Решение № 3605 от 14.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9452/2010 г.

Решение № 3605 от 14.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9452/2010 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Бургас против решение № 646/09.06.2010 г. по адм. дело № 934/2009 г. на Административен съд - Бургас. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 104, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), § 10 от ПЗР на ЗИДКСО и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по жалбата, Тинко Петков Трифонов, от с. Черно море, област Бургас счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. С решение № 646/09.06.2010 г. по адм. дело № 934/2009 г. Административен съд - Бургас е отменил решение № 37/17.06.2009 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Бургас и потвърденото с него разпореждане № 620527/08.05.2009 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ и е върнал административната преписка на пенсионните органи за издаване на нов административен акт съгласно указанията по тълкуване и прилагане на закона. Присъдил е разноски. За да постанови този резултат, съдът е приел, че с разпоредбите на чл. 104, ал. 3 КСО във връзка с § 4, ал. 3 от ПЗР на КСО е установен привилегирован фактически състав за придобиване право на пенсия, при който релевантният факт е дали труда на работника е бил полаган под земята. Посочил е, че разпоредбата на § 10 от ПЗР на ЗИД на КСО, която касае превръщането на осигурителния стаж на минните спасители, не следва да се приема като изключение на визираните норми. Решението е постановено при точно прилагане на материалния закон и вярна преценка на фактите. По делото е установено, че към датата на заявлението за пенсиониране осигуреното лице е имало навършена възраст 46 години. От приложените документи, за осигурителен стаж е зачетен: от първа категория по чл. 104, ал. 3 КСО - 17 г., 09 м., 02 д.; от първа категория по чл. 104, ал. 2 КСО - 09 м., 21 д.; от втора категория - 04 г., 03 м., 23 д. и от трета категория 03 г., 02 м., 22 д. Трудовият договор на лицето с "Мина Черно море - Бургас" ЕАД, гр. София е прекратен считано от 01.03.2009 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда (КТ). От зачетените 17 г., 09 м. и 02 д. - 05 г., 11 м. и 03 д. са на длъжности "подземен миньор" и "подземен бомбаджия", а 11 г., 09 м. и 29 д. на длъжност "минен спасител". Спорът между страните е дали стажа на длъжността "минен спасител" следва да бъде признат като придобит при условията на положен труд от I категория по чл. 104, ал. 3 КСО или само следва да се превърне при условията на визираната разпоредба, съгласно § 10 от ПЗР на ЗИД КСО. Същият има пряко отношение към другия важен въпрос - изпълнени ли са всички кумулативно изискуеми материалноправни предпоставки за възникване на субективното право за ранно пенсиониране съгласно § 4, ал. 3 от ПЗР на КСО. Върховният административен съд, шесто отделение многократно се е произнасял със свои решения по поставените спорни въпроси, формирайки константна съдебна практика, от която не са налице основания за отклонение в настоящия случай. Съгласно Наредба № 1 за спасителната дейност в мините, химическите и металургичните заводи и Правилника за минноспасителната и газоспасителната дейност минният спасител при осъществяване на своите трудови задължения спасява хора и оказва първа помощ при аварии и злополуки в рудника, ограничава и ликвидира аварии в рудника, експлозии на газ, изхвърляния на газ, скални удари, водни пробиви, обрушавания и пропадания, нарушение на вентилацията и други фактори, застрашаващи здравето и живота на хората, извършва възстановителни работи за ликвидиране последиците от аварии, злополуки, изпълнение на технически операции, представляващи опасност в самия рудник в среда с отровни задушливи газове или други вещества, участва в практическо изпълнение (проиграване) на планове за предотвратяване и ликвидиране на аварии, непрекъснато вземане на проби от рудничния въздух, системно теоретично и практическо запознаване със състоянието и месторазположението на минните изработки в рудника и обхождане пътищата на рудника и други. Спорният въпрос между страните е дали стажа, положен като минен спасител следва да се зачита и превръща при условията на чл. 104, ал. 3 от КСО. Текстът на разпоредбата гласи, че за работниците, инженерно- техническите специалисти и ръководните служители до ръководител на участък включително, заети на работа под земята в подземните рудници, в подземните геологопроучвателни и хидротехнически обекти, в тунелното и подземното минно строителство една година осигурителен стаж от първа категория се зачита за три години осигурителен стаж от трета категория. Логическото й тълкуване води до извода, че критерият, възприет от законодателя при определяне на категорията труд е заетостта на работа под земята, а не обстоятелството дали изпълняваната длъжност е била включена в щата на участък. Преценявани в систематично отношение, съществените критерии при определяне на категорията труд се извеждат от разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от КСО и това са "характера и условията" при неговото полагане, а не структурното звено, към което се числи длъжността. Последното би имало значение доколкото оказва пряко влияние върху посочените две характеристики. В контекста на гореизложеното правилно първоинстанционният съд е приел, че новата разпоредба на § 10 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (ДВ, бр. 68 от 2006 г., попр., бр. 76 от 2006 г.) следва да намери приложение при постановяване на актовете от пенсионните органи. Според нея осигурителният стаж на лицата, работили като минни спасители до ръководител на минно-спасителна служба (пункт) включително до влизането в сила на този закон, се превръща при условията на чл. 104, ал. 3 от КСО. Отчитайки, че са налице останалите фактически основания по § 4, ал. 3 и ал. 2 от КСО административният съд законосъобразно е отменил атакуваните актове и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията по тълкуване и прилагане на закона. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, Върховният административен съд, шесто отделение