Решение № 398 от 19.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5997/2007 г.

Решение № 398 от 19.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5997/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Любка Богданова Производството е по § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК вр. чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационната жалба на П. Г. Б. от гр. В. срещу въззивно решение от 29.06.2007 г. по гр. д. № 2931/2006 г. на Софийски градски съд. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради допуснати нарушения по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.), и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба М. на в. р. гр. С. изразява становище, че решението е правилно и следва да се остави в сила. По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, III гр. отделение намира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) и е процесуално допустима. С обжалваното решение Софийски градски съд е оставил в сила решението от 13.07.2006 г. по гр. д. № 2179/2006 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от П. Г. Б. срещу М. на в. р. гр. С. иск с правно основание чл. 261, ал. 1 ЗМВР (отм.) за заплащане на сумата 8 659 лв., неизплатено обезщетение при прекратяване на служебното му правоотношение, лихва в размер на 1300 лв. за времето от 2.02.2004 г. до 25.01.2006 г., както и законната лихва. Приел е, че със заповед на министъра на в. р. от 23.12.2003 г. Б. е освободен от заеманата от него длъжност "началник сектор" в РУ"Т"- Варна при Д. Национална служба "П"- МВР, поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Тъй като заеманата от Б. длъжност е била към районно управление към Национална служба "П", която е самостоятелно юридическо лице по см. на чл. 10, ал. 3 вр. ал. 1 ЗМВР е приел, че пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по предявените искове е Национална служба "П.", а не М. на в. работи. Задължението за изплащане на обезщетение по чл. 261 ЗМВР (отм.) е възникнало за лицето, при което е работил жалбоподателя, което в случая е Национална служба "полиция", затова тя е надлежната страна в спорното материално правоотношение, а не М. на в. работи. По тези съображения и като е приел че М. на в. р. не е пасивно материалноправно легитимиран ответник по предявените искове, ги е отхвърлил. В касационната жалба се поддържа, че надлежен ответник е М. на в. работи. Жалбата е основателна. Действително Национална служба "П" съгласно чл. 10, ал. 3 ЗМВР (отм.) е самостоятелна юридическа личност, но след подаване на касационната жалба е настъпила законодателна промяна, като съгласно § 108 от ПЗР на ЗИД на ЗМВР (ДВ, бр. 69/5.08.2008 г.) активите и пасивите на Национална служба "П", която е прекратена са преминали в М. на в. работи. Следователно, в резултат на законово правоприемство материално отговорният субект по спорното правоотношение е министерството. Предвид на това решението на въззивния съд ще следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на съда, който следва да се произнесе по същество относно дължимостта на претендираното обезщетение и мораторна лихва. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение