Решение № 11498 от 17.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5418/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на АВЕО КЪМПАНИ ЕООД, ЕИК 205780111, чрез управителя О. Д. И., представляван от адв. Р. Владимирова САК, срещу Решение 6365/24.02.2025 г., постановено по адм.д. 4455/2024 г. по описа на Административен съд София-град. С него е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) Р-22221323003292-091-001/08.12.2023 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) София, потвърден с Решение 239/20.02.2024 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на НАП и жалбоподателят е осъден да заплати разноски в полза на ответната страна в размер на 12 208,63 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Развиват се съображения за необоснованост и незаконосъобразност на ревизионния акт, както и за неправилна съдебна преценка на фактите и обстоятелствата относно документирането на доставките и предпоставките за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит. Акцентира се, че в хода на съдебното производство е установено наличието в патримониума на РЛ на стоките и резултата от услугите по процесните фактури, които са използвани за извършване на последващи облагаеми доставки. Цитира се съдебна практика на СЕС и ВАС. Иска се отмяната на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което процесният РА да бъде отменен в обжалваната част. Претендират се разноски по списък. Прави се възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - директор на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Бакърджиева, оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана по съображения, изложени в писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява мотивирано становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок съгласно чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София град е бил РА Р-22221323003292-091-001/08.12.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 239/20.02.2024 г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който в резултат на непризнато право на данъчен кредит на дружеството са установени задължения по Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) в общ размер на 188 965,72 лв., от които главница в размер на 176 458,13 лв. за данъчни периоди от 01.03.2023 г. до 30.04.2023 г. и са начислени дължими лихви в размер на 12 507,59 лв. От фактическа страна съдът е възпроизвел констатациите на ревизиращите органи по приходите, отразени в Ревизионен доклад 22221323003292-092-001/21.11.2023 г., както и извършения анализ на доказателствата и направените правни изводи. Обобщил е установените факти, както следва: Ревизираното дружество е декларирало данъчен кредит по фактури за наем на МПС, за разходи за гориво и за аванси по договори за строителство. Освен фактури са представени документи за заплащане на горивото и наемите на МПС, но не е признат данъчен кредит по тях, поради непредставяне на пътни книжки и листа, които да установяват, че разходите са направени за дейността на дружеството и точния размер на разхода. По трите фактури по договорите за строителство с ДЖАНИ 77 ЕООД е установено, че има подписани договори с дружеството-изпълнител, по документи доставчикът има кадрови потенциал да извърши строителната услуга, платен е аванс, който се равнява на ДДС по първите две фактури. Страните не спорят, че предметът на договора е изпълнен, но според ревизиращите изпълнител на работата не е било дружеството ДЖАНИ 77 ЕООД, т.е. налице е симулация по отношение на изпълнителя на работата. Тези изводи са направени на база на: недоказано пълно плащане по фактурите; не представяне на документи за изпълнението; заключение, че ревизираното дружество разполага с капацитет само да извърши работата; констатирани нередности при доставчика дерегистрация по ЗДДС след ревизията, не отразяване счетоводно на постъпилите суми, неплащане на осигуровки на работници и непредставяне на документи за обектите, на които е работил всеки работник. За да мотивира изводите си за валидност и за спазване на административнопроизводствените правила по издаване на процесния РА, първостепенният съд е извършил проверка на представените заповеди и процедурата по възлагане и извършване на ревизията, както и на валидността на издадените електронни документи. За да отхвърли жалбата, съдът е обосновал заключението, че констатациите на органите по приходите за липсата на реално осъществени доставки и за недоказаност на използването на наетите автомобили в дейността на дружеството в случая са основателни и не противоречат на фактическата обстановка по делото. В обжалваното решение са разгледани възраженията на ревизираното лице по отношение на отказа с РА да бъде признато правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите. Решаващият състав е приел, че въз основа на ангажираните в рамките на ревизионното и на съдебното производства доказателства не може да се направи извод за реалността на спорните доставки. С оглед на изложеното е обосновано решението за законосъобразност на оспорения РА и неоснователност на подадената жалба. Решението на Административен съд София град е валидно и допустимо, но неправилно. В РА, след извършена насрещна проверка на доставчика ДЖАНИ 77 ЕООД, основните констатации, обосноваващи отказа на право на данъчен кредит по трите издадени от този доставчик фактури са свързани с не оказване на съдействие от представляващия дружеството и неустановяване на плащането и счетоводното отразяване на доставките в счетоводството му, както и на материалната, техническа и кадрова обезпеченост за изпълнението им. Съдебната практика на СЕС и ВАС безпротиворечиво приема, че не може получателят да отговаря за действията, респ. бездействията на своите доставчици, включително да доказва тяхната обезпеченост за извършване на доставките. В този смисъл са решенията по дела С-80/11, С-142/11, С-285/11, С-324/11, С-18/13 и др. на СЕС. Получателят по доставка, за да упражни правото на данъчен кредит е длъжен да установи всички положителни факти, за