Решение № 233 от 29.08.2012 г. на ВКС по н. д. № 592/2012 г.

Решение № 233 от 29.08.2012 г. на ВКС по н. д. № 592/2012 г., I н. о., НК, докладчик съдията Пламен Томов ВКС е трета инстанция по делото пред него, което е започнало след жалби както от името на частните обвинители и граждански ищци, така и на подсъдимия срещу решение на Пловдивския апелативен съд, изменящо присъда на Пазарджишкия окръжен съд. Първоинстанционната присъда - 42 от 2 ноември 2011 г. по нохд 490/11 г. е, за убийството на З. П., извършено по непредпазливост от подсъдимия О. Ю., но чрез нанесена на 6 февруари с. г. средна телесна повреда по чл. 129 НК (разстройство на здравето, временно опасно за живота на П.), от която П. починал на 16 февруари 2011 г.: престъпление по чл. 124, ал. 1 НК, за което Ю. е наказан 3 г. и 6 месеца лишаване от свобода при общ режим в затворническо общежитие от открит тип. С присъдата са уважени гражданските искове на наследниците на П. - съпруга, малолетно дете и майка, за причинените им от престъплението неимуществени вреди в размер на 70 000 лв. за всеки, а на съпругата-и обезщетение за разходите за погребението в размер на 1500 лв. Второинстанционното (въззивно) решение - 11 от 27 януари 2012 г. по внохд 592/11 г., е издадено по жалби пак от същите страни, но като е уважена само подадената от името на подсъдимия Ю. и отговорността му е смекчена и наказателно, и граждански: прието е да е извършил деянието в състояние на афект (на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с тежка обида) по по-леко наказуемо престъпление по чл. 124, ал. 2 НК, лишаването от свобода е намалено на 1 г., а обезщетението-на по 30 000 лв., респ. на 1000 лева. От името на частните обвинители и граждански ищци А., Ю. и А. Перчинкови е оспорено тъкмо това смекчаване в наказателната и гражданските отговорности на подсъдимия, а искането към ВКС е да утежни положението на подсъдимия като бъде потвърдена първоинстанционната присъда, увеличени наказанието и обезщетенията, или делото да бъде върнато за ново разглеждане за постигане на този резултат във въззивния съд. В другата касационна жалба е поискано още по-голямо смекчаване на отговорността-чрез условното осъждане (чл. 66 НК) на подсъдимия и допълнително намаляване на присъдените обезщетения. В съдебното заседание на касационната инстанция жалбите са поддържани, а според прокурора частично основателна е само подадената от името на частните обвинители и граждански ищци. ВКС намери основателна към този момент само жалбата от името на частните обвинители и граждански ищци и само поради следното. I. Към този момент - защото от основателността на тази жалба не следва непременно неоснователността на жалбата от името на подсъдимия; недостатъкът на обжалваното решение е освен това неотстраним изцяло при касационната проверка. Причината е допуснатото в ПАС съществено нарушение на правото на защита, предоставено в интерес на гражданите от страната на частното обвинение и засегнато след отказа на съда на 24 януари 2012 г. да уважи поисканото от прокурора назначаване на т. нар. арбитражна експертиза по въпроса дали деянието на подсъдимия е извършено в състояние на силно раздразнение (на афект), причинено от пострадалия. Без значение за възникване на нарушението е, че повереникът на частните обвинители и граждански ищци само се е присъединил към искането на прокурора или че при оспорването пред ВКС същият се е позовал неправилно в тази насока на основанието по т. 1 вместо по т. 2 в ал. 1 на чл. 348 НПК (на материалното, вместо на процесуалното нарушение на закона). Същественото е, че отказът на съда пряко се е отразил на възможността за разкриване на обективната истина по делото (чл. 13 НПК) - важна гаранция при упражняване и на правото на защита. Необходимостта от назначаването на нова експертиза е била породена от противоречието между вещите лица, чието мнение послужило за повдигане на обвинението в съда и за постановяване на първоинстанционната присъда, и вещото лице, назначено във въззивната инстанция и дало мнението в основата на нейния съдебен акт. Разрешавайки спора между вещите лица (при това-задочно, за далите първоначалното заключение), ПАС се е заел неубедително (още при отхвърлянето на направеното от прокурора искане, но и в мотивите към обжалваното решение) сам да преценява научната стойност на заетите становища. Неубедителността му се засилва, ако и чл. 144 НПК бъде тълкуван в смисъл, че "специални знания" са необходими и в случаи като разглеждания-когато се преценяват противоречиви експертни заключения (такова тълкуване вж. в р. 25/2000-I, Бюл. 9/01). II. Отстраняването на обсъденото съществено нарушение на процесуалните правила е не само необходимо, но и възможно при едно ново разглеждане на делото в инстанцията, където е допуснато нарушението. Ето защо и съобразно още с чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК, ВКС - I н. о.