Решение № 1841 от 7.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7574/2010 г.

Решение № 1841 от 7.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7574/2010 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Атанас Христов Константинов като ЕТ "АИППМП - д-р Салвео - Атанас Константинов", гр. Варна, срещу решение № 728 от 8.04.2010 г. по адм. дело № 3336 по описа за 2009 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата на лечебното заведение срещу писмена покана изх. № 29-05-6708/24.11.2009 г. на Директора на РЗОК - Варна. Като пороци на съдебното решение се сочат противоречия с целта на закона, със Закона за здравното осигуряване и Конституцията на Република България - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Районната здравноосигурителна каса, гр. Варна, е оспорил касационната жалба в писмено възражение Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Варна е писмена покана изх. 29-05-6708 от 24.11.2009 г. на Директора на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК), гр. Варна, с която ЕТ "АИППМП - д-р Салвео - Атанас Константинов", гр. Варна - изпълнител на първична извънболнична медицинска помощ (ПИМП) по индивидуален договор № 03-0361/6.03.2009 г. - е задължен да внесе по сметка на РЗОК сумата 684.33 лв., произхождаща от превишение на регулативните стандарти извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране за направления за медико-диагностични дейности (МДД) бланка МЗ-НЗОК № 4 за първото тримесечие на 2009 г. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд - Варна е обосновал правилния извод за издаване на оспорената писмена покана при спазване на административнопроизводствените правила и при наличие на фактическите предпоставки по чл. 233 и чл. 234 от НРД 2006 г. (Национален рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България, 2006 г.). Съдът се е позовал на заключенията на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, които са потвърдили стойността на допуснатото превишение на регулативните стандарти за МДД за първото тримесечие на 2009 г. Неоснователни са касационните доводи за противоречие на обжалваното съдебно решение с целта на закона, с материалноправните норми на Закона за здравното осигуряване и Конституцията на Република България. Въпросът с правната допустимост и конституционносъобразността на регулативните стандарти е разрешен с решение № 2 от 22.02.2007 г. по конст. дело № 12 от 2006 г. на Конституционния съд на Република България, което е задължително за всички държавни органи, юридически лица и граждани на основание чл. 14, ал. 6 от Закона за Конституционния съд. Прието е, че принципите на свободен достъп на осигурените лица до медицинска помощ, равнопоставеност и свободен избор на изпълнители на медицинска помощ, установени от чл. 4, чл. 5, т. 5 и чл. 10 от Закона за здравното осигуряване, не влизат в противоречие с чл. 29 от същия закон, който предвижда диференцираните разходи по здравноосигурителните плащания за медико-диагностични дейности да се определят със закон за бюджета на НЗОК. С чл. 4, ал. 1 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г. (отм.) е създадено задължение за НЗОК всяко тримесечие да определя към договорите с изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ броя на назначаваните от тях специализирани медицински дейности и медико-диагностични дейности в съответствие с определените суми на разходите за здравноосигурителни плащания. Неотносими към предмета на делото са развитите в касационната жалба съображения, релевиращи незаконосъобразност на Решение № РД-УС-04-10 от 12.01.2009 г. за приемане на правила за реда за определяне броя на специализираните медицински дейности и стойността на медико-диагностични дейности за назначаване от изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ, издадени от НЗОК на основание чл. 4, ал. 2 от Закона за бюджета на НЗОК за 2009 г. Приетите Правила за реда за определяне броя на специализираните медицински дейности и стойността на медико-диагностични дейности за назначаване от изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ, както и определените по техния ред регулативни стандарти за всеки изпълнител на медицинска помощ, не подлежат на инцидентен съдебен контрол за законосъобразност в производството по оспорване на писмена покана, издадена за събиране на неоснователно изплатени суми от бюджета на НЗОК. По силата на чл. 88, т. 4 от НРД 2006 г. протоколите за регулативни стандарти представляват неразделна част от индивидуалните договори с изпълнителите на медицинска помощ. Касаторът е подписал протоколи № 1 от 6.03.2009 г. и № 2 от 14.03.2009 г. за определяне на регулативните стандарти за I-вото тримесечие за 2009 г. С клаузата на чл. 37, ал. 3 от сключения индивидуален договор той се е задължил да възстанови на НЗОК изплатените от бюджета й средства за СМД и МДД, назначени извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране по регулативните стандарти. Съгласно чл. 169 от Решение № РД-УС-04-17 на НЗОК от 20.01.2009 г. за определяне на условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска и дентална помощ, редът за сключване на договорите с тях и други условия по чл. 55, ал. 2, т. 2, 4, 6 и 7 ЗЗО, при осъществяването на контрола по изпълнение на РС се спазва редът на глава двадесета и двадесет и първа от НРД 2006, като за целта се извършва проверка; за резултатите от нея, освен финансов протокол, се съставя "Протокол за неоснователно получени суми" и се издава писмена покана по реда на производството по чл. 233 и сл. от НРД 2006. В разглеждания случай този ред е изцяло спазен. Оспорената писмена покана е издадена при спазване на процесуалноправните и материалноправните предпоставки за законосъобразност и като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд - Варна е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,