Решение № 9443 от 26.10.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано по касационна жалба на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол - Югозападен район (РДНСК - ЮЗР), чрез процесуалния му представител юрк. Пенелова, срещу решение 1672 от 13.03.2019г. по адм. д. 7715/2018г. на Административен съд София - град (АССГ), с което по жалба на Т. Пеева е отменена заповед ДК 10 ЮЗР 67 от 26.06.2018г. на началника на РДНСК - ЮЗР, с която по протест 7194/17.05.2018г. на прокурор от СГП на основание чл. 216, ал. 6 във връзка с чл. 149, ал. 5, чл. 137, ал. 3, чл. 18, ал. 1, т. 2 и т. 3 и чл. 24, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ е обявена нищожността на разрешение за строеж 42 от 22.02.2017 г. на главния архитект на Столична община - район Витоша (СО район Витоша) за Жилищна сграда и изгребна яма, находяща се в УПИ ІХ - 4283, 4323 - за жс, от кв. 1 по плана на гр. София, м. Ботаническа градина, ведно със съгласувания и одобрен инвестиционен проект към него. С решението РДНСК е осъдена да заплати разноските по делото. Настоящото производство е образувано и във връзка с решение 492 от 20.01.2022г. по адм.д. 8164/2021г., с което по реда на глава Четиринадесета от АПК Отмяна на влезнали в сила съдебни актове на основание чл. 239 т. 5, поради нарушено право на участие в процеса на един от ответниците главния архитект на СО район Витоша, е отменено влезнало в сила решение 3561 от 17.03.2021г. по адм.д. 12674/2020г. на ВАС, с което е било отменено решение 1672 от 13.03.2019г. по адм. д. 7715/2018г. на АССГ и е била отхвърлена жалбата на Т. Пеева срещу заповед ДК 10 ЮЗР 67 от 26.06.2018г. на началника на РДНСК ЮЗР. Решение 3561 от 17.03.2021г. по адм.д. 12674/2020г. на ВАС пък е постановено във връзка и на основание решение 13849 от 09.11.2020г. по адм.д. 9045/2020г., с което по реда на глава Четиринадесета от АПК Отмяна на влезнали в сила съдебни актове на основание чл. 239 т. 1 АПК, поради нови писмени доказателства, които не са били известни на страната, но са от значение за спора, е отменено решение 3078 от 26.02.2020г. по адм.д. 5423/2019г. на ВАС, с което е било също отменено решение 1672 от 13.03.2019г. по адм. д. 7715/2018г. на АССГ и е била отхвърлена жалбата на Т. Пеева срещу заповед ДК 10 ЮЗР 67 от 26.06.2018г. на началника на РДНСК ЮЗР. С касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона и поради необоснованост отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Твърди неправилност на извода на съда за незаконосъобразност на заповедта. Напротив излага съображения, че от събраните доказателства безспорно е установено, че с издаденото разрешение за строеж са надхвърлени максимално допустимите по Общия устройствен план (ОУП) на София, по подробния устройствен план (ПУП) за зоната и по визата устройствени показатели за застрояване, както относно допустимата плътност на застрояване, така и по отношение на коефициента на интензивност на застрояване (Кинт) и по отношение на максимално допустимата височина на застрояване. В тази връзка твърди, че по делото е било безспорно установено, че издаденото разрешение за строеж е постановено при грубо противоречие с материалния закон ЗУТ и Закона за устройство и застрояване на Столична община (ЗУЗСО), което е толкова тежко, че да обоснове нищожност на РС, съответно законосъобразност на извода на началника на РДНСК ЮЗР в оспорената заповед. По изложените съображения иска оспореното съдебно решение на АССГ да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата срещу заповедта. Чрез процесуалния си представител юрк. Аврамов в открито съдебно заседание претендира разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Т. Пеева, чрез процесуалния си представител адв. Стоянова - Сопотенска, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Ответниците Главният архитект на СО - район "Витоша", чрез процесуалния си представител юрк. Александрова в открито съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът Софийска градска прокуратура (СГП) не изразяват становища по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок по чл. 211 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АССГ е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на правомощията му по чл. 216 ал. 6 ЗУТ (отм. понастоящем), в предвидената от закона форма и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел е обаче, че заповедта е издадена в противоречие с материалния закон. В оспореното решение съдът