Решение № 7667 от 8.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9730/2017 г.

Решение № 7667 от 8.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9730/2017 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ), подадена чрез юриск. Д. П. Жалбата е против решение № 440 от 07.07.2017 г., постановено по адм. дело № 545/2017 г. от Административен съд Х. С него по жалба на Я. Р., лично и като законен представител на малолетните М. Ю. А. Расули, Б. Х. Р. и М. Х. М. Расули, е отменено решение № 7660 от 31.03.2017 г. на председателя на ДАБ и преписката е върната за ново произнасяне по молбата за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, при съобразяване указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. С касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение. Ответниците - Я. Р., лично и като законен представител на малолетните М. Ю. А. Расули, Б. Х. Р. и М. Х. М. Расули, чрез процесуалния им представител адв. З. Г., с отговор на касационната жалба изразява становище за правилност на обжалваното решение. Моли същото да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд - С. град е било образувано по жалба на Я. Р., лично и като законен представител на малолетните М. Ю. А. Расули, Б. Х. Р. и М. Х. М. Расули, всички граждани на Афганистан, срещу решение № 7660 от 31.03.2017 г. на председателя на ДАБ. С него на основание чл. 8, чл. 9 и чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) им е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 87 от ЗУБ е отменил оспореното решение и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по молбата за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, при съобразяване указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган и в предвидената в закона писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Като такива съдът е счел допуснато нарушение на чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет.), тълкува във връзка с прилагане принципа за "висшия интерес на детето" установен в Конвенцията на ООН за правата на детето. Съдът е счел, че е нарушена посочената разпоредба, тъй като не е била уведомена в административното производство компетентната дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на малолетните деца, по време на производството не е присъствал социален работник, който да е дал становище, нито е представен социален доклад за децата. Административният съд е приел, че е допуснато и нарушение на чл. 15, ал. 8 от ЗЗДет., тъй като търсещата закрила Я. Р. е запозната с общите Указания за правата и задълженията й, без в тях да има изрично посочване /или указание/ относно правата, касаещи придружените малолетни лица. Съдът е приел, че по отношение на Я. Р. също било допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като административният орган не е разгледал молбата й във връзка с молбата на молбата за закрила на съпруга й, за да издаде решение, което да е съобразено и съответно с решението по молбата на другия чл. на семейството й. Обжалваното решение е правилно като краен резултат. С разпоредбата на чл. 6а от ЗУБ е въведен принципът за най-добрият интерес на детето. Според тази разпоредба при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрият интерес на детето. Посочено е, че преценката на най-добрия интерес на детето се извършва в съответствие с разпоредбите на Закона за закрила на детето (ЗЗДет.). Критериите за преценката са посочени в § 1, т. 5 от ДП на ЗЗДет., към които препраща § 1, т. 11 от ДР на ЗУБ. Нормата на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет., задължава при всяко дело съдът или административният орган да уведоми Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, като дирекцията изпраща представител, който изразява становище, а при невъзможност предоставя доклад. В случая няма данни, а и не се твърди, че в административното производство по предоставяне на закрила на малолетните чужденци въобще е изпратено уведомление до дирекцията за провеждане на производство по отношение на тях. Няма данни такова уведомяване да е направено и от съда, каквато възможност дава разпоредбата. Също така не се установява в рамките на административното или съдебното производство да е изпратен социален работник, нито пък да е дадено становище или да е представен доклад от такъв. Разпоредбата на националния закон в този смисъл следва да се разглежда и във връзка с прилагане на принципа за "висшия интерес на детето", установен в Конвенцията на ООН за правата на детето, който е от основополагащо естество и всички публични органи следва да му отдават първостепенно значение, когато предприемат мерки, свързани с деца. При това положение се явява правилна преценката на първоинстанционния съд, че производство пред ДАБ е проведено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради неизпълнение на изискванията на чл. 15 от ЗЗД. Правилно съдът е преценил също, че административният орган се е ограничил само до бежанската история на майката, като е приел, че не са налице основания за предоставяне на закрила, без въобще да обоснове решението си за отказ за предоставяне на статут по отношение на трите деца малолетните М. Ю. А. Расули, Б. Х. Р. и М. Х. М. Расули. Първоинстанционният съд правилно е приел също, че е налице допуснато нарушение на чл. 15, ал. 8 от ЗЗДет. От представените доказателства не може да се формира извод за това, че в хода на административното производство на Я. Р., в качеството й на законен представител на децата й, е разяснявано правото им на правна помощ по реда на чл. 15, ал. 8 от ЗЗДет. Това задължение на административния орган е императивно и е пряко свързано с осъществяването на пълноценна защита на правата на засегнатите деца. Неизпълнението му представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което следва да бъде поправено при новото разглеждане на преписката. Подаването на жалба и предоставянето евентуално на правни консултации от неправителствена организация не игнорират правото на Я. Р., в качеството й на законен представител на децата й, да знае, че има възможност да получи правна помощ във всички производства, засягащи техните права или интереси. В същото време следва да се отчете като неправилна преценката на първоинстанционния съд за нарушаване на процедурата, тъй като представената от Я. Р. бежанска история не била съпоставена с тази на съпруга й. Искането за предоставяне на закрила следва да се осъществява лично и по волята на индивида, а преценката на административния орган се дължи по заявеното лично основание. Видно от данните по преписката, търсещата закрила е подала молба в лично качество и по отношение на трите й малолетни деца. Изложила е бежанска история, която касае изключително нея. Молбата е разгледана и оценена, съобразно посочените в нея обстоятелства. По този начин изцяло е изпълнено изискването на чл. 73 от ЗУБ, задължаващ агенцията да разгледа молбата за предоставяне на международна закрила индивидуално, обективно и безпристрастно. Цитираният текст на чл. 73 ЗУБ транспонира на национално ниво чл. 8, § 2, б. "а" от Директива 2005/85/ЕО. Тълкуването на нормата доказва, че всяка молба е предмет на отделно производство. Никъде в националното или европейското законодателство не е въведено задължение за компетентния орган да образува съвместни производства при съпрузите. С оглед на това, изводът на административния съд за допуснато съществено нарушение на административните правила при постановяване на отказа, изразяващо се в пропуск да се обсъдят съвместно заявленията за международна закрила, подадени от двамата съпрузи, е неправилен. Представените по делото доказателства да отправяни заплаха по отношение на съпруга и свекъра на Я. Р. следва да се съобразят и оценят след връщане на преписката на административния орган само в контекста на това доколко те касаят Я. Р. и трите й малолетни деца. По изложените съображения решението на Административен съд - С. град като правилно следва да бъде оставено в сила като се вземат предвид коригиращите мотиви на настоящото решение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,