да докаже реалността на доставката, но от него може да се изисква да представи само тези доказателства, които са съставени заедно с прекия доставчик и са двустранно подписани. Всички други, които изхождат само от доставчика, каквито са тези за неговата обезпеченост да изпълни доставката, както и относно счетоводното отчитане на доставките при него, не може да се вменява в тежест на получателя по доставката да ги доказва. В процесното ревизионно производство, както и в съдебното производство пред първоинстанционния съд, ревизираното лице е представили издадените фактури, съпровождащите ги документи, както и хронологически извлечения по счетоводни сметки и писмени обяснения за предмета на доставките. За да бъде признато на данъчно задълженото лице правото да приспадне начисления му ДДС, е необходимо то да притежава данъчен документ /фактура/, съдържащ изискуемите от закона реквизити, данъкът да е начислен във фактурата във връзка с осъществена облагаема доставка, стоката или услугата да е използвана за следващите облагаеми доставки на получателя. В тежест на лицето, претендиращо това право, е да докаже изброените предпоставки. По принцип, когато те са доказани, правото на приспадане следва да бъде признато. От друга страна, административните и съдебни органи следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба /решение на СЕС от 6 декември 2012 г. по дело С-285/11, Боник, т. 44/. В случая посочените по-горе предпоставки са доказани от жалбоподателя. В чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството са посочени задължителните реквизити, които следва да съдържа първичният счетоводен документ, адресиран до външен получател, какъвто документ безспорно представлява фактурата. Това са: 1.наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри; 2.дата на издаване; 3.наименование или име, адрес и единен идентификационен код по Булстат или единен граждански номер или личен номер на чужденец на издателя и получателя; 4.предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция. За извършените доставки са издадени фактури, отговарящи на изискванията на чл. 114 ЗДДС, в които данъкът е посочен на отделен ред, начислен е по реда на чл. 86 ЗДДС от доставчика. Не съществува пречка конкретните параметри на доставката да бъдат посочени в придружаващ фактурата документ - в случая договори за строителство и актове образец 19. Фактурите са издадени от регистрирано по ЗДДС лице, като получателят също отговаря на това изискване. Видно от предмета на доставките, всички те са свързани с осъществяваната от ревизираното лице дейност, т.е. те са използвани за облагаемата икономическа дейност на дружеството. Съдът е споделил аргументите на органите по приходите, че не е доказано, че спорните доставки са извършени от ДЖАНИ 77 ЕООД. Противно на приетото от съда, от така установеното не следва недоказаност на реалността на доставките, тъй като те са налице и РЛ е посочило кой е доставчикът и е представило доказателствата, с които разполага. В случай, че се твърди, че доставчикът е друго лице, то този факт е следвало да бъде установен от ответника. Доколкото предмет на доставките са строителни услуги, то за да се докаже реалното изпълнение на доставката, следва да бъде доказано предаването на услугите от доставчика на получателя. Без такова предаване да бъде извършено, не може да бъде прехвърлена собствеността върху стоките и услугите, т.е. не е налице осъществена от продавача/изпълнителя престация по договора. Размяната на насрещно дължимите престации представлява изпълнението на сключената сделка, съответно на предмета на доставката по смисъла на ЗДДС. Установяването на предаването на предмета по доставката винаги е необходимо, за да се приеме, че е налице облагаема доставка по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС и както правилно е приел съдът, в тежест на жалбоподателя е да установи положителни и благоприятни за него юридически факти по реалното изпълнение на доставките, при оспорена реалност в ревизионния акт. Отказът да се признае право на данъчен кредит поради недоказаност на техническа и на кадрова обезпеченост на доставчици, противоречи на тълкуването на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка за добавената стойност, дадено в решенията на СЕС по дела С-324/11 и съединени дела С - 80/11 и С - 142/11, според което добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стока или услуга не следва да бъде санкциониран с отказ на признаване на право на данъчен кредит поради недобросъвестност или нарушения от страна на неговия доставчик. С какви работници е работил доставчикът и дали е спазил трудовото и осигурителното законодателство не може да се вменява като отговорност на получателя. ЗДДС не обуславя правото на данъчен кредит за получателя на доставката от наличието или не на конкретно ангажирани от изпълнителя работници. На основание гореизложеното следва да бъде прието, че събраните по делото писмени доказателства, установяват реалност на процесните доставки от ДЖАНИ 77 ЕООД. Неспазването на забраната за плащане в брой не е основание да се приеме, че не е налице доставка. Относно отказаното право на данъчен кредит по фактури за наем на МПС и за разходи за гориво за тях, ревизиращите след извършена проверка на обекта, в който дружеството е посочило, че съхранява собствените и наети МПС, не са намерили наетите МПС, поради което е направено заключение, че същите не се ползват за облагаеми доставки. Така направеното заключение е без правно основание и поради това е незаконосъобразно, поради което РА, като неправилен следва да бъде отменен и в тази част. По така изложените съображения, обжалваното решение следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което процесният РА да бъде отменен. При този изход на спора, касаторът има право да му бъдат присъдени направените по делото разноски за двете съдебни инстанции, съобразно представените списъци за разноски. Направеното възражение за прекомерност е необосновано и неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение