Решение № 11879 от 5.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10497/2017 г.

Решение № 11879 от 5.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10497/2017 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник -изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие"/ДФЗ/, подадена чрез процесуалния представител юрк. М. Титова, против решение № 1130/20.06.2017 г., постановено по адм. дело № 1016/2017 г. на Административен съд Бургас, с което, по жалба на "Еко Ресурс" ООД със седалище с. Момина църква, общ. Средец обл. Бургас, е отменено негово Уведомително писмо с изх. № 02-020-2600/8598 от 15.10.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2014 г., за отказано финансово подпомагане по заявление за подпомагане с УИН 02/300514/93779 от "ЕКО РЕСУРС" ЕООД и е начислена санкция за бъдещ период. Релевирани се доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закони и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател твърди, че неправилно съдът е приел, че в акта не се съдържат фактически основания за издаването му и излага подробни съображения по приложимите разпоредби на Наредба № 11/06.04.2009 на МЗХ и ЗПЗП. Моли ВАС да отмени обжалваното решение и да остави в сила оспорения акт. В откритото съдебно заседание пред ВАС не изпраща процесуален представител. Ответната страна по касационната жалба "Еко Ресурс" ООД", със седалище с. Момина църква, не заявява становище по жалбата. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че съдът е установил изцяло релевантната фактическата обстановка, която е обсъдил ведно с приложимото материално право и е извел законосъобразен извод за неправилност на оспореното писмо на заместник -изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Намира освен това, че са налице отменителните основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон, който извод на съда логически съответства на установеното чрез събраните по делото доказателства .Счита за обоснован извода на съда, че при издаването на оспорения индивидуален административен акт не е било спазено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, като същият съдържа правни основания за издаването му, но не и фактически такива-от фактическа страна е посочено само, че кандидатът за подпомагане е разорал процесните затревени площи през кампания 2014 г., но не са конкретизирани парцелите или частите от тях, по отношение на които е констатирано разораване и се твърди, че не са възстановени чрез затревяване, а и няма точно описание на състоянието на всеки отделен парцел, предвид данните по делото, че някои от площите са били угари и стърнища, а други са били прясно разорани. Намира за обосновано съображението на съда, че единствено с бланкетното цитиране на разпоредби от Наредба № 11/06.04.2009 г. не изпълнява изискването за излагане на собствени на административния орган фактически основания за издаване на акта, като тяхната липса няма как да бъде преодоляна чрез събиране на доказателства в хода на съдебното производство, поради което правилно съдът е приел, че липсата на фактически основания за издаване на оспорения индивидуален административен акт е довела и до нарушаване на материалния закон. Намира доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд Бургас е повторно, образувано по жалба на "Еко ресурс" ЕООД против уведомително писмо изх. № 02-020-2600/8598 от 15.10.2015 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, с което е му отказано финансово подпомагане по заявление за подпомагане с УИН 02/300514/93779 във връзка с агроекологичен ангажимент по направление "Поддържане на местообитанията на защитените видове и обработваеми земи, разположени в орнитологични важни места/ВПС4/" с АЕП код код АР18_3 по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2014 г. и е начислена санкция за бъдещ период в размер на 5 912.23 лв. Оспорващият възразил, че оспореният административен акт не съдържа фактически основания за постановяването му, което съществено затруднило осъществяването на правото на защита срещу него. При първоначалното разглеждане на делото, с решение № 466 от 16.03.2016 г. по адм. д. № 2081/2015 г. Административен съд - Бургас отменил това уведомително писмо, което счел за немотивирано. С решение № 2823/08.03.2017 г. по адм. д. № 6132/2016 г. ВАС отменил това решение и върнал делото с указания за събиране на доказателства, включително и такива, посочени от жалбоподателя, но неприети при предходното разглеждане на спора. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд, в изпълнение на указанията на ВАС, съобразил, че съгласно заповед № 279883/28.11.2014 г. на началник отдел "Регионален технически инспекторат" гр. Ямбол, на заявените от кандидата площи била извършена проверка на място в периода от 02-03.12.2014 г., за което бил изготвен контролен лист, констатиращ несъответствия между заявените за подпомагане и реално установените площи и култури, и че след приключване на проверката била изготвена докладна записка от 05.12.2014 г. с посочване, че при 15 от проверените парцели е констатирано разораване на затревените площи през кампания 2013 г., като при три от тях / съответно с номера 22914-71-5; 29221-504-5 и 29221-504-6 /затревените площи са възстановени, останалите парцели -не, а са обработваеми като част от тях са засети за новата стопанска година, а друга част са угари и стърнища-без посочване кой парцел в кое от тези две състояния е намерен. Взел предвид и служебно събраното възражение на дружеството от 19.12.2014 г. срещу съставения контролен лист с твърдения, че установените разоравания на затревени площи за предходните кампании са били възстановявани от дружеството към 09.06.2014 г., а извършените след тази дата разоравания са извършени от трето лице, за което обстоятелство сигнализирало полицейските органи и на основание чл. 43 от АПК декларирало, че не е извършвало разораване на процесните парцели (л.41 от адм. д. № 1377/2015 г. на АС Бургас/. Обсъдил и представените по делото удостоверение от РУ"Полиция" -гр. Средец, че "Еко Ресурс" ЕООД е заявило разораването на 22.12.2014 г. (л.46), както и служебна бележка от Общинска служба по земеделие гр.Средец изх.