Решение № 882 от 26.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9510/2014 г.

Решение № 882 от 26.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9510/2014 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е образувано по касационната жалба на директора на Областна дирекция на МВР - София, чрез пълномощника му, против решение № 563 от 3.06.2014 г., постановено по адм. д. № 229/2014 г. по описа на Административен съд София-област, с което е отменена негова заповед № 1200/30.12.2013 г. за отнемане правото на продължително пребиваване в страната на виетнамския гражданин Нгуен Ван Дан, на основание чл. 40, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ. Според касатора решението е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон. Счита, че изводът на съда за незаконосъобразност на акта поради допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила и противоречие с материалноправните разпоредби, е неправилен и необоснован. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, при което жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Ответникът - Нгуен Ван Дан, оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема за установено следното: Първоинстанционният съд е установил, че виетнамският гражданин Нгуен Ван Дан живее със семейството си в Република България, с регистрация в с. Врачеш, Софийска област. Същият е управител на фирма "Крила фармация" ООД, регистрирана в с. Врачеш и развива дейност по производство на хранителни стоки, търговия на дребно с лекарства и други фармацевтични стоки. Той е управител и представител на още две търговски дружества, регистрирани в страната. На касационния ответник е предоставено право на продължително пребиваване на територията на страната от 29.04.2013 г. до 4.04.2014 г., по подадено от него заявление от 29.03.2013 г. Съдът е обсъдил в съвкупност представените по делото относими доказателства, от които е заключил, че в дружеството на Ван Дан за периода м. май 2013 г. - м. декември 2013 г. са работили по договори минимум 10 работници - български граждани. Този извод е основан на представените извлечения от месечни ведомости за заплати, на удостоверенията от Националната агенция по приходите - към м. май 2014 г. и към м. февруари 2014 г., на приложени 11 броя индивидуални трудови договори. Като работодател Нгуен Ван Дан е наел на работа четири лица от виетнамски произход, но - съгласно приложените по делото копия от лични карти, същите са български граждани. Касаторът, за да издаде оспорената заповед, се е позовал на резултатите от извършена проверка от "Инспекция по труда Софийска област" през 2013 г. и на проверка от служители на Дирекция "Миграция", които са установили, че има нередности около сключените трудови договори между представляваното от чужденеца дружество-работодател и наетите български граждани. Органът е приел, че Ван Дан не е поддържал 10 работни места за български граждани през целия срок на пребиваването си и е отнел правото му на продължително пребиваване на територията на страната поради неизпълнение изискването на чл. 24, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ. За да отмени оспорения административен акт, първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят не е нарушил установеното в закона изискване - осъществява търговска дейност в страната по законоустановения ред, като в резултат на тази дейност е разкрил най-малко 10 работни места за български граждани, поддържани за срока на пребиваването. В съответствие с приетите по делото доказателства е заключил, че през целия период на пребиваване е поддържал минимум 10 работни места за български граждани, без прекъсване. При правилно приложение на материалния закон е постановил, че докато не бъде прогласена от съд твърдяната от административния орган недействителност на два от сключените трудови договори, те произвеждат своето правно действие. Решението е правилно. Касаторът развива съображения в смисъл, че чужденецът като работодател не е осигурил ефективна, реална заетост на 10 работни места през периода на последното разрешение, тъй като представените трудови договори били фиктивни, което се установявало чрез приложени декларации от физически лица. Счита, че изводът на съда противоречи на материалноправните разпоредби, тъй като по делото по никакъв начин не е установено точно каква търговска дейност извършва чужденецът и че я извършва по законоустановения ред. Навежда и твърдение, че Нгуен Ван Дан не притежава виза тип "Д", поради което са били налице материалноправните основания за издаване на отменения административен акт. Възраженията противоречат на доказателствата по делото и закона. Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ, за да се предостави право на продължително пребиваване на чужденец, който притежава виза по чл. 15, ал. 1, изискването е да "осъществява търговска дейност в страната по законоустановения ред, като в резултат на тази дейност са разкрити най-малко 10 работни места за български граждани, поддържани за срока на пребиваването му...". Правният извод, че касационният ответник отговаря на това законово изискване за релевантния период, е в съответствие с доказателствата и приложимия материален закон. Осъществяването на търговска дейност от чужденеца е установено по несъмнен начин в производството. Съдът обосновано е съобразил представените и неоспорени от касатора писмени доказателства, представляващи официални удостоверителни документи. Съгласно приложено удостоверение от НАП, за 2013 г. в регистрите на НАП са представени 5 броя заети лица по трудов договор на пълно работно време и 5 броя - с непълно работно време. За целия период са изплащани трудови възнаграждения на работещите, за което сочат месечните ведомости, надлежно заверени. Т.е. по безспорен начин е установено от фактическа страна изпълнението на изискването на чл. 24, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, трудовият договор има за предмет престирането на работна сила и урежда правата и задълженията между работника и работодателя в качеството им на равнопоставени страни. Споровете относно законосъобразността, в т.ч. действителността на трудовите правоотношения, се разглеждат от гражданските съдилища по общия исков ред. Косвеният им съдебен контрол в административното производство е недопустим. Нещо повече, очакването, че с полицейска проверка може да се установи недействителност на трудово правоотношение, влиза в противоречие с нормата на чл. 74, ал. 2 от КТ, повеляваща, че трудовият договор се обявява за недействителен само от съда. Данни за образувано подобно съдебно производство няма по делото. Ако контролен или друг компетентен орган сметне, че някой от трудовите договори е недействителен, той е длъжен незабавно да сезира съда (чл. 74, ал. 3 от КТ). И щом Кодексът на труда забранява на страните по трудов договор да се позовават на неговата недействителност, докато тя не бъде обявена от съда, на още по-голямо основание това не могат да правят третите лица, включително и административните органи. Освен това, за касационния ответник в настоящото производство е налице и защитата по чл. 75, ал. 1 от КТ - дори да бъде обявен за недействителен трудов договор, щом някой от работниците е действал добросъвестно при неговото сключване, отношенията му с проверявания работодател до момента на обявяване на неговата недействителност се уреждат като при действителен трудов договор. Що се отнася до констатираните от трудовата инспекция нарушения при проверката, обективирани в писмо, изпратено до Дирекция "Миграция" на 30.05.2013 г., същите - при доказването им по надлежния ред, подлежат на санкция по българското законодателство, но не са част от материалноправното основание за отнемане на правото за продължително пребиваване в страната. За да се реализира желанието на чуждия гражданин да се установи продължително в страната на някое от основанията, визирани в чл. 24 и чл. 25 ЗЧРБ, следва да е изпълнено и условието на чл. 15, ал. 1 ЗЧРБ, а именно, да е налице издадена виза тип "Д". Очевидно е, че законът изрично въвежда кумулативна даденост на двете предпоставки. При липса на такава виза, по изключение може да се приложи съгласувателната процедура по чл. 12, ал. 5 ППЗЧРБ, която касационният ответник е провел с положителен за него резултат. На това обстоятелство сочат както изложеното в издаденото разрешение от 29.04.2013 г., така и приложеното удостоверение № 9901/10.05.2014 г. на началника на група "Миграция" при Областна дирекция на МВР - София. Като е приел оспорената заповед за незаконосъобразна и я е отменил, Административният съд София-област е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд