Решение № 236 от 9.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 568/2008 г.

Решение № 236 от 9.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 568/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ценка Георгиева Производството е по чл. 218и във вр. чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във вр. § 2, ал. 3 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Д. Р. - Д. и Н. М. Д., двете от гр. Ч., подадена от пълномощника им адв. Л. С., срещу въззивно решение № 311 от 5.12.2007 г. по в. гр. д. № 359/2007 г. на Смолянския окръжен съд, с което е отменено решение № 1 от 17.01.2006 г. по гр. д. № 96/2005 г. на Чепеларския районен съд в частта, с която е отхвърлен искът с правна квалификация чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) за признаване за установено спрямо М. Д. Р. - Д., Н. М. Д. и М. М. М., че Т. И. А. е собственик на 977/6662 ид. части от имот пл. № 0* в землището на с. П., и вместо това с въззивното решение искът е уважен като е признато за установено по отношение на М. Д. Р. - Д., Н. М. Д. и М. М. М., че Т. И. А. е собственик на описания по-горе недвижим имот. Ответниците по касация Т. И. А. от гр. П. и М. М. М. от с. М., не са изразили становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й Върховният касационен съдът взе пред вид следното: С решение № 746 от 26.06.2007 г. по гр. д. № 1121/2006 г. на ВКС, I г. о., е отменено решението на Смолянския окръжен съд № 145 от 17.05.2006 г. пов. гр. д. № 108/2006 г. и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото въззивният съд е уважил иска като е приел, че продажбата от 1990 г. на идеални части от недвижими имоти, извършена от наследодателя на ответниците Н, на ищеца Т. А. е валидна. Имотът е представлявал земеделски земи, извън строителните граници на с. П.. Проектът за дворищна регулация, по който същите са индивидуализирани, не е бил одобрен. Към момента на извършване на сделката не е било приключило възстановяването им по реда на ЗСПЗЗ на продавача, следователно страните са били обвързани от договор за покупко-продажба на бъдеща вещ - земеделски земи, които ще бъдат възстановени на продавача. Закупените от А. идеални части от имоти пл. № 13 и 14 понастоящем се включват в имот пл. № 0* парцел ****ти, масив 19-ти. В заключение съдът е приел, че след като вещта вече съществува и е била възстановена на праводателя М. К., съответните прехвърлени от него идеални части от нея са вече собственост на купувача А. и той следва да бъде признат спрямо ответницата М, закупила същия имот от наследниците на К. през 2003 г., за собственик на 977/6662 ид. части от имот пл. № 0* парцел ****ти, масив 19-ти. Срещу така постановеното решение касаторите М. Д. Р. - Д. и Н. М. Д. правят оплаквания за неправилност поради нарушения на съществени процесуални правила, на материалния закон и за необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Излагат доводи, че съдът не е направил съответните правни изводи, произтичащи от установените обстоятелства, че към момента на сключване на договора за покупко-продажба между М през 1990 г. имотът - земеделска земя, внесена в ТКЗС, е бил изключен от гражданския оборот, и не е могъл да бъде предмет на правна сделка. Жалбата е основателна. Неправилни са изводите на въззивния съд, че страните по сделката, извършена с нот. акт № 97/1990 г., са обвързани от договор за покупко- продажба на бъдеща вещ. Ищецът Т. И. А. основава претенцията си за право на собственост върху процесния недвижим имот на нот. акт № 97/1990 г., с който М. М. К. му е продал 1/6 ид. част от имот пл. № 14 с площ от 3270 кв. м и 1/4 ид. част от имот пл. № 13, целият с площ от 1730 кв. м. Установено е от изслушаната по делото техническа експертиза, че в посочения нот. акт земеделските земи са индивидуализирани по проект за дворищна регулация, който впоследствие не е бил утвърден - не е била извършена процедура за промяна на предназначението на земята. Към момента на покупко-продажбата имотите са били извън границите на регулационния план и са запазили земеделския си характер. С влизане в сила на ЗСПЗЗ имотът, представляващ ливада с обща площ 6,662 дка, е възстановен на наследниците на М. К. в стари реални граници и по картата на землището на с. П. е с кад. № 0* или парцел **** в масив 19 в м. "Авлията". Действително законът не забранява разпореждането с бъдещи вещи, но в случая вещта, предмет на продажбата е била изключена от гражданския оборот по силата на закона. С включването на частните земеделски имоти в селскостопанските организации и премахване на реалните им граници, е прекратено качеството на обекта на собственост на конкретно обособена вещ, без което то не може да съществува. Към момента на сключване на договора процесният недвижим имот е представлявал земеделска земя, която е била част от кооперативното земеползване. Продавачът не е могъл да се легитимира като собственик на земята поради изложените съображения, че правото на собственост може да съществува само върху индивидуално определен имот, както и поради забраната за придобиването му по давност /чл. 86 ЗС/, съответно не е могъл валидно да прехвърли право на собственост върху процесната земя на Т. А. С разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗСПЗЗ законодателят е обусловил собствеността върху земеделските земи от факта на възстановяването им в реални граници с решение на ПК /ОСЗГ/, с което възниква правното качество на обекта на собственост, и поради това решението има конститутивно действие - в този смисъл ТР № 1/97 г., ОСГК на ВКС. В заключение следва да се приеме, че към 1990 г. Марко К. не е могъл да прехвърли валидно процесния недвижим имот и продажбата, извършена с нот. акт № 97/90 г. не е породила вещноправно действие. С въззивната жалба е въведено и твърдение за придобиване на имота по давност, но доказателства в тази насока не са събрани. Ищецът както в исковата молба, така и в писмените защити и жалби по делото признава, че ответницата М владее имота въз основа на нот. акт № 26/2003 г. Поради липса на доказателства за упражнявана от ищеца фактическа власт върху имота като свой и предвид разпоредбата на чл. 81 ЗС, съгласно която с изгубването на владението за повече от шест месеца давността се прекъсва, следва да се приеме, че не е установено придобиването му по давност. По изложените съображения въззивното решение следва да се отмени, включително и по отношение на необжалвалата М. М. М. на основание чл. 218ж, ал. 1 във вр. чл. 206 ГПК (отм.), и искът да се отхвърли. На ответниците по касация следва да се присъдят на основание чл. 64, ал. 2, предл. второ ГПК (отм.) разноските по делото в размер на 350 лв. за М. Р. и 532 лв. на Н. М. Водим от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение