Решение № 3141 от 5.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5443/2018 г.

Решение № 3141 от 5.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5443/2018 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" срещу решение № 87 от 08.03.2018 г., постановено от Административен съд Д., трети състав по адм. д. № 543/2017 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател заявява искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение по същество на спора, с което да бъде отхвърлено оспорването. Заявява искане за присъждане на направените за производството разноски и при условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар от ответната страна. Ответникът П. П., представляван в производството от адв. Друмева, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и прави искане за потвърждаване на обжалваното решение. Заявява искане за присъждане на направените за производството разноски в размер на 900 лв платен адвокатски хонорар, за което представя и доказателства. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която решението е неблагоприятно, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на решение за налагане на финансова корекция № 55/1/1210410/3/01/04/01 от 04.08.2017 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", с което на П. П. е определена финансова корекция в размер на 10 709, 03 лв. по договор № 55/1/1210410/28.08.2013 г. за предоставяне на финансова помощ по мярка 121 от ПРСР 2007-2013 г. "Модернизиране на земеделски стопанства". Съдът е отменил оспорения административен акт, като постановен в нарушение на материалния закон и при липса на мотиви – основания по чл. 146, т. 2 и т. 4 от АПК. За да стигне до извод за незаконосъобразност, съдът приема, че основание за постановяване на оспорения акт, с който е наложена финансова корекция, е установена нередност, която с оглед приложимото общностно право е нарушение, което има или би имало финансово отражение, като следва да е налице и причинно- следствена връзка между нередността и потенциалния вредоносен финансов резултат върху бюджета на Съюза от нея. При анализ на националното и съюзното право в разглежданата материя, съдът приема, че не всяко нарушение на разпоредба на националното или на съюзното законодателство, произтичащо от действие или бездействие на стопански субект, е нередност по смисъла на правото на ЕС и основание за налагане на финансова корекция. За да се направи извод за наличие на основание за определяне на финансова корекция, следва да се мотивира и финансовото отражение на нарушението. В оспореното решение не е изследван въпросът за финансовата вреда или за възможността от понасяне на такава. Според съда липсват мотиви нанесена ли е финансова вреда на Съюза или има ли опасност, възможност за нанасяне на вреда върху бюджета на ЕС, която да е в пряка и непосредствена причинна връзка с нарушението. Според решаващия съд, наведените от ответника доводи относно приложения метод за налагане на финансова корекция по реда на т. 30 от Приложение 1 към "Методика за определяне на санкциите след плащане на проекти по ПССР 2007-2013 г. ", не представлява доказване по отношения на финансовото отражение на нарушението, което е елемент от фактическия състав на нередността. Отсъствието на съображения по въпроса има ли вредоносен финансов резултат върху бюджета на Съюза, прави волеизявлението за налагане на финансова корекция немотивирано и необосновано. На следващо място, съдът приема, че разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от Наредба № 8/2008 г., приложима съгласно § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ, задължава административният орган да определи вида, степента и продължителността на неизпълнението и тази норма пряко кореспондира със задължението на управляващия орган по ЗУСЕСИФ да докаже с мотивирано решение наличието на нередност, която е основанието за налагане на финансовата корекция. Затова в оспореното решение, съобразно изискванията на чл. 51, ал. 2 от Наредба № 8/2008 г., е следвало да се посочи как неизпълнението на приходите през първите две години се свързва с изпълнението, функционирането и жизнеспособността на самия проект, за който жалбоподателят е получил безвъзмездната финансова помощ. Според съда, при вземането на решение, че е допусната нередност, която води до налагане на финансова корекция, административния орган дължи изследване на вида и степента на неизпълнението по конкретния проект. В нарушение на чл. 52, ал. 2 от Наредба № 8/2008 г. в мотивите на решението не е посочено какво е реалното отражение на неизпълнението на бизнес-плана в тази му част върху проекта, финансиран с част от средства от ЕЗФРСР. Липсва и произнасяне това неизпълнение има ли изобщо някакви реални последици за функционирането на изпълнения изцяло проект, за да се направи извод, че е налице вреда и тя е в причинна връзка с неизпълнението на приходите. Не се сочи и дали има някакви други негативни последици и ако има такива, съществува ли възможност за тяхното отстраняване. По тези доводи съдът е отменил оспореното решение. Обжалваното решение е правилно. Фактите по делото са установени и по тях няма спор между страните. П. П., в качеството си на регистриран земеделски производител с УРН 593065, е ползвател по договор № 55/1/1210410 от 28.08.2013 г., сключен с Д. фонд "Земеделие". По силата на договора на жалбоподателя е отпусната финансова помощ по мярка 4. 1 "Прилагане на стратегии за местно развитие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. за реализация на проект по мярка 121 "Модернизиране на земеделски стопанства" от ПРСР 2007-2013 г. Отпуснатата помощ е в рамките на 50 % от одобрените и реално извършени разходи. Видно от т. 2. 