Решение № 290 от 13.09.2010 г. на ВКС по н. д. № 230/2010 г.

Решение № 290 от 13.09.2010 г. на ВКС по н. д. № 230/2010 г., I н. о., НК, докладчик председателят Иван Недев Производството е касационно по жалба от подсъдимия П. Й. Т. против въззивно решение № 32 от 4.03.2010 г. по внохд. 547/2009 г. на АС - Пловдив с доводи за всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК по съображения, че не е допуснал нарушения на правилата за движение, които да стоят в пряка причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат; че съдът е тълкувал превратно доказателствата и установените с тях правно значими факти - че е действал в съответствие с чл. 20, ал. 2 ЗДП и е спрял, за да се избегне опасността за движението, която е резултат на грубото нарушение на правилата за движение от страна на пострадалия Б. - движил се с превишена скорост (147 км/ч), значително над разрешената; че липсва вина. Искането е да се отмени въззивното решение и подсъдимия да бъде оправдан или след отмяната делото да се върне за ново разглеждане. Частните обвинители и граждански ищци са на становище, че жалбата е неоснователна и въззивното решение следва да остане в сила. Прокурорът поддържа същото и отбелязва нарушение, което е неотстранимо поради липса на съответен протест. След преценка доводите на жалбоподателя и становището на обвинението, както и след проверка на въззивното решение в пределите по чл. 347 НПК, ВКС, I-во н. о. в настоящия състав намира същото правилно и законосъобразно, поради което и следва да остане в сила. Подсъдимият П. Й. Т. е признат за виновен и осъден по чл. 343, ал. 4 във вр. с ал. 3, предл. IV-то, б. "б", ал. 1, б. "б", предл. II-ро и б. "в", чл. 342, ал. 1 и чл. 54 НК, чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 50, ал. 1 от ЗДП на 3 (три) години лишаване от свобода, условно с изпитателен срок по чл. 66 НК 5 (пет) години, а на основание чл. 343г НК - на 2 (две) години и 6 (шест) месеца лишаване от право да управлява МПС за това, че на 19.VII. 2008 г. към 20:30ч. по път II-84, посока с. Варвара - гр. Септември, област П. (в района на кръстовището с път I-8) при управление на МПС - л. а. "Деу - Есперо" с ДК № С хххх ВА в нарушение на правилата за движение - чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 50, ал. 1 ЗДП по непредпазливост причинил смъртта на В. С. Б. и средна телесна повреда на И. И. Д.; осъден е да заплати на И. И. Д. 45000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законните последици в резултат на смъртта на В. Ст. Б. и 30000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от причинената й средна телесна повреда, ведно със законните последици. Жалбата е неоснователна. При разглеждане на делото и постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Решението е взето по вътрешно убеждение, основано на закона и обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на делото. Между впрочем, по фактите, които съдът е приел за установени по несъмнен начин, страните не спорят - подсъдимият се е движил правомерно по пътя без предимство, след което е предприел преминаване през кръстовището с пътя с предимство, по който с много висока и неразрешена скорост (със 147 км/час при разрешена 40 км/час) приближавал пострадалият Б. Така в резултат на нарушенията на двамата водачи на МПС - по чл. 50, ал. 1 ЗДП от страна на подсъдимия и по чл. 21, ал. 1 ЗДП във вр. с чл. 47, ал. 3 и пътен знак В 26 от ППЗДП, означаващ скорост 40, от страна на пострадалия, настъпило ПТП със съставомерни последици - причиняване на смърт на Б. и средна телесна повреда на Д. При тези обстоятелства изводите на съда, че подсъдимият следва да носи наказателна отговорност за извършеното съответстват на закона и практиката по приложението му. Правилно въззивният съд е посочил, че задължението на водача на МПС по пътя без предимство е да осигури това не само на преминаващите през кръстовището, но и на приближаващите го. Така в съответствие със закона е отговорено на довода на защитата, че подсъдимият действал съобразно чл. 20, ал. 2, изр. II-ро ЗДП. С деянието си той е нарушил правилото по чл. 101, ал. 1, т. 6 ППЗДП - забраната да се спира на кръстовище и на по-малко от 5 м от него, поради което и деянието му не е невиновно. Допуснатото грубо нарушение на правилата за движение от страна на Б. правилно е отчетено като значително смекчаващо обстоятелство, но, както е посочено по-горе, това не изключва причинно-следствената връзка между извършеното от подсъдимия и настъпилия резултат. Наложеното наказание не е явно несправедливо, защото липсва очевидно несъответствие между него и извършеното от Т. конкретно престъпление. По тези съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК ВКС, I-во н. о.,