Решение № 13142 от 5.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9912/2016 г.

Решение № 13142 от 5.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9912/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на икономиката против решение № 7351 от 17.06.2016 г., постановено по адм. д. № 12629/2015 г. по описа на Върховния административен съд. Касаторът навежда доводи за недопустимост на решението. Твърди, че същото е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила, но доводи в тази насока в касационната жалба не са изложени. Ответникът "Български винопроизводители" ООД, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество, е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение тричленен състав на Върховния административен съд отменя мълчалив отказ на министъра на икономиката за издаване на удостоверение по чл. 25в, ал. 6 от Закона за чужденците в Р. Б. (ЗЧРБ) за изпълнение на изискванията по ал. 2 - 5, което да послужи пред службите за административен контрол на чужденците за издаване на разрешение за постоянно пребиваване на чужденец на основание чл. 25, ал. 1, т. 13 ЗЧРБ и връща преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно задължителните указания, дадени в мотивите на решението. За да постанови този резултат, съдът приема, че по подаденото ново заявление с допълнително изложени мотиви, следва да се извърши преценка от административния орган дали е мотивирана необходимостта от пребиваване на чужденеца за изпълнението и поддържането на инвестицията, но предвид указанията на петчленния състав, че преценката за наличието на твърдените нови факти, респективно на условията за издаването на поисканото удостоверение следва да се извърши при разглеждане основателността на заявлението, приема, че преценката следва да се извърши от съда. Тричленният състав на Върховния административен съд констатира, че в случая българското търговско дружество е с инвестиция, получила сертификат по чл. 20, ал. 1, т. 1 от Закона за насърчаване на инвестициите и чужденецът е съдружник, притежаващ 50 на сто или повече от регистрирания капитал на дружеството, поради което приема, че ще извършва дейност по изпълнение и/или поддържане на инвестицията и следва да се издаде исканото удостоверение. В допълнителните мотиви към подновеното заявление са изложени съображения, че присъствието на съдружника, съсобственик на дружеството в страната е необходимо за поддържане на инвестицията. Направен е извод, че не са налице мотиви относно липсата на предпоставки за издаване на исканото удостоверение, поради което е направен извод за незаконосъобразност на оспорения мълчалив отказ. Обжалваното решение е допустимо. С определение № 792/26.01.2016 г., постановено по делото съдът приема, че по предходно заявление на дружеството е постановен изричен отказ за издаване на исканото удостоверение, който не е обжалван, поради което прави извод за недопустимост на оспорването оставя жалбата без разглеждане и прекратява производството по делото. Това определение е отменено с определение № 3688 от 31.03.2016 г., постановено по адм. д. № 3205/2016 г. от петчленен състав на Върховния административен съд и делото е върнато за продължаване на производството. Следователно въпросът за допустимостта на оспорването е разрешен, поради което и доводите на касатора за недопустимост на обжалваното решение, са неоснователни. Решението е постановено и в съответствие с материалния закон, като въпреки липсата на доводи на касатора за незаконосъобразност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, то касационната инстанция следва служебно да провери правилността на решението в тази насока съгласно нормата на чл. 218, ал. 2 АПК. Законосъобразни са изводите на съда, че със заявлението от 09.09.2015 г. са представени мотиви за необходимостта от пребиваване на чужденеца за изпълнението и поддържането на инвестицията, с което са въведени нови факти и обстоятелства. В компетентността на административният орган е да извърши преценка за наличие на основанията по чл. 25в, ал. 6 ЗЧРБ за издаване на исканото удостоверение, което в случая не е сторено. В нарушение на чл. 35 АПК отказът е постановен, без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, като не са обсъдени изложените със заявлението мотиви, че присъствието на съдружника в страната е необходимо за поддържане на инвестицията и отговарят ли същите на изискванията на чл. 25в, ал. 6 ЗЧРБ. Ето защо като прави извод за незаконосъобразност на обжалвания отказ тричленният състав на Върховния административен съд постановява решение в съответствие с материалния закон. Настоящият състав на Върховния административен съд не споделя извода, че преценката за издаване на удостоверението следва да се извърши от съда, а не от административния орган, но това не се отразява върху правилността на крайния извод за незаконосъобразност на оспорения мълчалив отказ. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е и валидно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав,