Решение № 11824 от 12.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5715/2009 г.

Решение № 11824 от 12.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5715/2009 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "РУСАЛКА - ИВАН ГЕНЕВ" - гр. Харманли против решение № 163/16.02.2009 г. на Административен съд - Пловдив, петнадесети състав, постановено по адм. д. № 792 по описа за 2007 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на търговеца против РА № 2600145/29.03.2007 г., издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Хасково за отказан данъчен кредит в размер на 19 961, 79 лв. и лихви в размер на 13 750, 68 лв., потвърден с решение № 482/17.05.2007 г. на Директора на Д "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП. С решението са присъдени в полза на административния орган разноски в размер на 1 124, 25 лева. В касационната жалба се сочат отменителни основания по чл. 209, т. 1 и т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс - нищожност на съдебното решение, неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Решението е нищожно, защото съдът не отчел наличните основания за нищожност на административния акт, който е и немотивиран. Съществените нарушения на съдопроизводствените правила се изразяват в обстоятелството, че неотстранените пороци на РА са възпроизведени от административния съд в съдебния акт, а така също че съдът изтълкувал неправилно разпоредбата на чл. 113, ал. 3 от ДОПК. В противоречие с чл. 64, т. 2 от ЗДДС (отм., но приложим за периода) е направен извод, че данъка не е начислен от ДЗЛ. В тежест на административния орган било да докаже всички относими факти, което в случая не е направено и се е достигнало до необоснован акт. Касаторът моли за отмяна на първоинстанционното решение, за отмяна на ревизионния акт и за присъждане направените разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Д "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован, не е изразил становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, тъй като заключението на вещото лице не е оспорено от страните. По този начин не е доказано начисляването на данъка съгласно изискванията на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, валидността и правилността на обжалваното съдебно решение и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли жалбата на търговеца административният съд е установил следното: С процесният РА на ЕТ "РУСАЛКА - ИВАН ГЕНЕВ" - гр. Харманли е отказано правото на данъчен кредит по фактури № 501/05.11.01 г., № 503/06.11.01 г., № 508/07.11.01 г., № 515/18.11.01 г., № 521/25.11.01 г., издадени от "Мобил - Трансавто" ЕООД в размер на 19 961, 79 лв. и съответните лихви - 13 750, 68 лева. На доставчика е извършена насрещна проверка, чиито резултати са обективирани в ПИНП. Доставчикът не е открит на декларирания адрес, поради което е приложена процедурата по чл. 32 от ДОПК. От проверявания субект са изискани документи и писмени обяснения, каквито не са представени по време на административното производство. Съставен е мотивиран РД, като с ревизионния акт е отказано правото на данъчен кредит на основание чл. 64, т. 2 във вр. с чл. 6 и чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). Изисканите доказателства не са представени и в съдебното производство, по който начин е останало недоказано начисляването на данъка. Съдът е изслушал заключение по съдебно - счетоводна експертиза, без вещото лице да е открило доставчика. По този начин е възпрепятствана проверката в неговото счетоводство. Обжалваното решение е валидно и правилно поради следните съображения: Съдебното решение е постановено от законен състав, в писмена форма и е подписано, поради което същото е валидно. Твърдяната нищожност на административния акт принципно не би могла да има за последица нищожност и на съдебното решение. Тя може да доведе до неправилност на съдебния акт, каквато в случая не е налице. Това е така, защото ревизионното производство е започнало въз основа на ЗВР, издадена от компетентен орган, съдържаща реквизитите, предвидени в чл. 113, ал. 1 от ДОПК, като впоследствие само е продължен срока за завършване на ревизията. Формулирайки мотиви за издаване на акта от компетентен орган съдът не е допуснал и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Обжалваното решение е постановено при спазване на материалния закон - чл. 64, т. 2 във вр. с чл. 55, ал. 6 вр. с чл. 6 от ЗДДС (отм.) и е обосновано. Нито в рамките на административното производство, нито по време на съдебното оспорване е открит доставчика за да бъде проверено неговото счетоводство. Заключението на вещото лице не е оспорено от страните и е недопустимо да се оспорва за пръв път в касационното производство. Ако търговецът е имал въпроси към експерта, страната е могла да ги постави преди приключване на делото, но не и въз основа на тази си пасивност да релевира свързаните с това отменителни основания. Освен това приходният орган е изискал документи и обяснения не само за начисляването, но и за реалността на доставката. Изисканите документи касаят освен транспортирането на стоките, така също кадровата и техническа обезпеченост на доставката, притежаването на складова база. В този смисъл правото на данъчен кредит е отказано и поради приложението на чл. 6 от ЗДДС (отм.). Реалността на доставката е положителен факт, от който право черпи ЕТ, съответно доказателствената тежест пада именно върху жалбоподателя. При липсата на отменителни основания решението следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на I А отделение