Решение № 5891 от 25.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13993/2012 г.

Решение № 5891 от 25.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13993/2012 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Бивар" АД, гр. Мездра, чрез процесуален пълномощник, срещу Решение № 472 от 09.10.2012 г., постановено по адм. дело № 306 от 2012 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 06/1101370/17.10.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - град Велико Търново, потвърден с Решение № 103/24.02.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" град Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени процесуални нарушения, необоснованост и противоречия с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че съдът не е изложил мотиви във връзка с некредитирането на заключението на вещото лице по проведената ССЕ. Твърди, че по отношение на спорните доставки са събрани достатъчно доказателства, които установяват тяхното реално извършване, поради което незаконосъобразно не му е признато право на приспадане на данъчен кредит по тях. Счита, че при издаването на оспорения РА са нарушени основополагащи норми и принципи на правото на ЕС, както и не са съобразени разрешенията по делата "Булвест" на ЕСПЧ и делото "Екотрейд" на СЕС. В тези насоки излага подробни съображения в жалбата и моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него постанови друго, с което да отмени оспорения РА, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, с писмен отговор оспорва същата и моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба, инициирала настоящото производство, е депозирана срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, от активно процесуално легитимирано лице, при наличието на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, с оглед на което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Велико Търново е законосъобразността и обосноваността на Ревизионен акт № 06/1101370/17.10.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП град Велико Търново, потвърден с Решение № 103/24.02.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" град Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите, с който за данъчни периоди м. 08 и 10.2010 г. на "Бивар" АД е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 5970 лв. по фактура, издадена от "Ивар" ООД и по фактура, издадена от Сдружение "БНОЦЕООС". За да обоснове осъществената преценка за законосъобразност, първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на съществени процесуални нарушения и правилно приложение на материалния закон. Този извод е базиран единствено на констатациите на органа по приходите, който е приел от фактическа страна следното: Предмет на доставката по фактурата, издадени от "Ивар" ООД е "ремонт на административна сграда Кунино", по отношение на която е преценено, че не са ангажирани доказателства за наличието на материално - техническа и кадрова обезпеченост на доставчика за изпълнение на услугата. Посочено е, че не е представен писмен договор, актове и протоколи, чието съставяне би било в изпълнение на изискванията на Наредба № 3/31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. След анализ на приложения договор за подизпълнителна дейност по концесия за добив на подземни богатства от находище "Кунино" от 01.09.2008 г. е прието, че същият е неотносим към процесната доставка, а досежно договора за наем от 23.07.2009 г. е констатирано, че представените два броя протоколи обр. 19 за установяване на извършени строителни работи от 30.04.2009 г. не са съставени във връзка с него, тъй като предхождат датата на сключването му. Посочено е, че дори и да се приеме, че строителните работи са били извършени към посочената дата - 30.04.2009 г., то фактурата е следвало да бъде издадена не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие и правото на приспадане на данъчен кредит е следвало да бъде упражнено в срока по чл. 72, ал. 1 от ЗДДС в приложимата му редакция за 2009 г. Относно фактурата, издадена от Сдружение "БНОЦЕООС", с предмет "окончателно плащане по договор за процедура по ОВОС за експлоатация на находище "Кунино" е обсъден представения договор от 30.09.2008 г., с който ревизираното лице е възложило на доставчика да извърши "подготовка на необходимите документи за процедурата по ОВОС, във връзка със съгласуване на Цялостния проект за експлоатация на находище за варовици "Кунино". Съобразно клауза от същия, изпълнителят следва да подготви доклад и да предаде съответните документи за извършените оценка и анализ на въздействията на околната среда в 3 екземпляра на хартиен и на магнитен носител. За установяването на факта на предаването са представени приемателно - предавателен протокол от 16.08.2010 г., задание за обхват и съдържание на доклад за ОВОС от 01.2011 г. и План за управление на минните отпадъци, също от 2011 г. След като е констатирано, че последните два документа са със съдържание, което се изчерпва със заглавията им, е прието, че те са неотносими към договора от 30.09.2008 г. Посочено е, че не са представени доказателства за наличието на кадрови ресурси за изпълнение на възложената услуга от доставчика. Решаващият състав не е кредитирал заключението на вещото лице по проведената съдебно-счетоводна експертиза, тъй като е преценил, че то е основано на доказателства, които не са представени по делото. При така възпроизведените констатации на органа по приходите, съдът е формирал извод за неустановеност на реално извършване на фактурираните услуги. Изложил е мотиви, че евентуалното наличие на осъществени СМР не доказва от кого са извършени същите и през кой данъчен период, в резултат на което е приел, че с оспорения РА законосъобразно е отказано право на приспадане на данъчен кредит. Настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неизясняване на спора от фактическа страна. При постановяването на атакувания съдебен акт решаващият състав не е обсъдил събраните в хода на ревизионното и съдебното производство доказателства в тяхната съвкупност, в резултат на което не е и формирал конкретни фактически изводи досежно спорните доставки. В последното по делото съдебно заседание е изслушано заключението на вещото лице по проведената ССЕ и същото е прието по делото, но поради липсата на доказателствата, въз основа на които е изготвено, то не е кредитирано от съда при постановяването на обжалваното решение. Пред настоящата инстанция касаторът е представил многобройни писмени доказателства в подкрепа на изводите на експерта по ССЕ, по отношение на които първоинстанционният съд е следвало да укаже необходимостта от събирането им. Като не е сторил това, той е нарушил правото на защита на ревизираното лице, по чието искане е допусната приетата ССЕ и в резултат на това не е обсъдил относимо доказателство, което е от значение при формирането на крайния правен извод относно законосъобразността на оспорения РА. Предвид съдържащата се в чл. 220 от АПК забрана за фактически установявания в касационното производство и липсата на формирани фактически и правни изводи на първоинстанционния съд досежно установените от него релевантни факти и обстоятелства, както и относно изводите на експерта по ССЕ, настоящият състав намира, че спорът е останал неизяснен от фактическа страна. Това препятства проверката на обосноваността и материалната законосъобразност на атакувания съдебен акт и налага отмяната му и връщане на делото на административния съд за ново разглеждане от друг състав. Същият, при новото разглеждане следва да изложи конкретно установените от него, а не от органа по приходите, факти и обстоятелства, да обсъди относимите за всяка доставка доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и заключението на вещото лице по проведената ССЕ, в резултат на което да изложи съответните правни изводи. На основание чл. 226, ал. 3 от АПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по отговорността за разноските пред касационната инстанция. Така мотивиран и на основание и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,