е изложил правилно теоретичната постановка, че за да се приеме един акт за нищожен, то той следва да е засегнат от толкова тежък порок, че да не може изначално от момента на издаването му да породи правни последици, той да бъде приравнен на Правно нищо. Посочил е, че този порок може да касае компетентността на органа, порок във формата, който да се изразява въобще на липса на такава, съществени нарушения на административно производствените правила, довели до липса на волеизявление или липса на законова опора за издаване на акта, а именно приложима по време, място и лица материално правна норма за издаване на такъв акт или пък пълна липса на материално правните предпоставки, визирани в хипотезата на правната норма. Приел е, че разрешението за строеж, предмет на заповедта е издадено от компетентен орган и без допуснати толкова тежки нарушения на административните правила и без нарушения във формата, които да обосноват неговата нищожност. Изложил е и съображения, че приетите в заповедта нарушения на материалния закон са също констатирани и в съдебното производство, а именно нарушение на максимално допустимата застроена площ, която е 373 кв.м., а по разрешението за строеж е 520 кв.м., съответно надвишаване на максимално допустимата РЗП със 115 кв.м., надвишаване на максимално допустимата за зоната височина от 7 м. с разрешения по РС строеж, както и надвишаване на максимално допустимият Кинт. В тази връзка е приел, че се установява, че РС и одобрения проект, въз основа на който е издаден е в противоречие с и надхвърля максимално допустимите за зоната по ОУП, ПУП и визата за проектиране показатели. Достигнал е до извода обаче, че така установените нарушения на материално правните норми представляват основание по чл. 146 т. 4 АПК, водещи до унищожаемост на РС, но не представляват толкова тежък порок, който да обоснове неговата нищожност. Позовал се е и на разпоредбата на чл. 156 ЗУТ. Поради това е приел, че оспорената заповед на началника на РДНСК ЮЗР, с която се прогласява нищожността на РС е незаконосъобразна и я е отменил. Решението е неправилно. Безспорно по делото е установено, че разрешеното за строеж за УПИ ІХ - 4283, 4323 и одобрените строителни книжа, въз основа на които е издадено, са в противоречие на строителните правила и нормативи за зоната по ЗУТ и ЗУЗСО, в която се намира УПИ, както и с предвижданията на общия устройствен план на гр. София, подробния устройствен план за района и визата за проектиране. Безспорно е установено, че с разрешения строеж са допуснати над максимално предвидените за зоната устройствени параметри относно максимално допустимата кота корниз, коефициент на интензивност на застрояването, максималната плътност на застрояване, относно допустимата застроена площ и разгърната застроена площ. Тези констатации се потвърждават от събраните по делото доказателства, включително и приетата по делото съдебно техническа експертиза. Спорният по делото въпрос е правен, а именно дали така констатираните незаконосъобразности на РС са толкова тежък порок, който да обоснове неговата нищожност или са такива, които водят само до неговата унищожаемост. Правилно съдът е приел, че не се установява порок досежно компетентността на органа, формата или волеизявлението, както и нарушения на административно производствените правила, които да обосноват нищожност на РС. Неправилен е обаче извода, че констатираната материална незаконосъобразност на РС не разкрива толкова тежък порок, който да обоснова нищожност, а само унищожаемост на акта. Според съдебната практика и правната теория, при липса на законови критерии за нищожност, един административен акт е нищожен, както правилно е посочил съдът1 при констатиране на толкова тежък порок, при наличието на който е неприемливо съществуването на този акт. Наличието на такъв особено тежък порок може да касае и материалната законосъобразност на акта, както е в настоящия случай. Теорията и практиката очертават и критериите в най - обобщен вид за различаване на нищожните от унищожаемите административни актове при порока "материална незаконосъобразност", като се приема, че нищожност има, когато: на първо място - налице е пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата материално - правна норма; на второ място - актът е изцяло лишен от законово основание; на трето място - акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган. Т.е. административен акт е нищожен при наличие на изключително тежко нарушение (порок). При контрола за законосъобразност се преценява съответствието на административния акт със закона, докато при нищожността - тази преценка се свежда до извеждането на един много тежък порок до степен да направи невъзможно съществуването на акта като такъв. Порокът е толкова тежък, че приравнява административния акт на едно "нищо" в правния мир, на несъществуващ факт. Приетите в оспореното решение основания по чл. 146 т. 4 АПК, а именно установените противоречия на РС и одобрените строителни книжа, въз основа на които е издадено, с материално правни разпоредби, водят до извод за издаването им в съществено /драстично/ противоречие с нормативно определените и нормативно допустимите параметри на застрояване на УПИ ІХ - 4283,4323 според устройствена зона Жилищна зона с малкоетажно застрояване с ограничителни параметри /Жм3/. Изводът е, че строеж като разрешения и за който са одобрени строителните книжа, не е допустим нито по действащия ОУП, нито по ПУП, като същият е в противоречие и с чл. 3 ал. 2 във връзка с т. 7 от приложението по чл. 3 ал. 2 ЗУЗСО, а именно и с правилата и нормативите за устройството и застрояването на територията на Столичната община. Установените нарушения пред първата съдебна инстанция са съществени и по смисъла на ЗУТ. В чл. 154 ал. 2 ЗУТ са разписани съществените отклонения от одобрените инвестиционни проекти, които пък са неразделна част от РС, като първото посочено такова е нарушаването на предвижданията по действащия ПУП, които нарушения съобразно чл. 154 ал. 4 ЗУТ са недопустими. Налице е абсолютна законова забрана за одобряване на инвестиционен проект в отклонение от заложените в ПУП параметри. По принцип противоречието с предвижданията на ПУП на инвестиционния проект и издаденото въз основа на него РС е основание за незаконосъобразност на същото. В случай обаче на констатирани толкова съществени отклонения, които да водят до нетърпимост в правния мир на разрешеното строителство, са налице основания за прогласяване нищожност. В конкретния казус настоящият състав намира, че са установени именно такива пороци, тъй като от предвидените по ЗУЗСО, по ОУП, по ПУП и по визата пет основни и задължителни устройствени показатели, са нарушени четири, а именно нарушено с надвишаване е максимално допустимото за зоната ограничение за височина, за плътност на застрояване застроена площ и разгърната застроена площ, за интензивност на застрояването. Поради и това е налице тежък порок и основание за прогласяване нищожността на процесните строителни книжа и издаденото въз основа на тях РС, тъй като не е налице правна норма, която да разрешава строителство в рамките на проектираното и разрешеното в зоната, в която се намира УПИ. Съответно издадения акт при такова съществено нарушение, което води до невъзможност за пораждане на допуснатите с него правни последици, прави същият лишен от законово основание. Т.е. установените пороци, засягащи обема на цялото разрешеното строителство, са основание за прогласяване на нищожност. Описаните съществени нарушения в параметрите на разрешения строеж, в преобладаващата част от заложените в ПУП и ОУП показатели на застрояване, сочат на правна нетърпимост на разрешеното строителство. Налице са две от визираните пет основания по чл. 146 АПК, които разгледани в тяхната съвкупност са особено съществени напълно липсват материалноправните предпоставки за издаване на акта, т.е. актът е лишен изцяло от законово основание, и акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон. Неоснователно е позоваването на административния съд на чл. 156 ЗУТ, тъй като нищожният административен акт не поражда правни последици, няма действие и по отношение на него не може да се приеме,че е влязъл в сила по реда на чл.156 ЗУТ, в който смисъл е постоянната практика на ВАС. По изложените съображения е неправилен изводът на съда за незаконосъобразност на заповед ДК 10 ЮЗР - 67 от 26.06.2018г. на началника на РДНСК - ЮЗР за прогласяване нищожност на разрешението за строеж и инвестиционния проект, постановен в противоречие с материалния закон. Поради това оспореното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата на Т. Пеева срещу заповедта на началника на РДНСК - ЮЗР. Предвид изхода на спора е основателно искането на касатора за присъждане на разноски р размер на юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.143 ал. 3 АПК, като същото следва да бъде присъдено в размер на 100 лв. във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,