№ 243/17.12.2014 г. (л.39 ), че описаните в таблицата парцели представляват затревени площи към месец май 2014 г., в съвкупност със съответните протоколи от теренните проверки, извършени през месец август 2014 г., и установил несъответствие с данните по служебна бележка изх. № 243/17.12.2014 г. – че това е осъществено през месец май 2014 г. Наред с горното отчел и че с докладна записка вх. № 05-2-282/6 от 30.01.2015 г. (л.151 от предходното дело) на ст. експерти ДТИ-ЦУ, във връзка с постъпило обяснение (л.152 от него), съставителят на контролния лист за проверка от 02-03.12.2014 г. извършил корекция на част от информацията, описана в контролния лист, както и изложеното в постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 10.07.2015 г. на прокурор при Районна прокуратура- гр. Средец, че с писмени обяснения трето лице / С. Попов/ е заявило, че като земеделски производител, обработващ 16 000 дка земя в землището на с. Момина църква, е твърде вероятно затревените площи за които управителят на "Еко Ресурс" ЕООД е подал жалба, да са били разорани от негови работници. По отношение на спорните обстоятелства приел, че съдържанието на оспореното писмо представлява само цитиране на приложимата правна уредба, включително разясняване на действията, които се извършват от страна на земеделския стопанин и ДФЗ при констатирано разораване на заявените площи от трети лица съгласно Методиката за намаляване и отказване на агроекологични плащания по мярка 214 АЕП, без каквато и да е конкретизация на парцелите или частите от тях, по отношение на които е констатирано разораване и се твърди, че не са възстановени чрез затревяване, освен че липсва и посочване въз основа на кои административни проверки по чл. 65, ал. 1 от Наредба № 11/06.04.2009 г. е констатирано разораване, съответно незатревяване, а и няма препращане към друг административен акт, обективиращ извършването на такива проверки. Приел липса на описание на състоянието на всеки отделен парцел, доколкото, видно от свидетелските показания на разпитания служител, извършил проверката на 02-03.12.2014 г., някои от площите са били угари и стърнища, а други - прясно разорани, поради което приел за неясна волята на адм. орган- дали констатираните като разорани през 2013 г. площи изобщо не са били възстановени, или че след като са били възстановени към 09 юни 2014 г., са били отново разорани след това, но при всички положения е нарушен и материалния закон, тъй като събраните по делото доказателства не доказват нито една от тези хипотези.В тази връзка съобразил и посоченото по-горе несъответствие и преценил, че дори хипотетично да приеме, че част от тези спорни площи, а именно тези, установени като прясно разорани, са били обработени именно от жалбоподателя, то предвид липсата на надлежно описание на състоянието на всеки от тях в оспореното уведомително писмо, не би могъл да установи с точност кои са тези парцели, с оглед да се преобразува размера на санкцията. По тези съображения приел жалбата против уведомителното писмо за основателна. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно и че при постановяването му не са допуснати нарушения, налагащи отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, и при съобразяване с нормата на чл. 224 АПК, АС-Бургас е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. С оглед данните по делото, събрани при новото разглеждане на делото, съдът правилно е издирил и приложил относимите за случая правни норми, предвид следното: Действително в административната преписка липсват доказателства, установяващи извършена проверка на място за периода след 09.06.2014 г. и до декември на 2014 г., макар да е била предвидена с докладна записка вх. № 03-0416/2549 от 12.05.2014 г. Такава е извършена едва в края на годината - в периода 02-03.12.2014 г., но с нея не може да се установи какво е било състоянието на площите към 09.06.2014 г., но в този период жалбоподателят е спазил изискването на чл. 37, ал. 1, т. 5 от Наредба № 11 с уведомяване на РУП - Средец, а и своевременно е представил писмена декларация по чл. 43 от АПК. От друга страна, видно от протоколите от теренните проверки на ОСЗ-Средец, осъществени през месец 08.2014 г., към този момент процесните площи са били пустеещи и затревени, което противоречи на констатациите в констативния протокол, а и свидетелят Д. сочи не само за прясно разорани площи, но и за угари и стърнища, т.е. обработени по-рано и че разораните площи са част от блок на друг земеделски стопанин. От трета страна-предвид извършената едва в края на годината проверка, административният орган не е изследвал подробно кои парцели са били разорани скоро преди нея и кои не са били напълно възстановени след предходното им разораване през 2013 г., поради което е правилно приетото, че той не е изпълнил задължението си по чл. 35 от АПК да издаде административния акт след изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая . Затова са неоснователни възраженията на касатора, че са спазени процедурите по Наредба № 5 от 27.02.2009 г. и разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП. С касационната жалба не се посочват конкретни обстоятелства, които да водят до извод, различен от изведения от съда, а излагането в касационната жалба на приложимата правна уредба не обуславя извод за материална законосъобразност на обжалваното писмо. В този смисъл напр. и решения № 5678 от 05.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6685/2016 г. и № 12438 от 17.10.2017 г. по адм. д. № 9770/2016 г., -двете- на IV отд на ВАС Посочените по-горе категорично установени и относими към спора факти и обстоятелства налагат извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради което съдът правилно го е отменил, като е следвало да упражни правомощието си по чл. 173, ал. 2 от АПК и да върне преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. С оглед изложените мотиви настоящият състав намира, че на основание чл. 173, ал. 2 от АПК следва върне преписката на административния орган за ново произнасяне в съответствие с изложените по-горе мотиви. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на АС-Бургас е съобразено с материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила, като се допълни с диспозитив по чл. 173, ал. 2 от АПК - преписката да се върне на касатора за ново произнасяне при спазване на дадените указания от съда. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение