Решение № 6688 от 13.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16058/2010 г.

Решение № 6688 от 13.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16058/2010 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на "Рубелла Бюти" АД със седалище и адрес на управление в гр. Рудозем, представлявано от изпълнителния директор Красимир Величков Митев, срещу решение № 283/25.10.2010 г., постановено по адм. д. № 179/2010 г. на Административен съд - гр. Смолян, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени изцяло и се постанови решение по същество, като се отмени Заповед № РД-18-12/10.03.2010 г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, с която са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри за землище гр. Рудозем, в оспорената й част е преписката се изпрати на административния орган за ново произнасяне. От ответниците становище за неоснователност на касационната жалба в писмена защита и съдебно заседание чрез процесуалния си представител, изразява Областна Дирекция на МВР гр. Смолян. Останалите ответници не са изразили становища Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Смолян, в производство по реда на чл. 49, ал. 2 ЗКИР, във връзка с чл. 145 и сл. АПК, отхвърлил жалбата на "Рубелла Бюти" АД срещу Заповед № РД-18-12/10.03.2010 г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, с която на основание чл. 49, ал. 1 ЗКИР са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри за землище гр. Рудозем, в оспорената й част, касаеща поземлени имоти с идентификатори 506.280, 506.2, 506.5 и 506,6 и нанесените върху тях сгради със съответни идентификатори. За да постанови решението си съдът приел, че заповедта е издадена от компетентен орган при спазване на материалноправните разпоредби и административнопроизводствените правила и при съобразяване с целта на закона, поради което заповедта в оспорените й части е законосъобразна. Решението е постановено при изясняване на фактите и обстоятелства, имащи релевантно значение за законосъобразността на заповедта. Същото е постановено при правилно прилагане на материалния закон, правните изводи почиват на събрания доказателствен материал, обсъдени са възраженията на жалбоподателя, включително и във връзка със заключението на вещото лице, поради което е обосновано. По делото е установено следното: Закупуването на УПИ I - производствена база "Рубела", ведно с посочените сгради, построени в същия имот от касационния жалбоподател, е извършено с постановление за възлагане на съдия-изпълнител при Районен съд гр. Мадан от 8.05.1997 г., вписан през 2003 г., като имотът по постановлението е с площ 67 000 кв. м. ОД на МВР гр. Смолян се легитимира като собственик на застроени имоти и сгради върху тях, с Акт за държавна собственост № 370 от 27.11.1995 г. и Акт за държавна собственост № 371 от 27.11.1995 г., т. е. преди възлагателното постановление на съдия-изпълнител. Първият е за застроено дворно място от 1200 кв. м. и масивна сграда със застроена площ 144 кв. м., а вторият е за застроено дворно място от 1150 кв. м. и масивна сграда със застроена площ 560 кв. м. Имотът на жалбоподателя е заснет при одобряването на кадастралната карта и регистри с два поземлени имота с идентификатори 63207.506.280 и 63207.506.7, съответно с площ 45 213 км. м. и 15 635 кв. м., а имотите та ОД на МВР гр. Смолян - с идентификатори 63207.506.2 и 63207.506.5 съответно с площ 1789 кв. м. и 1620 кв. м. И двата имота на ОД на МВР, с оглед заключението на вещото лице, попадат в УПИ I, както и приблизително отговарят на квадратурата по посочените актове за държавна собственост, а сградите върху тях, съществуват на терена, така, както са заснети. В административното съдебно производство по оспорване на заповед за одобряване на кадастрална карта и кадастрални регистри не се установяват собственически права, което може да се извърши по общия исков ред, пред гражданския съд. Жалбоподателят предявява и такива претенции по отношение на изцяло на имота, попадащ в УПИ I, като претендира, че е собственик върху него и се позовава на възлагателното постановление на съдия-изпълнител. При изготвяне и одобряването на кадастрална карта и кадастрални регистри, административният орган има за цел заснемане на фактическото положение на землището по съществуващи граници на имоти и сградите, построени върху тях терен и се вземат предвид представените документите за собственост. С оглед изложеното в настоящото производството по оспорване на заповедта, е недопустимо да се оспорват инцидентно, посочените актове за държавна собственост в полза на ОД на МВР, които имат доказателствена стойност за собствеността /виж чл. 5 от Закона за държавната собственост и чл. 114 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост /. По същите съображения неотносими за законосъобразността на заповедта са и цитираните заповеди на министъра на промишлеността и на министъра на вътрешните работи, двете от м. юни 1995 г. С оглед изложеното правилно посочените актове са взети предвид при заснемане и записването на имоти с идентификатори 63207.506.2 и 63207.506.5, като собствени на ОД на МВР. Що се отнася до това, че те са част от квадратурата на посочения УПИ I, както и дали не е възложено /продадено/ от съдия-изпълнител на жалбоподателя по-голяма квадратура от притежаваната от длъжника, също не е въпрос на изследване и установяване в настоящето производство и касае евентуален спор за собственост по общия исков ред. В тази връзка правилно административният съд е посочил наличие на идеална съсобственост, т. е. в УПИ I, на жалбоподателя и ОД на МВР. Освен това следва да се има предвид, че приоритет при одобряването на кадастралната карта имат посочените условия за заснемане на кадастралните имоти в чл. 14, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, а след изчерпването им следва да се имат предвид съответните регулационни планове, посочени в т. 4. По делото не е установено границите на процесните имоти и сградите на ОД на МВР да не са нанесени съгласно чл. 14, т. 2 от наредбата, различно от съществуващото на самото място, поради което, при правилно прилагане на материалния закон и обосновано съдът е приел, че заповедта отговаря на изискванията на материалноправните норми. Решението е и обосновано, като съдът е обсъдил релевантните за делото факти и обстоятелства и правните изводи кореспондират с установеното. Решението е правилно и в частта му, с която жалбата е отхвърлена и в частта й досежно нанесени съществуващи сгради с различна площ и конфигурация, тъй като не е установено, че то е съществено. Освен това няма пречка да се поиска изменение на кадастралната карта и регистри, ако е налице съществено отклонение от съществуващото положение на самото място, както и след установяване кои са тези сгради по кадастралната карта, да се поиска поправка на грешка, по реда на чл. 53 ЗКИР. Касационната жалба в частта й относно имот с идентификатор 63207.506.6, има стойност на искане по чл. 176 АПК за постановяване на допълнително решение. Съдът не е изложил мотиви за законосъобразността на заповедта, поради което няма произнасяне в частта на жалбата за този имот независимо, че в диспозитива е посочено, че се отхвърля жалбата и по отношение на него. С оглед на това, след връщане на делото в първоинстанционния съд, последният следва да се произнесе с допълнително решение и в тази част на жалбата, като при необходимост се постави и допълнителна задача на вещото лице, какво представлява имотът фактически на самото място, и какво е и трайното му ползуване. Като се има предвид гореизложеното не са налице основанията за отмяна на решението съгласно чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК