Решение № 5907 от 6.6.2023 г. на ВАС, VI о.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на РЗОК Варна чрез процесуален представител юрисконсулт против Решение 1288 от 19.10.2022г. на Административен съд Варна по адм. дело 2146/2021г. С него се отменя Заповед РД-11-869/7/10.09.2021г. на Директора на РЗОК Варна, с която на ЛЗ за ПИМП АМБУЛАТОРИЯ ГРУПОВА ПРАКТИКА ЗА ПЪРВИЧНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ ПАРАЦЕЛЗ 2005 ООД са наложени финансови неустойки по т. 2, т. 3, т.4, т. 5 и т. 6 в размери по 150 лева всяка и се изменя същата заповед в точките от 7-12 като е намален размера на неустойките, съответно за всяка от тях от 150 лева на 50 лева. Поддържа доводи за неправилно постановено решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, Лечебно заведение за първична индивидуална медицинска помощ АМБУЛАТОРИЯ ГРУПОВА ПРАКТИКА ЗА ПЪРВИЧНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ ПАРАЦЕЛЗ 2005 ООД взема становище в писмен вид чрез процесуален представител адвокат за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховен административен съд шесто отделение като взе предвид касационната жалба и доводите в нея, обжалваното съдебно решение, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Предмет на делото в Административен съд Варна е Заповед за налагане на санкции- финансови неустойки по констатирани нарушения с констатации в протокол за извършена проверка на дружеството ответник по касация за 13 случая, с предмет на спора за 12 от тях по т. 1-12 от Заповедта с наложени финансови неустойки в размер на 150 лева за всяка от тях. Жалбата срещу заповедта е с оспорване на констатациите по т. 2-6 и с оспорване на размера на наложените санкции по т. 1 и 7-12 в максимален размер. Съдът е разгледал по същество жалбата, която е приел за частично основателна като отменил заповедта в частите по т. 2-6 изцяло и намалил размера на санкциите съответно от 150 лева всяка на 50 лева в размер на минимума. В мотивите от фактическа страна са обсъдени всички констатации на наказващия орган послужили като мотиви за издаване на заповедта съобразно представените доказателства, доводи и изисквания на правилата на НРД за МД за 2020-2022г. и приложенията към него. Възприел от фактическа страна, че констатациите по т. 2-6 от Заповедта не се установяват от приложените доказателства, поради което фактическия състав на сочените за извършени нарушения не отговаря на хипотезата на нормите, уреждащи фактическия състав на нарушенията. По отношение на останалите нарушения по т. 1 и т. 7-12 приел, че наложената санкция в размер на 150 лева за всяко от тях макар и мотивирана от органа е в нарушение на материалния закон като несъответна на вида и обема на нарушението, начина на извършване и адекватност на санкцията, поради което ги намалил в размера на минимума със свои мотиви относно обществено опасните последици от извършването им. При изложени подробни мотиви от фактическа и правна страна съдът е постановил решението си. Решението е правилно. Така постановеното решение се обжалва с доводи за необоснованост и нарушение на материалния закон. Тези доводи са неоснователни. По отношение на безспорната фактическа обстановка по т. 1 и т. 7-12 от Заповедта за налагане на санкции съдът е намалил размера на наложените санкции от 150 лева за всяко нарушение в размер на минимума по 50 лева за всяко от тях. Изложени са мотиви за това намаление на санкцията, които се възприемат от настоящата инстанция. Съдът е изложил съображения защо не приема доводите на наказващия орган, изложил е свои мотиви относно индивидуализацията на наказанията която се възприема изцяло от съда при проверка на решението в тази част. При отсъствие на нарушения при постановяването му същото следва да бъде оставено в сила в тази част. За чистота на диспозитива следва да се отбележи, че съдът не следва да изменя административния акт, което сочи на дейност по налагане на санкцията от съда, а не от административния орган, а по правилно е да се отмени административния акт в в частта за разликата в която част за наложените размери на санкциите актът се явява незаконосъобразен. Независимо от изложеното смисълът на мотивите се приема, че се постига именно този резултат за отмяна на санкцията в частта за разликата от 50 до 150 лева, в която част е незаконосъобразна. По отношение на наложените санкции по т. 2-6 от заповедта. В тези части съдът е групирал нарушенията по фактически състав и правилно е приел, че установените факти са несъставомерни на използваната квалификация на нарушенията. Така например по отношение на нарушенията по т. 2 и т. 3 е приел, че изискванията за извършване на профилактични прегледи на ЗОЛ над 18 години са спазени предвид представените доказателства за извършени изследвания. Тези фактически изводи на съда се оспорват в касационната жалба и са неоснователни с твърденията, че изискването за периодичност с всички изследвания е налице към момента на извършване на профилактичния преглед. Тези доводи не съответстват на изискванията на Приложение 12 към НРД за МД за 2020-2022г. В него е посочено вида на прегледа, периодичност на прегледите, медико диагностични изследвания, периодичност на МДИ, консултативни прегледи и периодичност на консултативните прегледи. При период от една календарна година проверката следва да е за предходна година и не може да е в рамките на не изтекла текуща година, тъй като срокът на едногодишния период не е изтекъл. От друга страна, в бланката на приложението няма място и изискване за попълване на изследвания, извършени не в рамките на профилактичния преглед и зачитат ли се такива изследвания по друг повод. Бланката съдържа изискване за минимум медицински дейности и изследвания, който минимум осигурява гарантирано ниво на медицинска грижа. Попълването е форма за доказване на този минимум медицинска услуга на ЗОЛ и не е единствена задължителна форма за установяване на медицинска услуга, което е фактически въпрос и може да се установява и с други доказателствени средства и медицинска документация. В случая съдът е приел и ценил доказателства, с които е установил, че е налице медицинско изследване по т. 2 и т. 3 от заповедта на ЗОЛ с което медицинската грижа е предоставена. Въпросите дали следва да се ценят такива изследвания и какъв е срокът им на адекватно отразяване на състоянието на организма е въпрос от компетентността на медицински специалист -вещо лице, какъвто не поискан от органа при направено възражение за годно изследване и доказано извършването му от дружеството жалбоподател. По останалите фактически въпроси съдът изцяло споделя мотивите на първата инстанция, поради което решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника се дължат разноски в размер на 600 лева в полза на дружеството ответник, които следва да бъдат заплатени от РЗОК Варна. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо и последно АПК, Върховен административен съд, шесто отделение