването на електроенергия от собствени неголеми обекти и съоръжения за производство на електроенергия от възобновяеми източници предимно за собствени нужди затова и законът предвижда задължението да е налице сграда в имота, като само остатъчното количество от произведената и неизползвана за собствени нужди електроенергия да се изкупи от оператора по предвидените в закона преференциални цени.

Изграждането на обекти за производство на електроенергия от възобновяеми източници с малка мощност, в урбанизирани територии налага извод, че основна част от произведената електроенергия ще се ползва за захранване на обектите, собственост на инвеститора, или за захранване на сгради, намиращи се в имотите, в които са разположени инсталациите и съоръженията , какъвто е смисълът, вложен в понятието сгради, използвано в ЗЕВИ.