Решение № 5248 от 22.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12437/2009 г.

Решение № 5248 от 22.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12437/2009 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административно - процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Образувано е по касационни жалби на Валери Христов Ангелов от гр. Видин и на Митница Видин, подадена чрез процесуалния си представител мл. юриск Илиева против решение № 103/24.07.2009 г., постановено по адм. дело № 14/2009 г. по описа на Административен съд - гр. Видин. В касационната жалба на Ангелов са наведени доводи за необоснованост и неправилност на решението в отхвърлителната му част, като счита, че определеното обезщетение е силно занижено и не е съобразено със разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. В касационната жалба на Митница - Видин се поддържат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК и се претендира отмяната му. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. За да се произнесе по основателността на така подадените жалби, Върховният административен съд, трето отделение взе предвид следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 АПК от легитимирани лица, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество и двете касационни жалби са неоснователни. Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, подадена от Валери Христов Ангелов от гр. Видин срещу РМД - Русе, по която се претендира присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на общо 20 000 лв., като преки и непосредствени последици от отменени два незаконосъобразни административни актове - ППСПДВ № 6376/04.11.2003 г. и ППСПДВ № 5813/16.04.2002г на Началника на Митница гр. Видин. С обжалваното решение, административният съд е уважил частично предявения иск до размер на 5000 (пет хиляди) лева. За да постанови този резултат съдът е приел, че ищецът е понесъл неимуществени вреди в размер на 5000 лева вследствие на незаконосъобразен административен акт ППСПДВ № 5813 от 16.04. 2002 г. на Началника на Митница - Видин потвърден с влязло в сила решение № У-44-05-0111/03.06.2002 г. на Директора на РМД -Русе, които впоследствие са отменени с влязло в сила съдебно решение. Съдът е приел, че в този случай адресат на незаконосъобразния административен акт е именно ищецът по делото и във връзка с това е претърпял неимуществени вреди - стрес, хипертонични кризи във връзка с притесненията, че е задължен с голяма сума в размер на 11 108 лева, които следвало да заплати. Прието е още, че ищецът е доказал причинно-следствената връзка между неимуществените вреди които е търпял и незаконосъобразния административен акт, поради което съдът е и определил обезщетението в размер на 5 000 лева. По отношение на претендираната сума от 10 000 лева неимуществени вреди във връзка с незаконосъобразен административен акт - ППСДВ № 6376/04.11.2003 г. съдът е приел, че този иск е неоснователен. Адресат на акта в този случай е събирателното дружество и като управител ищецът действа от името и за сметка на дружеството, като правата възникват направо за дружеството, а не за ищеца като физическо лице и затова е отхвърлил иска в останалата част. Постановеното съдебно решение е правилно и не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна. Решението е обосновано, като съдът е обсъдил подробно събраните доказателства и е изложил подробни мотиви, които се споделят от настоящата съдебна инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав, какъвто е процесния случай, не може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред. В конкретния случай за да уважи частично иска, съдът правилно се е съобразил, че ППСПДВ № 5813/16.4.2002 г. е отменено с решение на РОС по адм. дело № 1016/2004 г, потвърдено с решение № 2859/17.3.2006 г на ВАС, както и че обжалваното постановление е било издадено срещу физическо лице ищец по делото. Налице са предпоставките за уважаване на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Неоснователно е възражението, че ищеца сам е допринесъл за увреждането си, като е представил подправен договор. След като има влезли в сила решения, с които акта е отменен, като неправилно издаден, съдът правилно и законосъобразно се е съобразил с тях. Относно размера на увреждането и присъденото обезщетение по справедливост, съдът е съобразил всички представени по делото доказателства и определеното обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва, същото е правилно определено, с оглед всички представени по делото доказателства за заболяването и претърпените неимуществени вреди. Правилно и законосъобразно е отхвърлен иск за неимуществени вреди, тъй като постановлението е издадено на името на събирателното дружество и не засяга пряко жалбоподателя, а събирателното дружество, като вредите от постановлението са за него. Неоснователни са доводите на касатора Митница Видин, тъй като те касаят правилността на административния акт, чиято отмяна е била основание за предявяване на иска по ЗОДОВ и не могат да бъдат обсъждани в това производство. Те са били предмет на обсъждане в съдебното производство по оспорването на административните актове и са налице влезли в сила съдебни решения видно от приложените като доказателства адм. д. № 338/2009 г. и № 1016/2004 г. на РОС - гр. Русе. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - III отделение,