1 от договора първоначално одобрената безвъзмездна финансова помощ е била в размер на 17633, 93 лева. С анекс І от 30.12.2013 г. към договора страните са договорили изменение на първоначално одобрените за финансиране разходи от 35 267, 86 лв. на 21 419, 86 лв., затова и поради отпадане на ангажимента за закупуване на част от активите, включени в проекта, с анекса е договорен размер на помощта от 10 709, 93 лв. Съобразно предмета на договора и одобрения бизнес-план, безвъзмездната финансова помощ по посочената мярка се предоставя за създаване на овощна градина от сливи от сорт "Стенлей" върху дългосрочно наети земеделски земи от 19, 166 дка. Инвестицията включва закупуване на посадъчен материал и други необходими активи, както и заплащане на механизирани услуги-дълбока оран, дискуване преди засаждане и разхвърляне на минерални торове. В раздел ІІ от одобрения бизнес-план е посочено, че началният икономически размер на стопанството на жалбоподателя е 1, 31 икономически единици, че през следващите пет години не се предвижда увеличаване на площите в стопанството и че всички налични площи през допустимия период на стопанската 2013/2014 г. от 19, 166 дка ще бъдат засети със сливови дръвчета от сорта "Стенлей". В бизнес-плана освен приходната и разходната част на инвестиционния проект е заложена и производствена програма, изготвена само в табличен вид, в която са заложени очаквани приходи за 10 години. За първите три години са предвидени приходи и от други селскостопански култури чесън, лук, боб и дини, съответно от 6 000 лв., 12 000 лв. и 7800 лв. По делото е установено, че заявените финансови резултати за първите три години не са постигнати, тъй като не е реализирана продукция от допълнителните селскостопански култури – чесън, лук, боб и дини. При извършената проверка на място е установено, че през третата години е добита реколта от основната култура сливи "Стенлей", но финансовия резултат е под заявените очаквания в бизнес-план. По делото е установено, че през четвъртата година от поетия ангажимент при заложен приход в производствената програма по бизнес-плана от 7980 лв са реализирани приходи в размер на 14 530 лв и е налице увеличение на приходите спрямо прогнозните стойности с 82, 08%. Настоящият състав намира за неоснователни доводите на касационния жалбоподател, че установеното значително увеличение на приходите, спрямо заявените в бизнес-плана през 2017 г. е ирелевантно за спора, тъй като се отнася за стопанска година, която не е била предмет на разглеждане при издаване на оспорената заповед. Съгласно утвърдената Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007 – 2013 г., която има характер на нормативен акт, мониторингов период по смисъла на методиката е период от пет години, за договори сключени преди 01.01.2015 г. В случая договорът с бенефициента П. П. е сключен на 28.08.2013 г., поради което и съобразно одобрената методика мониторинговия период е за срок от пет години и приключва през 2018 г. Освен това извършването на проверка за жизнеспособност на инвестицията следва да съобрази с основната цел, поставена в бизнес-плана, която в случая е създаване на овощна градина с трайни насаждения сливи сорт "Стенлей". С оглед характера на културата – трайни насаждения, не може да се търси постигане на заложените приходи от основната дейност преди периода на плододаване. Съгласно Методиката при вземане на решение относно размера на отказа или оттегляне на подпомагането при неспазване на ангажиментите или други задължения, управляващия орган следва да отчете тежестта, степента, продължителността и системността на неспазването във връзка с условията за подпомагане, като тежестта на неспазването зависи по-специално от значимостта на последствията от неспазването, като се отчитат целите на ангажиментите или задълженията, които не са изпълнени. Противно на вменените му задължения с приложимия нормативен акт, управляващия орган на първо място не е спазил изискването за продължителност на мониторинговия период, като се е позовал на проверка обхващаща само три години. В случая не е съобразено, че бенефициента е изготвил план за мерките, които ще предприеме през четвъртата година за изпълнение на заложените приходи в бизнес-плана. В изпълнение на тези мерки през четвъртата година е постигнато увеличение на приходите с 82, 08%, което говори за жизнеспособност на стопанството. Освен, че не е спазен нормативно определения мониторингов период, изводите за неизпълнение на поетия ангажимент са направени формално, без да се съобрази дали е налице неспазване на поетия ангажимент, с оглед целите на подпомагането. За първата и втората година от поетия ангажимент са посочени приходи единствено от допълнителни култури чесън, лук, боб и дини и едва през третата година са предвидени приходи от основната култура, за която е отпуснато подпомагането. Като в тази връзка следва да се отбележи, че през третата година земеделския производител е произвел като количество повече сливи от заложеното в бизнес-плана, но реализацията е на по-ниска от планираната цена, поради което не са постигнати финансовите цели. Като не са съобразени тези факти, управляващия орган е достигнал до грешен извод за жизнеспособност на инвестицията и е наложил санкция в размер на 100% от предоставената финансова помощ. Освен по тези мотиви, настоящият състав, на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, напълно споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви за незаконосъобразност на оспорения акт. С оглед на изложеното, касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора и съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, е основателно искането на касационния ответник за присъждане на разноски за производството. Те са в размер на 900 лв. за адвокатско възнаграждение. Същите са своевременно поискани и доказани по основание и размер. С оглед фактическата и правна сложност на спора, възражението на касационния жалбоподател за прекомерност е неоснователно. Така Д. фонд "Земеделие" следва да бъде осъден да заплати на П. П. разноски по делото в размер на 900 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд – четвърто отделение